Защо, липсата на тези умения по-силен аргумент в защита на самочувствието ли е?
Тази тема отдавна няма нищо общо с някакво теоретично изследване, пък и самата постановка е доста наивна.
Нека разбием въпроса на съставни части.
Какво е "голямо самочувствие" \и в такъв случай има ли малко такова\; какво изобщо означава самочувствие \и авторката прави ли разликата между това да си самоуверен и да си уверен в себе си\; какво означава покритие на самочувствие - за някаква сплав ли говорим в момента \не бих се учудила\, за философска категория, има ли универсален критерий за "покритост" и "оправдано" самочувствие? И какво общо имат с цялата работа моментите на чисто субективен афект, личащ си от термина "дразня се", как те се връзват с тази абстрактно поставена тема? Или субективизъм и абстрактност не се изключват...
Когато пуснеш такава тема от типа "манджа с грозде", трябва да бъдеш готов да отнасяш критики. Когато пуснеш каквато и да било тема, всъщност. А не да твърдиш по невинно-субективен маниер - "Вие може и да сте по-стари от мен, но нямате право да нападате така".
Така, де - или ще се клюкарства в Клюкарника, или ще се обсъжда някакъв по-различно поставен въпрос.
Умагума, взе ми го от устата, честно!