Искам да ви кажа, че индивидите които се появиха бяха скучни, безлични и надути. Една камара дечурлига се надвикваха, а майките обявиха състезание по непукизъм. Имаше една интересна групичка, която се настани в съседство /в къщата на Дестини/. Двете кифли които слязоха от колите, ни изгледаха доста отвисоко /гор-долу от метър и пет`десе височина/ и в продължение на 1 час обикаляха по пътеките и плюеха семки и мятаха фасове. Снощи в 10 вечерта, замалко да стане калъбълък и да ни гледате по тАлАвизията, защото същата тази група, реши че ще си прави екшън. Както мирно и тихо си пиехме у наш`та колиба, се разнесе един трясък и гърмеж. Оказа се че хората си мятат пиратки. Бат ни Пеп /третинката на Блю/ изхвърча навън, а мой`та четвъртинка пък беше готов да го последва, но се размина само с първо предупреждение.
Другото което много ме изкефи, че след като и последната "наша" кола си замина и механата се заключи. Никой повече не припари до нея.
Маргото благодари на всички ни за тортата която и занесох вчера. Изпапкали са я до троха и сме поканени отново. Доволни са от нас, били сме послушни и имаме "ДА", ако решим да повторим семинара.
Толкова от мен. Захванала съм се с една доста трудоемка задача, и ще направя обещания репортаж със снимки и коментари. Отсега ви предупреждавам, че за тази цел ще ползвам общия ни албум и ще вадя снимки наред, без да ви искам разрешение и без да цитирам чия е снимката. Репортажа ще посветя на мацките които не дойдоха и на тези които са далече от нас и лично аз много се надявам все някога да видя.