Нещастна съм със съпруга си, а няма на къде?!

Точно .Има мъже , които са грижовни - като твоя и като моя. Моя, ако го оставя сам с детето, хич няма да види "кон боб яде ли". Ще си се грижи за него без проблем. Изпробвано , защото аз работя от момента, в който синът ни навърши два месеца.
Но има мъже, които не искат /не че не могат/ да бъдат грижовни.

Защо мислиш така? А и в крайна сметка като са нямали дете са си били само те двамата спокойно може след работа заедно да почиват или да се разхождат или да вършат куп други неща, които са им забавни, а сега просто трябва да си разпределят това, при положение, че не разполагат с детегледачка или баба на разположение. а след като мъжа кисне пред ТВ то или лежи, тя какво да направи?   Може би да започне да готви продуктите които той е благоволил да купи.   И да го направи заедно с бебето в ръце.  

Детето променя толкова много света на всеки, че докато не дойде , колкото и да си мислиш какво ще е, никога не е точно това.  

Абе какво би правил е едно бъдеще несигурно събитие ако питаш мене  AGAPH  разбира се не го желая нико му.Нещата преди раждането са много по-различни,вероятно ТЯ е ходила на работа ,имала е широки социални контакти ,а сега сее ограничила до седенетов къщи слугинстването и детето.Бедата при тях е ,че на мъжа и така му е угодно-уют,семейство дете,топла храна и чакаща жена в креватав края на деня и това ако нее "Рай" здраве му кажи.Иска се усилие да се промени ама то определено не е едностранно

Исках да кажа,че например моя приятел в момента много ми помага.Когато аз не мога да готвя,готви той.Той пазари,той мие колите,простира когато се наложи,сменя чаршафите когато се наложи,мие банята,мие чинии и изобщо дори и сега когато бебето го няма за жалост си делим нещата по равно и всеки участва.да и той обича да гледа филми и да стои на компа но разпределя така времето,че да не ощетява мен.Това исках да кажа.Ако мъжа на авторката е от типа хора,които не обичат да излизат например то той е бил такъв и преди.Ако не пипва нищо вкъщи то той е бил такъв и преди.Аз не бих очаквала от такъв бездеен мъж да поеме 50% от работата ни вкъщи след като се роди бебето.... Надявам се да ме разбрахте.

Ами колкото и да е бездеен все пак това бебе не го е донесъл щъркелът и дори и да не му е кеф, трябва да се стресне и да се промени малко мирогледът му.

Недей да си мълчиш, говори с него, но спокойно. Обясни му, че да гледаш бебе цял ден е също толкова, ако не и по-изморително, отколкото да си на работа и грижите по бебето и дома след това трябва да ги делите. Обясни му, че не можеш да правиш секс,след  като си капнала. Обясни му, че той има желание за секс, защото след работния ден си е починал, но ти не си почивала през това време и си скапана. Нека пробва дали ще има сили за секс, ако си върши задълженията в къщи и бащините задължения. Не се оставяй да бъдеш изнасилвана, защото според мен ако не ти се прави секс, а пък не казваш не и го правиш по задължение и с погнуса, то ти сама себе си изнасилваш. Ако мъжът ти те обича, ще започне да участва в брака, а не да бъде само на гости. Но не чакай той сам да се сети, трябва да си казваш и да си отстояваш правата.

Хем студено и не можеш да пазаруваш, хем се сърдиш, че той не иска да излиза.  Ами и на него му е студено, не се ли сещаш. В тоя студ на никой не му се излиза. Може хората, които искаш да посетиш да са му скучни. Или просто предпочита да си почива пред ТВто, не иска хора и да се чуди кво да приказва. Не че те нападам, разбирам, че ти е скучен и досаден живота, понеже моят е същия и съм откачила поради това. Дори съм в начална фаза на депресия. Но поне от това, което си изложила, не виждам основателни причини да се оплакваш от мъжа си. Така си харесва, така си релаксира, не може да му се сърдиш, че не му харесва твоя начин. Освен това помага криво лево колко да не е без хич, има и  по тежки случаи. Ако му оставиш детето и идеш на разходка, кафе, пазар...  не вярвам да откаже да го пригледа. И още по малко може да намразиш човек поради изложените от теб причини. Явно има и друго, което не си споменала

И аз съм на това мнение

Не съм свръх майка, нито идеална. Но добре или зле се справяме сами без баби и дядовци. Естествено опирали сме и до тях 3-4 пъти, но в супер сложни ситуации като 2рото раждане.


RAVIA, отговарям ти с какъв мъж съжителствам.
1. Аз си го избрах! Обичаме, желаеме, говори с мен(всичко това взаимно, естествено)
2. Работи колкото трябва, доработва си  в къщи, ако може, основно децата като заспят.
3. Не разхожда децата на вън, не готви, не пазарува, освен по списък в Метро. Домашни задължения се "поделят": той изхвърля боклука, той чисти(еше) с прахосмукачка, той миеше чиниите вечер (че и като се прибере, ако има нещо), той прави(еше) неделното почистване(всичко е излизано като се върнем: под, прах, баня...), а аз с децата сме на вън.
4. Виси в задръствания и не бих му причинила задръстванията в кварталния супермаркет, ако мога да свърша аз това.
5. Това че гледа филми, които аз не харесвам и че има хоби, което е свързано с висене пред РСто не при пречи.
6. Да е къпал и сменял памперси на 2те деца, да е било 10тина пъти... това е в случаите, когато съм била на вън, и не се очертава прибиране в рамките на 10тина мин.
7. Децата съм си ги къпала сама. За мен беше важно като се прибере да поиграе с децата. През това време имах поне 30мин спокойствие, ако щеш дори за да гледаш в 1 точка.
8. Сега когато аз се върнах на работа, пое прибирането децата от градина, забавлява ги, сменя всекидневно памперси.


За мен бе улеснение да вкарам всичко по режим и децата и мен.(Използвах най-дългия им сън за "презареждане на батериите": четене, гледане на ТВ, излежаване, сън)
Да не те плаша ама ти престои скоро голямото подреждане
А компанията от мами, е добро решение. Имаш с кого да си поговориш(а не само да говориш на някого), да се оплачеш от мъжа/свекървата  , да изпиеш едно кафе, да изградиш нови познанства/приятелства за теб и за детето. Скоро ще минат още 5-6 месеца и сте готови за площадките и пясъчниците.

Аз пък мисля ,че са напълно основателни за да го намразиш,защото щом от сега се държи така смятай след някой друга година какво ще е и едва ли нормален човек ще издържи в такава обстановка,още повече ако очаква друго от човека до себе си.Ако не е бил такъв преди това ме навява мисъл за любовница!!!

Къпят - т.е. пак тя, той не може да хване да свърши нещо сам, а трябва да "помага", защото е "на гости".
А пазаруването, ако беше работа, искам все това да работя 

Четох, четох и си мисля, че нищенето на проблемаа тръгна в съвсем погрешна посока...

Причина да се отвращаваш от мъжа ти, да ти е противен като мъж и човек не може да бъде това, че не се държи, както на теб ти се иска. По-скоро е обратното - става ти противен, преставаш да го обичаш и тогава започваш да търсиш под вола теле, да те дразни всяко негово действие или бездействие. Което може преди, когато си била влюбена в него, да те е привличало.
Ничий мъж не е перфектен /освен на ССФ, разбира се /, всеки ни дразни с нещо, моят също си има доста трески за дялане, но аз си го обичам, желая го, радвам се на компанията и подкрепата му.
С две думи, при вас любовта просто си е отишла и връщане назад няма - никакви разговори няма да помогнат. Изходът е само един. Съжалявам.

Може и да греша...

Бащата изживява появата на бебето вкъщи също бе хора   И на него му е трудно да се адаптира.Ако нямаше друг проблем и го мрази само за това,че не помагал колкото тя очаква и колкото никога не го е правил значи връзката им куца.В противен случаи могат да седнат и да обсъдят ситуацията.Да намерят изход,да се разберат като големи обичащи се хора и да се радват на бебока...вместо да го мрази  

Нан  И аз се опитах да тръгна в тази посока но ме скастриха,че защитавам мъжете.И тъй като нямам опит с бебета реших да не упорствам.Пък и авторката я няма за да каже нещо по въпроса....

5 месеца адаптация  и жената, и мъжът имат нужда от такава, мъжът поне в по-голямата част от деня е навън, сред хора и си почива от бебешки рев, жената обаче няма това право, нито на адаптация, нито на почивка