Татковците бяха ли с вас когато раждахте?
- Публикувана: 11 ян. 2009, 22:16 ч.
- Последно мнение: 30 ян. 2009, 18:57 ч.
11 ян. 2009, 22:16 ч.
Здравейте ,
искам да ви питам какво ви е мнението за това бащата да присъства на раждането?
Към настоящите мами - Татковците бяха ли с вас когато раждахте и как го понесоха?
Виж целия пост
искам да ви питам какво ви е мнението за това бащата да присъства на раждането?
Към настоящите мами - Татковците бяха ли с вас когато раждахте и как го понесоха?
# 1
11 ян. 2009, 22:21 ч.
Към настоящите мами - Татковците бяха ли с вас когато раждахте и как го понесоха?
Не.
Виж целия пост
Към настоящите мами - Татковците бяха ли с вас когато раждахте и как го понесоха?
Не.
# 2
11 ян. 2009, 22:24 ч.
Нашият татко иска да присъства и не мисля,че това ще му се отрази зле.
Все пак това е нещо,което сме започнали заедно и редно отново заедно да бъдем на финала
Виж целия пост
Здравейте ,
искам да ви питам какво ви е мнението за това бащата да присъства на раждането?
искам да ви питам какво ви е мнението за това бащата да присъства на раждането?
Нашият татко иска да присъства и не мисля,че това ще му се отрази зле.
Все пак това е нещо,което сме започнали заедно и редно отново заедно да бъдем на финала
# 3
11 ян. 2009, 22:27 ч.
И двата пъти не е бил с мен. Когато раждах сина ни, присъствието на таткото не се позволяваше, дори и при желание да се плати за ''услугата''. А когато раждах дъщеря ни, той не беше в страната, така че дори не сме обсъжадали идеята.
Като се замисля, за мен е приемливо да ми прави компания (евентуално, ако има желание) по време на контракциите, но не и по време на самото изгонване.
Виж целия пост
Като се замисля, за мен е приемливо да ми прави компания (евентуално, ако има желание) по време на контракциите, но не и по време на самото изгонване.
# 4
11 ян. 2009, 22:27 ч.
Писала съм в много теми по въпроса, за това сега ще обясня по - накратко - да беше с мен съпругът ми през цялото време, преди, по време на и след самото раждане. Много добре му понесе. На мен също. Радваме се и сме страшно щастливи, че споделихме този съкровен момент.
Виж целия пост
# 5
11 ян. 2009, 22:28 ч.
Ние си бяхме сами. Аз нямам нищо против присъствието на таткото, но него го беше страх. 
Виж целия пост
# 6
11 ян. 2009, 22:30 ч.
Първият път не е присъствал,и втория няма да присъства.Той иска,обаче аз-категорично не.
А и тук,където живеем,не се предлага тази ''екстра'' в родилните домове
Виж целия пост
А и тук,където живеем,не се предлага тази ''екстра'' в родилните домове
# 7
11 ян. 2009, 22:31 ч.
Да - присъства и го понесе идеално, на мен ми беше по-спокойно и щастливо!
Виж целия пост
# 8
11 ян. 2009, 22:31 ч.
Не за съжаление 
, а го искахме и двамата , не се получи обаче , заради финанси , точно тогава , в този момент, не разполагахе с излишни пари.
Надяваме се ако имаме второ , да може да присъства безпроблемно - ако може и безплатно, само заради желанието.
Виж целия пост
, а го искахме и двамата , не се получи обаче , заради финанси , точно тогава , в този момент, не разполагахе с излишни пари. Надяваме се ако имаме второ , да може да присъства безпроблемно - ако може и безплатно, само заради желанието.
# 9
11 ян. 2009, 22:32 ч.
1. Крайно положително и почти задължително
2. Разбира се, че бяха. Понесоха го идеално и незабравимо
Но, разбира се, ако има желание, иначе насила или за идеята - в никакъв случай
На Запад се гледа странно, ако таткото не присъства
Виж целия пост
1. искам да ви питам какво ви е мнението за това бащата да присъства на раждането?
2. Татковците бяха ли с вас когато раждахте и как го понесоха?
2. Татковците бяха ли с вас когато раждахте и как го понесоха?
1. Крайно положително и почти задължително
2. Разбира се, че бяха. Понесоха го идеално и незабравимо
Но, разбира се, ако има желание, иначе насила или за идеята - в никакъв случай
На Запад се гледа странно, ако таткото не присъства
# 10
11 ян. 2009, 22:34 ч.
При мен и трите пъти не е присъствал,но в нашата болница няма и как да е с мен,няма такава екстра.
Живот и здраве ако родя четвърто и са открили новата клиника,бих искала да е с мен.
Виж целия пост
Живот и здраве ако родя четвърто
и са открили новата клиника,бих искала да е с мен. 
# 11
11 ян. 2009, 22:43 ч.
Аз ще раждам за първи път след няколко месеца. Ако поискам, Борис (бащата) ще дойде, но за момента аз не искам. Имам скрупули, признавам си. Повече аз се притеснявам, той да гледа, от колкото той самия, може би. Знам, че е глупаво, но явно имам някакви задръжки.
Ще чака от вън
Виж целия пост
Ще чака от вън
# 12
11 ян. 2009, 22:47 ч.
Разбира се, трябва и двамата да го искате и а го намирате за нормално. И аз се притеснявах, но когато започне раждането, всички глупави комплекси от един толкова хубав и естествен процес си отиват
И все пак, не е нужно да седи и да гледа всичко; съпругът ми беше до главата ми и се държахме за ръце, не е гледал физиологични подробности чак толкова
Виж целия пост
Разбира се, трябва и двамата да го искате и а го намирате за нормално. И аз се притеснявах, но когато започне раждането, всички глупави комплекси от един толкова хубав и естествен процес си отиват
И все пак, не е нужно да седи и да гледа всичко; съпругът ми беше до главата ми и се държахме за ръце, не е гледал физиологични подробности чак толкова
# 13
11 ян. 2009, 22:49 ч.
Преди да забременея, съпругът ми беше категорично против идеята да присъства на раждането. Не можеше да си го представи, смяташе, че само ще ми пречи. Всичко се промени когато видяхме положителния тест, а с напредване на бременността ми вече и дума не можеше да става да не е до мен, когато му дойде времето 
За мен беше голяма подкрепа, стоя до главата ми, държеше ръката ми, окуражаваше ме, плачеше, когато аз крещях от болка, накрая сряза пъпната връв на сина си и направи първите му снимки. Това са моменти, които няма да забравя никога! За мен няма нищо по-естествено от това да посрещнем заедно живота, който заедно сме създали!
Виж целия пост
За мен беше голяма подкрепа, стоя до главата ми, държеше ръката ми, окуражаваше ме, плачеше, когато аз крещях от болка, накрая сряза пъпната връв на сина си и направи първите му снимки. Това са моменти, които няма да забравя никога! За мен няма нищо по-естествено от това да посрещнем заедно живота, който заедно сме създали!
# 14
11 ян. 2009, 22:52 ч.
Мъжът ми искаше да присъства,но аз не.И по добре че не беше защото аз не бях на себе си по
време на най-голямата болка и може би той щеше да го отнесе.Това е въпрос на лични мнение,просто не исках
да ме вижда в това ми състояние.
Виж целия пост
време на най-голямата болка и може би той щеше да го отнесе.Това е въпрос на лични мнение,просто не исках
да ме вижда в това ми състояние.
Препоръчани теми