Литературен клуб - VІІІ

И аз благодаря за линка, непременно ще го гледам!

От литературата, която се твори в момента в Япония, нямам много впечатления, като изключим Мураками, разбира се. Преди няколко години четох две книжки на японската писателка Банана Йошимото (род. 1964 год.)-  "Дъга " и "Амрита" (не са преведени на български). "Дъга" много ми хареса- беше една много деликатна и поетична история (малко тип "Анна Гавалда") за момиче, което се справя само с живота и работи в индонезийски ресторант. В "Амрита" се разказва за жена, която губи паметта си при инцидент, след като е загубила сестра си (филмова звезда). Беше ми доста наивна, с преднамерено вмъкнати свръхестествени явления в сюжета....доста незряла творба ми се стори....

Иначе съм чела по-старите автори- Ясунари Кавабата, Джуничиро Танидзаки ("Ключът"), Кобо Абе ("Черен Дъжд"), Рюноске Акутагава. Препоръчвам горещо "Ключът" на Танидзаки за любителите на тънките психологически драми. Романът е построен върху дневниците, които съпруг и съпруга водят тайно един от друг. С невероятна дълбочина и подробности бяха предадени фалшивите отношения в едно семейство, където всеки играе роля пред другия и разкрива истинските си чувства само в дневника. Сблъсках се с едно директно и оголено описание на интимни чувства, каквото не съм срещала в разкрепостената европейска/американска литература.

Това имах предвид с поста си за Букай и най-новата му книга "Разкази за размисъл"(и изобщо такъв тип книги), но Котка го е казала по доста по-добър начин.

Luisalote, да, същата книга е. Хареса ми, но не е нещо изключително.

Прочетох Букай и новата му книга-има доста ценни неща,много скири в думите символи.Друг е въпросът,че подобни книги включват нашите защити-именно в това е тяхната сила.Нали знаете,че когато човек или книга ни дразнят-то вероятно са докоснали нещо,което не подозираме и не искаме да си признаем.
Сега -дълго време отлагах да прочета Параграф 22-сега я чета и още съм под въздействието-ще пиша повече като приключа с нея. Вчера си я взех от огромната бабина библиотека и познайте какво друго открих-Исабел Алиенде издадена 1989-"За любовта и сянката".Щастлива съм да ви споделя откритията си!

момичета, за мое огромно съжаление ви откривам чак сега. Приемате ли закъснели? Ще се отчета, като изчета всичко което сте споделили, за да не се повтарям. Сега отивам да "крада" от съня си с книга.

едва сега се включвам в темата, както винаги позакъсняла....но пък чинно изчетох всички странички до тук.

{Тони}, честит рожден ден ! / на почти едномесечни патерици/ Бъди здрава и ти пожелавам  да попадаш само на хубави заглавия !  

аз попрочетох някои книжки, за които ще пиша по-късно. имам да се реванширам и на автобиографията на Сара Бернар.

последната, днес приключена е "Обявяване на провала" на Марин Бодаков. за пореден път се убеждавам, че ако в прозата човек може да се скрие зад т.нар. "художествена измислица", то в поезията е напълно разголен.поезията е като разстрел от думи. Поетът стои там, в ъгъла беззащитен, докато собствените му слова откъсват парче по парче душата му и я поднасят на човешкото воайорство. да, когато чета поезия се чувствам като воайор, напълно влязъл в чуждото лично пространство. чак ми става виновно понякога. вярно, че е с пълното и регламентирано съгласие на творящия, но усещането, че се намирам някъде, където не ми е мястото, понякога трудно ме напуска. сега, като се замисля поезията е може би най-интимното изкуство. а поетите са в известен смисъл душевни ексхибиционисти.

лолита, върнах се все пак да почета назад и видях питането ти. На мен лично Богове и мравки много ми хареса. Четох я преди 1-2 години и скоро си мислих отново да я подхвана. Много българска и истинска. Бях малко предубена, но след "Български хроники" реших да рискувам и не съжалявам.

