Познавам една мацка с мислене като твоето. Само дето тя нямаше "сериозен" приятел - направи една бърза "селекция" сред наличните си (и сравнително многобройни) сексуални контакти, избра "най-достойния" и успя да зачене. Детенцето и е живо и здраво, тя - също. Изглеждат щастливи, и може би са - няма как да знам, след като не съм на нейно място.
За мен подобно поведение обаче е признак на сериозни личностни проблеми. Не мисля, че човек със страх от обвързване, който отрича семейството и прилежащите му ценности, би бил пълноценен родител. Но това си е мое мнение, разбира се. Както си е мое мнение и това, че жена, която не иска мъж в къщата си, трябва да се замисли за сексуалните си предпочитания по принцип.
Не бъркайте разведените жени с тези, които не желаят обвързване. Двата случая нямат нищо общо.
За мен подобно поведение обаче е признак на сериозни личностни проблеми. Не мисля, че човек със страх от обвързване, който отрича семейството и прилежащите му ценности, би бил пълноценен родител. Но това си е мое мнение, разбира се. Както си е мое мнение и това, че жена, която не иска мъж в къщата си, трябва да се замисли за сексуалните си предпочитания по принцип.
Не бъркайте разведените жени с тези, които не желаят обвързване. Двата случая нямат нищо общо.
Не съм съгласна теб. Най нормалното нещо за една жена е да иска да има дете. Това е един от признаците за нормалност. Това, че не може да намери подходящ мъж, с когото да живее си е съвсем отделно. Просто не иска да живее с кой да е, а не че има проблем със секс ориентация. Кажи ми тогава, защо след като си обречен поради някаква причина да не можеш да си намериш сродна душа, трябва и зорлям да се обричаш и на бездетие заради някакви си обществени норми. Глупости са това, че дете без баща щяло да страда. Казвам го като дете расло без баща. Вярно е, че аз самата държах да имам мъж и след това дете и си мислех, че никога не бих родила дете без мъж. Сега обаче като имам мъж си промених мнението. Не че е лошо да имаш комплект мъж и дете, това е най доброто възможно. Но ако все пак не мога да имам мъж, сега на този си акъл бих постъпила точно като мацката, за която говориш. Разбирам и нея и авторката. И не си мисли, че самотна майка задължително е нещастна. Според мен една стара бездетна мома е много по нещастна от една самотна майка, която дори и да изнемогва има любов, щастие и смисъл в живота си. Знам, че това, което говоря не е християнско. Съжалявам, но това ми е мнението казано по най директен начин
