Литературен клуб - VІІІ

  • 54 111
  • 647
# 510
Изд. "Летера" подготвя за печат на Маргьорит Дюрас Бараж срещу Пасифика.

Tsugumi, ако имаш затруднения, пиши ми.

Чакам "Пингвините" да ми пратят отговор на заявката, нямали я налична.
Мисля, че съм ги чела, но под други заглавия тези книги, не съм правила справка.

Странен е този внезапен интерес към Дюрас, след като десетилетия беше (почти) игнорирана.
Виж целия пост
# 511
Tsugumi, можеш да погледнеш условията на тази книжарница - http://www.knigabg.com. Моя приятелка, която живее извън БГ (Европа) прави поръчки оттук. Доволна е.
Ако не ти се получат нещата, ще ти помагам. Simple Smile

"Колибри" тези дни трябва да представи на пазара Танцувай, танцувай, танцувай на Х. Мураками. Май все още не е преведен на англ. последният му роман 1Q84 издаден наскоро в Япония, след пет години мълчание на автора.


Автобиографичен разказ на сина на Ромен Гари и Jean Seberg  - Alexandre Diego Gary излезе във Франция: S. ou l’espérance de vie.


Аз вече се сдобих с някои неща на Маргьорит Юрсенар. Но това, което търся от нея все още не откривам като превод. Надявам се, че ще продължат да я издават. Както и ще четем още от М. Дюрас - крайно време беше.



Виж целия пост
# 512
Благодаря, Ив! Ще погледна малко по-късно.

Може да изчакам да поръчам заедно с книгата на Мураками. Чела съм я, но я искам и на български език Simple Smile

Хубави и много интересни предложения правиш  Peace
Виж целия пост
# 513
Откраднах си няколко блаженни часа в събота за четене и съм очарована,влюбена Grinning причината-"Искам някой някъде да ме чака" и Ана Гавалда-образите й са плътни,стински,човешки,дълбоки-от много време не съм харесвала нещо толкова.Има искреност,има живот,има от всичко.Може би ще намеря още някоя открадната събота за такова литературно бягство.
Виж целия пост
# 514
Прочетох най-хвалената книга на Мураками "Спутник, моя любов". Нещо не е за мен този автор, леко се чете, простовато и достъпно, тук-там става интересно, но толкова.
Започнах Суад "Изгорена жива" и почти съм я довършила - за не лекия живот на арабките, няма как да не те хване за гърлото, няма как да не се ядосаш на гадния ислямски начин на отношение към жената.
Виж целия пост
# 515
Вече се сдобих със "Заедно" на Анна Гавалда. Започнах я. Толкова нямам търпение, че почти да си я донеса в офиса ooooh!, ама...сега с нетърпение чакам да се прибера и да чета Crazy По "навътре" ще напиша впечатления.
Виж целия пост
# 516
Прочетох най-хвалената книга на Мураками "Спутник, моя любов". Нещо не е за мен този автор, леко се чете, простовато и достъпно, тук-там става интересно, но толкова.


 Wink Безспорно най-приетата (не знам, доколко е еквивалент на "хвалена") негова книга е "Кафка на плажа".
Доколкото знам, има създаден многомилионен международен фен-клуб (включително, казват, в Интернет, но не съм проверявала) на този му роман. Спомням си, че беше приет с много суперлативи и във форума.
Препрочетох "Спутник, моя любов" преди малко повече от месец и мой фаворит отново си остава "Норвежка гора" (без да съм чел всичко от автора, така че са възможни и корекции в бъдеще).

По повод японската литература, дочитам Himitsu на  Higashino Keigo. Интересно, че в италианското издание заглавието е преведено с акцент не на мъжкия главен герой (неговото име е Химицу), а това на женската героиня - Наоко.
Филмът е екранизиран, избягвах да го гледам, но вероятно от любопитство ще го направя скоро. Четох, че е с голяма популярност в страната си. С цитираната книга печели и Mystery Writers of Japan. Лично за мен, книгата се оказа под очакванията. Чете се лесно. В духа на японската традиция за събития след смъртта. Поставя интересни проблеми. Стилът не ми направи никакво впечатление, за съжаление. Други книги на автора също са екранизирани успешно.

След това ми предстои една книга на известния режисьор Такеши Китано.

Ив, в онзи сайт не открих книгите, които търся. От "Пингвините" ми предлагат сериозна цена на доставката  Simple Smile Но видях, че са разбрали, че и те, като другите, трябва да предлагат отстъпки в цената.
Виж целия пост
# 517
Аз пък се боря с Мъките на един американец на Сири Хуствет.И не знам защо не я разбирам тази книга, нито героите в нея.Напъвам се да видя нещо но..не става.
Дори не мога да разбера за какво точно е писана тази книга.
Така беше в началото с Вино от глухарчета.Може би крайно неправилно сравнение, но Виното...след като се прочете поне у мен остави едно топло чуство на копнеж по детството, на размисли за пропуснатите и недоизказани неща в живото.....а тази книга нищо не събужда у мен.
Може би след Оризовата майка трябваше да започна Къпиново вино а не Мъките на един американец newsm78.
Виж целия пост
# 518
В момента съм преполовила "Отива една жена на лекар" и......леко съм отвратена от автора. Смятам, че донякъде, ако не и изцяло книгата е автобиографична, и ..... честно казано, не бих искала да имам такъв мъж до себе си.
Толкова цинизъм има в него.