Прочетох Франки Фърбо на Уортън. На пръв поглед книга написана на един дъх и така я прочетох. Дори в началото ме изненада баналността в сюжетната линия- човечеството достигнало предела на еволюцията си. Агресия, егоизъм, самоунищожение и съсипването на планетата разбира се. Време е за нова супер-раса (до сега в няколко фантастични книги съм чела идеята за свръх-маймуните и расата на кучетата). Улавям дори няколко 'недомислици' (Фърбо не умее да смалява предмети, но в деня на раздялата облича Уилям в собствените му дрехи, докато е още в хралупата му. Уортън не трябва да пише криминални Почти съм разочарована....

А около мен се въртят нормалните проблеми ... просто ежедневие.
Новата ни кола се чупи за пореден път (наскоро е изтекла гаранцията). Мъжът мърмори нещо за 20 годишните жигули .... а аз си мисля за консуматорството - живеем за да консумираме .. или консумирахме за да живеем 
В 'размяна на съпруги', семейство безделници не ходят на работа, живеят в каравана, никога не хвърлят храна, дори ровят в кофите. Смяната е с тяхната противоположност- богати, работливи, консуматори.... Заформя се скандал- кой дава повече на обществото - бащата плащащ данъци или бащата живееш на воля с принципите си. Някак си инстинктивно се сещам за семейството на Уилям, за проявилите безразсъдство да излязат от нормите, от обществото ... живота като филм, в който нямаме смелост да участваме. Изплува и един откъс от книгата - нима раят не е идеала за който мечтаем-човек без отговорности, без цели, напътстван и по бащински обгрижван от един супер-родител....
но как ли в реалността бихме приели еволюция, която не е човешко достижение ...
... да не се увличам пък и не ме бива много в писането . С две думи
у мен остана усещането за изиграна партия шах - дъската е до болка познатa, фигурите сякаш сами заемат местата си ... и отново онова удоволствие да откриваш света в няколко хода, да откриваш себе си и мислите си. И чувството за близост с човек който дори не познаваш ...

Според мен Франки Фърбо е книга в която има за всеки по нещо и дори да не е дошъл момента да го открие, ще остане усещане за приятно, леко и интересно четиво.

ПС. явно тази книга ме преследва, но в този ред на мисли ако някой харесва филмите по Discovery Science - току що попаднах на интересен анонс "Дискавъри сайънс" разказва за живота в градовете след 50 години"

Видях, че коментирате "Яж, моли се и обичай" на Елизабет Гилбърт. На мен ми хареса много, и то точно частта в Индия, когато успява най-сетне да преодолее проблема с бившия си съпруг и да се "освободи". Явно всеки харесва в книгите това, на вълната на което е в момента. Цялото лапане в Италия не ме впечатли. Но странните усещания по време на медитации ме заинтригуваха. Дали да не ида в ашрам?   Авторката пише много приятно, на кратки порции, като миниразказчета, което пък ми напомня на

"Нека ти разкажа" на Хорхе Букай. Прекрасна книга, даваща храна за ума. Нещата са оставени за досмилане от читателя. Езикът е прост, разказите са като притчи. За мен това е най-лесния начин да запомниш нещо - имаш с какво да го асоциираш. Вярно, че някои от историите са познати или простички, но не е необходимо нещо да е сложно, за да е мъдро.

Тази нейна книга не съм чела. Имам Passion или смъртта на Алиса (отпреди 14-ина години). Положителни са ми отзивите, но не желая да чета повече от тази авторка, не ми действа добре и в такива случаи предпочитам да избягвам.

Точно тази книга на Коелю ми се струва най-удобна за филиране. Желко, щях да се радвам повече на друг избор. Аз харесвам много "Край река Пиедра седнах и заплаках".

Бях изчела дневникът (редактиран) от Ане Франк в училища многократно.  Имаше един злощастен опит да се екранизира, но виждам, че линкът е за друг, документален. Ще е интересно да се открие, защото съм чела около 70 страници с мнения за мистификация около случая.

