Ето, на тези въпроси нямам отговор.
Светкавица, и мен тези въпроси живо ме интересуват. От всичко прочетено досега си мисля, че ние вече приближаваме възрастта, в която моето момче ще започне да се пита за произхода си. При нас, и при двете деца, аз не знам много, но и това, което знам, е трудно за казване....
Ами събирам смелост да им помогна да научат истината и да я приемат. Аз мисля, че те имат право да знаят всичко, защото факт е, че животът на моите деца започва преди аз да им стана майка. Когато те ме попитат за тези години, аз имам три пътя: да отклонявам разговорите с "не знам нищо" (което ще е лъжа, и ще ми тежи на съвестта), да измисля розова напудрена история, или да кажа истината (фрагменти от истината поне при сина ми не вървят, защото ще ме засипе с въпроси и ще се оплета като коте в кълчища).
Аз за себе си избирам третия път - честно и откровено отговарям на въпросите на моите деца за нещата, които знам. Е, засега въпроси задава само баткото, ама са тооолкова много, че понякога се уморявам да мисля и отговарям на всички. Радвам се, че моето страшно любознателно момче пита за всичко мен (и татко си за "мъжките работи").
Страшно ми се иска да изградим такава връзка, че никога да не се притесняват да говорят с мен за каквото и да било, като си имаме пълно доверие. Дали ще успея? Времето ще покаже...
Въобще те си имат своя съдба, а моята майчина мисия е да бъда силното рамо до тях и в най-трудните им моменти, поне аз така я разбирам.