И двете ми хлапачки винаги са били ящни. Под ящни разбирам - изяждали са си храната докрай, нямали са претенции какво точно ще ядат и са виели като гладни кученца около масата, ако някой яде, независимо дали са наистина гладни.
Малката изведнъж се промени. От около 2 седмици отказва почти всичко. Не е болна, в добро настроение е, игрива, весела. Не мога да кажа, че е пълна, но още има пухкави крачета с по една гривничка на всяко. Досега ядеше всичко, което съм намерила за разумно да й дам за нейните 2 години /отпадат неща като бонбони, кроасани, шоколад, шоколадови бисквити, зрънчовци, луканки, салами, кренвирши, пастет... - тях не ги е опитвала/. Хранеше се с приготвена домашна храна и храна от детска кухня. Изведнъж започна да бута чинийката още след или дори преди първата хапка. Ако сменя яденето с баничка,например, изяжда я цялата. Общо взето обича /обожава!/ кашкавал, мляко, сирене, банани и солети. Любимата й супа - крем-супа от картофи и моркови рядко я приема вече, а за нещо с месо и дума не може да стане. Успявала съм да й "пробутам" фрикасе с бяло пилешко месо и повечко лимон.
Въпросът ми е - нормален ли е такъв обрат в апетита на 2-годишните? Като бившо много злоядо дете, не мога да я насилвам, считам го да противоестествено. От друга страна - как така ще се храни само с кашкавал и банички? Между храненията не яде нищо, освен ябълки.
Моля да споделите своя опит, защото, както казах, досега проблемът ми е бил да не изядат хладилника, заедно с нещата в него.