п.С. Дочетох я. Ужасна е. Още не мога да спра да плача. Толкова е откровена, толкова разголваща, нямам сили да я опиша. Разтърсващо описание за силата и духа на една млада жена, бореща се с рака. Неуспешно Sad Ужасно

Оправям си вкуса с разказите на Моъм.
Виж целия пост
# 519
В момента съм преполовила "Отива една жена при лекаря" и......леко съм отвратена от автора, понеже книгата е автобиографична, и ..... честно казано, не бих искала да имам такъв мъж до себе си.
Толкова цинизъм има в него.

п.С. Дочетох я. Ужасна е. Още не мога да спра да плача. Толкова е откровена, толкова разголваща, нямам сили да я опиша. Разтърсващо описание за силата и духа на една млада жена, бореща се с рака. Неуспешно Sad Ужасно
Поне мъжът й ми се реабилитира в очите с поведението. Явно всеки си търси и намира начина на емоционално спасение.

Оправям си вкуса с разказите на Моъм.

Понеже в събота бях ужасно потресена и разстроена, реших да взема нещо по-лекичко - "Живак" на Амели Нотомб. Имам чувството, че тя е маркиз дьо Сад на нашето време. За пръв път се сблъсквам с печатно издание от нея. Досега допирът ми беше само с "Пианистката" с И.Юпер. Явно във всяка нейна книга има по някоя девиация... Трябва да задълбоча 'изследването' си за по-конкретна преценка. Има интересен и богат език, много препратки и символи.
"Живак" има два завършека - още не мога да преценя кой е по-логичният от тях, но като че ли повече клоня към първия, даден от самата авторка. Объркана съм обаче от посланията й.
Виж целия пост
# 520

Може би след Оризовата майка трябваше да започна Къпиново вино а не Мъките на един американец newsm78.
Не знам защо, Къпиново вино хич не ми потръгна. Седи си преполовена и хич не ми се връща към нея.
Виж целия пост
# 521
Понеже в събота бях ужасно потресена и разстроена, реших да взема нещо по-лекичко - "Живак" на Амели Нотомб. Имам чувството, че тя е маркиз дьо Сад на нашето време. За пръв път се сблъсквам с печатно издание от нея. Досега допирът ми беше само с "Пианистката" с И.Юпер. Явно във всяка нейна книга има по някоя девиация... Трябва да задълбоча 'изследването' си за по-конкретна преценка. Има интересен и богат език, много препратки и символи.
"Живак" има два завършека - още не мога да преценя кой е по-логичният от тях, но като че ли повече клоня към първия, даден от самата авторка. Объркана съм обаче от посланията й.
[/quote]

Филмът "Пианистката" не е ли по романа на носителката на Нобелова награда за литература за 2004 год. - Елфриде Йелинек?  Thinking

Белгийката, родена в Япония, Амели Нотомб изгря малко като детето-чудо на световната книжна сцена с екстрентричното си умение да разкаже за Страната на изгряващото слънце на западния читател, тръгвайки от автобиографичната база на годините, прекарани там покрай дипломатическата кариера на баща си. Интересен стил, безспорно. Шлифован, бих го нарекла, до стоманена точност. Не следя последните й работи, защото и на мен не ми е много предпочитана авторка.
В няколкото интервюта с нея по телевизията, на които съм попадала, личните ми впечатления потвърждават вече създаденото ми мнение от книгите й. За съжаление, мисля, че започна да се изчерпва, т.е. да не надскача това, което вече сме свикнали да очакваме от нея (с уговорката  не е създала творба, която да се приближава до определението за ново литературно събитие).


Виж целия пост
# 522
О, да права си за "Пианистката". Грешката е моя.
Tsugumi, какво сега? Да не се ли пробвам с другите й романи? Еднотипни ли са?
Виж целия пост
# 523
О, да права си за "Пианистката". Грешката е моя.
Tsugumi, какво сега? Да не се ли пробвам с другите й романи? Еднотипни ли са?

Моят опит с А.Нотомб е скромен - "Живак" започнах снощи - заинтригува ме. Другата нейна книга, която съм чела  е "Изумление и трепет", с която доколкото знам, печели най-голяма популарност. Аз я харесах, стила и съдържанието бяха много любопитни Simple Smile.
Виж целия пост
# 524
Luisalote, чети по-бързо, че ми е интересно мнението ти за финала:)
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия