Преди няколко месеца се разделихме с мъжа ми заради свекърва ми - тя със своите вечни критики го настрои срещу мен и му внуши, че съм лоша майка. Скарахме се и мъжът ми ме заряза бременна, за да се върне при любимата си майчица. Веднъж й се обадих да й кажа, че синът й не плаща издръжка на първото ми дете, а тя ми трясна телефона. Просто не мога да я дишам тази жена. Мъжът ми не беше се обаждал от 2 седмици на детето и най-накрая то му се обади да го пита кога ще го вземе, разбраха се за миналия четвъртък да го вземе от градината и да го погледа 2 часа. Вчера синът ми отново поиска да му се обади и се разбраха да го вземе днес. Когато се върна в започна да ми разказва как баба му в тази жега му слагала чорапки, за да не настине и мрънкала, че не съм му изпратила чехли, побеснях. Попитах го тя слага ли си чорапки. Казах му, че не искам повече нищо да ми говори за тази жена, че не искам дори да споменава за нея, че ако иска у тях може да носи вълнени шушони, но у нас ще ходи бос. Опитвам се да не й обръщам внимание на глупостите, но не успявам все още. Определено не трябваше да показвам пред детето, че не мога да я понасям, но просто избухнах и сега съжалявам. И най-много ме дразни нейното лицемерие - обвинява ме, че аз съм лоша майка, най-демонстративно ми показва колко много се грижи за внука си, а детето ми разказва как го зарязвала само и отивала да готви, но иначе пред мен и тя, и свекър ми се скъсваха да го забавляват. Днес заедно с мъжа ми се правили, че спят, за да го приспят, мъжа ми го взе в 10 и го върна в 3 часа следобяд, сигурно са го приспали в 12. Явно им тежи да го гледат дори за няколко часа и се чудят как да не му обръщат внимание. Толкова съм разочарована.