Сурва, сурва весела година, да е здрава, радостна, щастлива цялата Юнска дружина

пак съм аз 

пропуснах да питам - с какви лъжички храните бебоците? Като марка питам? Някой беше споменавал на Нуби, но не мога да ги намеря по магазините  - нямало внос в момента. Нещо не мога да намеря удобна за мен и за Любчо лъжичка - на Авент са много мънички, пробвах и на Линдам - плитка е...

                                      Здравейте  и  от  нас


Ina D   , радвам  се,  че си имам градска !


Преслава от около два дни си има ново занимание.  Хвърля всичките си играчки извън кошарата   ,   или  се обръща на една страна,  протяга ръчичка и уж съвсем без да иска ги пуска на земята   , абе цирк голям!

Искам да помоля някой да ми прати парола за албумчето. Ще се помъча да кача снимки, обаче не обещавам.  Дано да стане  

Да честитя на всички празнуващи днес.

Пожелавам Ви един страхотен ден !!!

 Здравей,аз се кзавам Петя,и аз съм почти като теб не се включвам често въпреки че си проверчвам форумчето редовно,но все пак добре дошла в отбора Чао за сега целувки от нас сВики на малката красавица
 Ей докато изчета всичко и дойде време за супата на Викито...за имет да ви кажа само...искахме да  е Викторя ,но все пак така е било писано да е Виктор

Здравейте, мамчета!

Много ми се искаше да се разпиша по-рано, ама Йойо от два дни е повалена от сополи. Няма други симптоми за настинка, затуй ги отдавам на зъбоникненето (пак то! ). Нощем не може да спи, дремне по половин час и се събужда с рев; съответно суче по-често, а аз съм направо като парцал.. Ами така ще е, децата няма да си спомнят, ама ние - за цял живот. Първият ден мазах с преварен зехтин нослето, уж помагало, ама не видях голям ефект, затова започнах да й пръскам от физиологиния разтвор, после смуча със смукачката. Вчера Притито Гали ми препоръча Низита-та, та благодарение на нея, снощи спахме малко по-добре.

Последните постижения на Йойо са наполовина постигнати, все още. Боц дава, обаче не си свива пръстите в юмруче, но пък насочва показалеца към моя. А пляскането - засега пляска само на моята ръка като й подам и й пея "Чепи, чепи куни, кой ще ги целуне". А като я кърмя нали вдигам блузата нагоре, та много обича да ме плющи по голия корем. Още не изговаря някакви целенасочени думи, но няколко пъти каза "абба", което значи, че или много обича баба си, или харесва музиката на АББА.

За пюретата и кашите, аз смесвам различните неща. Някои зеленчуци, примерно, самостоятелно имат гаден вкус и Йойо им се мръщи, но като ги смеся си изяжда всичко. Ми то и ние като си готвим нали смесваме, няма смисъл да ги деля и за нея. Кашичката я приготвям като първо слагам лъжиците, после добавям водата докато стане консистенция, която ми харесва. Някои дни добавям към нея зеленчуци и яде на обед, други дни я смесвам с плод и я яде следобед. Незнам дали трябва да й давам всеки ден, ама откакто съм въвела оризовата, май не е пропускала ден. Месото мисля да го почвам като влезе в 8мия месец, сиренето след това, а жълтъка - още по-нататъка, и аз като Офи. Не сме замествали ядене, кърмя я или преди или след пюрето, както дойде. Приготвям й определно количество, което да изяде, за да остане място и за млякото. На обед яде 100-120 гр., а от следобедното плодово - по 100 гр.

Куун, не е трябвало да бързаш да й даваш Малтофер на малката адашка. И нашата педиатърка изписа, купих го, но преди да дам се посъветвах с някои мами от форума и ми казаха, че няма смисъл. Малтофер се давал само при анемия и ако са правени изследвания на венозна кръв, а на дечицата им взимат от пръстчето. Така, че давай смело със захранването, до годинката е нормално хемоглобинът да е по-нисък.

За името да кажа и аз, макар че може да съм казвала, не помня. Ами Йоана е име, което си ми харесва много отдавна, а случайно и съвпада с началото на името на баща ми - Йово. А пък второто име си е традиция, която имат латиноамериканците, и понеже мъжлето е от там, решихме щерката да бъде с две имена. Пробвахме различни варианти, и избрахме такова което звучи добре в комбинация с Йоана, а именно - Лусия. Те нямат навик да кръщават на някого, така че за него нямаше значение с каква буквичка ще бъде името. И понеже се оказа, че май аз го избрах нейното име, татко й заяви, че като имаме син, той ще избира. Пази боже! Че какъвто ми е футболен фен, май е решил да кръсти сина си нещо като Христо Роналдиньо Марадона Пеле.

