Тъмната страна в нас.

  Образно казано.. а и бях афектирана вчера. Да кажем, че светлата ми страна излиза наяве по-рядко от тъмната в последно време. Ама, нали си е моя - харесваме си се. 

Тъмни, светли, кестеняви...... говорите сякаш Джекил и Хайд у вас са с различни документи за самоличност. В смисъл толкова разделени и обособени като самостоятелни. При мен всичко е миш-маш.

Е, не съм сама, при мен тюрлюгювеча е пълен.

Не съм светица. Имам тъмна страна с коварни мисли и желания, които с времето установих, че тровят единствено мен. От известно време успешно се опитвам почти нищо да не трупам вътрешно и да не преглъщам. Отсявам и подминавам нещата или избълвам змиите и гущерите на момента.  Според един от любимите мъже в живота ми най-силното ми оръжие е голямата ми уста в пряк и преносен смисъл.  Наистина обичам да забивам словесни шамари и куршуми. Имало е `убити`, но и често ми е вредяло, защото съм силно подвластна на емоциите и първосигналността си и не съм преценявала навреме, че не си е заслужавало. Правила съм и друго - в отговор на удар срещу мен получават неочакваното - пълна мълчанка или мил жест след време. Резултатът също е неочакван - аз се чувствам по-добре и това е най-важното. Не мога да си кривя душата, пожелавала съм кофти неща на хора, които са ме наранявали дълбоко. Не вярвям да имам пръст в това, но факта, че виждам как започват да плащат греховете си /без значение към мен или въобще/ приживе не ме прави по-щастлива. Нямам сили да прощавам НЕпростими неща. Това, което умея да правя за себе си и за тъмната си страна е, че успях/успявам/ да си прощавам, че изпитвам коварни мисли към хора, които извършват такива действия към мен. Отмъщението също не ме блазни или поне да не идва от мен.  

Иначе какво правя с тъмната си страна...Разглеждам си я, отглеждам я и я приемам. Негативните емоции и мисли си ги преживявам, трансформирам нанякъде и гледам бързо да се отървавам от тях. Някои са непреодолими или са рецидив, но си живея мирно и с тях  .

Имам си и още как. Понякога, като се ядосам и сама немога да се позная. Мъжът ми казва, че сякаш вижда друг човек, ама така е по-интересно.

Не им обръщам внимание на лошите мисли.Ако все пак са много нахални и упорити си пожелавам много,много пъти наум всяко негативно чувство,всяка лоша мисъл да се превърне в усмивка за някой и така се чувствам по-добре

Яда,омразата,болката се опитвам да ги впрегна в нещо градивно,като си повтарям че постигайки всичките си цели,ще принизя хората които са ми причнили това...Проблемът в този метод е че понякога вглъбена в инерцията да преодолея болката,пропускам приказните мигове...Но с годините поумнях,и напоследък просто спирам понякога,за да уловя щастието си в шепи,и не го изпускам...

По горе говорех за силните чувства,не за обикновеният яд,който изливам на талазикъдето ми падне...

   Няма съвършено добри и съвършено лоши хора. Всеки носи по нещо негативно в себе си,но е напълно възможно то да се контролира, потиска и елеменира с времето, ако човек познава своите негативи и има желание и воля  да ги пребори. Определено не съм светица, но съм се освободила от эавистта, омразата и непрощателния дух и съм безкрайно благодарна на Бог за това. Всъщност, когато човек изпитва тези чувства, той вреди най- вече на себе си и такъв човек е нещастен и за съжаление. А какво блаженство е когато човек се освободи от отрицатилните мисли и чувства! Пожелавам го на всеки от вас!     Моят голям недостатък е че  много лесно избухвам в семеиството си,направо се афектирам,тъй като си имам сериозен дразнител,но лесно ми минава, не гоня инат и лесно прощавам. Боря се срещу този си недостатък, но за сега не успявам.

Добре казано, при мен е същото. Продължавам списъка:

6. Огромна банкова сметка.
7. Самостоятелно жилище.
8. Топло

Знайте, деца, и не се измъчвайте с разсъждения и анализи - у всеки човек дремят Хитлер и майка Тереза.
Това е положението.

Тръмп, колко си права за самостоятелното жилище, ако знаеш.
Вчера родата около мен видя тъмната ми страна, но иначе просто ми се бяха качили на главата.
Мъжа ми казва, че и като прекаля с алкохола, излиза някаква тъмна страна в мен. Май си е вярно.
Но и тогава пак си меля за жилището.

Аз пък просветлявам като пия, ама ако искам да съм все добричка, рискувам да стана алкохоличка. 

Нямам тъмна страна, имам глупава страна. 

Дааа, точно толкова е тъмна и моята тъмна страна. Или "по-невинното" : ако този или онзи можеше да го няма вече, колко лесно биха се наредили нещата...Че и ги подреждам - мислено, все пак...
Ако с гневните си изблици, ревността, завистта, etc. мога да се боря, то с тъмните си мисли не мога, те просто си идват. И си отиват, слава Богу.

И аз си правя ремонти наум на един наследствен апартамент...