Чела само "Вероника" (на Коелю). Влизала съм в сайта му - имаше там един конкурс за писатели, не мога да си спомня.
И фрагментарно 'Алхимикът".
Така, че не мога да коментирам за избора на текст.

Tsugumi, заглавията на филмите за Ане Франк съм преповторила и объркала, но да, единият е документален. И не го намирам. И аз четох някъде, че има спор доколко е автентичен дневника. Не знам много за историята. Гледала съм снимки на къщата - музей и оригинали на дневника.

Касиел Ноа Ашер подготвя спектакъл по предпочитана от нея израелска авторка, която пише върху Холокоста. Актрисата я е открила за себе си, докато е била в Израел.

Luisalote, по повод Ева Енслър (беше в БГ) Монолози за вагината за мен е също много силен, не само защото режисурата е на Галин Стоев , а и там са Цветана Манева - мн. е добра на сцена, Снежина Петрова.
Гледала съм и филма http://www.imdb.com/title/tt0244283/, реж. е на Ева Енслър.
Книгата "Доброто тяло" четох отдавна.

Tsugumi , благодаря ти, отказа ме от Емилия Дворянова.

Ив, може на теб да ти допадне, не съм я чела от повече от 10 години, но това, което съм преглеждала след това от Ем. Дворянова ми е създавало усещане, че разгръщам една и съща книга. За мен е излишно маниерна и вече поостаряла като стилистика (т.е. затворена в 90-те). Не ми създава добро психологично "настроение".

Аз чета Коелю с някаква отчаяна последователност  , без да считам, че бих пропуснала и ако не го правех  Имам още две негови книги, които ме очакват.

Въпросъм ми е по-скоро за тази тема, не е толкова кинематографичен: имате ли информация, дали тази идея за сценарий се е реализирала - http://www.markdevlin.com/TheMishimaIncident/SundayTimes.htm? Същата статия съм я откривала и в други източници.
В IMDB липсва информация.

iviche, сега видях, че си писала за М. Бодаков. Не съм чела негова проза, но като поет много ми харесваше преди много години.

Моля дай мнение за "Черната кутия", нали е на Алек Попов? Или говорим за Амос Оз? Много отдавна съм си харесала тази на Алек Попов. Но за съжаление след "Мисия Лондон", на която се смях с глас, следващата му книга, на която попаднах ме разочарова. И сега сме 1: 1, та не смея да рискувам. Мерси предварително

sweetkids_mama, радвам се да попадна на човек в България, който е чел Йошимото  Kitchen беше преведена преди години, но не знам, дали директно от японски и какво е качеството на превода. Ще си позволя да изкажя противоположно на твоето мнение за писателката, парагонирайки я с Анна Гавалда, комплимент по-скоро за втората, но не откривам никакви допирни точки между двете. Като човек чел и препрочитал всички създадени (до момента) книги на Б. Йошимото, мога да твърдя, че едва напоследък успях да я преоткрия все повече. Давам си сметка, колко трудно е за "западно" ориентираното ни мислене да възприемем японския начин на светоусещане, но при тях тези "свръхестествени", както ги наричаш, елементи не са изкуствени, а елемент от душевното им световъзприемане.
Аз не бих препръчала и "Ключът"  на Дж. Танидзаки, по-скоро Ave Maria, но не е писател, който стимулирам много.

поезия е. просто направих аналог с прозата като такава, не негова. не знам дали е писал проза.
просто ми направи впечатление, че с малко думи са казани много неща. някои - много лични.

peperuda, личното ми мнение е, че нищо няма да загубиш, ако не прочетеш "Черната кутия".  "Мисия Лондон" и "Ниво за напреднали" поне бяха забавни .

Преди две години бях купила "Градините на Богородица" на Емилия Дворянова и не успях да я преодолея по-далеч от първите страници.

Tsugumi, не знам дали е въпрос на културни различия, защото свръхестественото в книгите на Мураками го възприемам по съвсем различен начин, но е възможно неправилно да съм изтълкувала "наивността" в Йошимото.
А защо не би препоръчала "Ключът"?