Подкрепям това, че децата трябва да бъдат и самостоятелни, в рамките на нормалното разбира се, не да бъдат оставени на произвола на съдбата, щото има и майки, които така постъпват. Сега не ми тежи да я държа за ръцете, за да се научи да стъпва, но щом проходи смятам да я оставям да си ходи сама, а количката директно ще излезе от употреба. Не мога да разбера майки, дето още возят 2-3 годишните си деца в количката. Но пък за други неща.. Примерно сега като я болят венците и се буди нощем, взимам я при мен и давам да суче. Сърце не ми дава да й пробутам вода, след като детето има нужда от мама и млекцето. После я оставям да спи при мен, не ме притеснява, че ще свикне. Няма цял живот да спи при мен, все някога идва момент когато детето самО ще поиска да бъде самостоятелно. Та, такива са моите размишления...

Лина, добре дошла в нашия отбор! Отдавна те засичам горе на балкончето и само се чудех кога ще се разпишеш.
Ина, ние се храним с Авентските лъжички, добре са за Йоината уста, засега. Тъй, че не мога да помогна.. А те всъщност дали нямат размери, като бибите?

Почти щях да забравя за обичките. На мен ми казаха, че до 6 месец не е хубаво да се слагат, тъй като ушната мида още не е израстнала достатъчно. След 6ти е окей.  Аз мислех да чакаме до Благовещение, но тъй като точно тогава ни предстои пътуване, ще го направим по-рано, може би другия месец.

Айде, Тони, ти си! Разбий конкуренцията дето ти я направих току що..

За лъжичките, аз ползвах на Canpol, прилича на Нуби. Обаче малката шеметка си я хареса за играчка и се протяга да я хваща, като й я поднеса към устата, че и после не пуска. Та сега сме с една посребрена лъжичка, която кръстницата й беше подарила на 40-я ден. Тя е по-късичка, яденето се плъзга по-лесно по нея и с две думи, е трудно уловима

Хайде, ние ще се храним и ще излизаме на разходка

орхид, браво на Боян - ми той прави доста неща и хич не са му малки успехите  , напротив!  И аз чакам да се похвалим с такива скоро

ивелина80, когато искаш да коментираш повече от една тема, не е необходимо това да става в 2 или 3 различни поста. Може всичко в един да си кажеш!   А пък, ако се сетиш за нещо, малко след като си си постнала коментара, има възможност за редакция и така допълваш каквото искаш в същия пост.

мимченце, е не  , разби ме с този дълъг пост!      Много  на Йойо! Дано ги изкара тези зъби скоро!

Иначе, и аз съм се замисляла за тези големите дечица, над 3 год в количките. И винаги си повтарях, че моето дете до толкова голямо няма да е там. Но, като се замислих, майките го правят за собствено удобство, не че децата искат. Щото, като е в количката, можеш по-бързо да се придвижваш и да не ти се налага да го чакаш детето да събира всяко боклуче от земята и да му повтаряш постоянно, че не трябва да го прави.  Обаче, като стане мойто толкова голямо, още не знам как ще процедирам.  Все още не искам да ползвам количка толкова дълго, но ако се наложи, няма как. 

това е нашата лъжичка за АЛИСА ето тук можеш да видиш за твоя град


и аз споделям това мнение....

за удобството - то е ясно, че е за тяхно, друг е въпросът дали винаги това, което е удобно за мама, е полезно за детето 

забравих да похваля Боян за постиженията - всяко мъничко нещо значи много! Йойо като се изака за първи път в гърнето така се зарадвах, че направо ми идеше да го изям  шегувка..

и Марти, и той.. как ходи само, леле! страхотен е, чак не мога да повярвам, че е само един месец по-голям от нас и другия месец по това време и Йойо може би така ще прави..

да са ни живи и здрави всичките мъници!

Привет и от нас Напоследък нямам много време,че Ния си е у дома,но ви чета понякога
Мимченце,не мога да спра да се смея с това плющене по корема
Виан още почти нищо не прави,ама то и няма кой да я научи де В тая връзка-Офи,аз съм за умерената самостоятелност на децата,стига самите те да го позволяват.Виан сега си играе често самичка,ако се размрънка,слагам я на спалнята по голо дупе,лягам до нея и сме много хепи Обаче Ния...това е съвсем друга приказка Като бебе не е седяла и 5 мин сама,сега е същата работа-все нещо има да ме пита,пъзели редим,книжки четем,кукли обличаме,готвим,абе,,,вечер не знам глава ли имам на раменете си или балон По парковете не съм я гонила,щото обикновено ми висеше на крачола Ще видим Виан как ще израсте,иска ми се да е по-самостоятелна,пък да видим Големи разходки правите вие,аз повече от два часа не  мога,доскучава ми да се въртя като пумпал по едни и същи улици
С пълзенето доникъде не е работата при нас,все така се придвижва по корем назад или се върти около оста си.Веси,Марти голям човек станал,да ти е жив и здрав
Виан я захранваме педагогически,обаче голяма лакомия е това дете,микродозите за нищо ги няма,лапа,облизва се,говори на храната,май не е за нея тая работа...може и да си мина към традиционните схеми,тъкмо са ми по-познати.
За името не знам дали съм споделяла,но си го избрахме малко случайно...четох тогава Шоколад и много ми хареса,аз бях в една депресия,а книгата носеше някакъв вълшебен и слънчев заряд После мъж ми сънува два пъти,че имаме момиче Виан и решихме,че е знак някакъв.В родилния дом до последно се чудех де,по принцип обичам българските имена,Мария много ми харесваше...до последно на кошарката пишеше Биляна-жена,вместо името на бебето Майка ми оня ден я гледа милно жално и нарежда-"Вианче,Вианчеееее,как,бабо,да ти викам с това имееееее"

Orhid, благодаря за линка с лепенките!

За количките за по-големи деца. Тоз път не съм съгласна с Мимченце, за удобството  Като ти ревне 15 килограмово дете насред пътя, че не иска вече да върви (или пък заспи) и като носиш още три торби с покупки, дрехи за смяна и играчки... тогава ми говори за удобство  Не е въпросът, че децата не могат да ходят сами, а че разстоянията за тях не са като за нас, и ако ти правиш една крачка, то прави три крачки за същото разстояние, и умората им идва изведнъж.  Определено по-удобно е  без количка, отколкото със количка, когато детето иска да ходи само. Ноооо неизбежно се стига до момента на умората. За това смятам да го возя в количка дотогава, докато не може наистина да се придвижва като голям, и докато се събира в количката  Който иска да ми се смее, аз пък се смея на мами, дето мъкнат на ръце големи деца 

тъййй....

Митко се мъчи да прави боц и той, ама с разперени пръсти  научил се е да си издува бузите и да пуфти, все едно издишва цигарен дим, и постоянно пуфка  Издуват му се устничките и прави пррррффф от време на време.
сега е гладен, и отивам да 'раня 

По принцип това е най- доброто, а не някакви пластмасотории.  

За самостоятелността, Маги си е такава от бебе. На мен ми изнасяше естествено. Но не мога да се освободя от праноята си, че може някой да я открадне и затова често ми се подкосяват краката, когато сме навън и не мога от раз да я видя. Сега покрай Ясен, имам чувството, че повече ме търси, иска да играем, иска внимание. А Ясен...той е друга приказка. Коренно различен от сестра си. Не мисля, че го обсебвам и не го оставям да диша. Нещата са умерени.

Gali80, InaD, благодаря, че споделихте за кашите! 

Лятото се нагледах на ревове и падания с тези уокъри. Въпреки че майките залепени за децата и ги "учат". Ами нямаше самостоятелно детенце, като Марти (браво на момчето  ) да си ходи с това нещо. И определено бяха по-големи, към годинка. Така, че и това си е до дете. А на мен не ми допадат и няма да купувам.

А за количката - времето ще покаже кое бебе ще седи в количката след като проходи и кое не.  Та и това си е до дете.

За самостоятелността при прохождане - ами ще му спестявам колкото мога паданията, но не смятам и да го държа залепен за мен.

Дори и да не стои в количка, след като проходи детето, вероятно ще му се доспива и тя ще е нужна да е под ръка. 

За количката и Маги вече не помня. Май откарахме до 2 годинки. Имах една комбинирана на Чиполино. Към годинката купихме лятна на Бертони, която се чупи на няколко пъти. После чат пат пак използвах комбинираната, която много тежеше, около 15кг и като сложиш детето вътре...За Бг май не ми тежеше, че съм без количка. Но тук в Канада първите дни беше кошмар. Големи разстояния, тя се изморява, не може да се оправи от часовата разлика. А беше на 3год. По едно време оглеждах най- простите колички, не се издържаше. Но тя тръгна на градина.
Така че количка докато дето я ползва. Не съм се замисляла и не ме интересува кое е смешно и кое не.