Проблеми с ученето или какво знаем за дислексията! - 2

Ами дислектиците са обичани, но някакси нямат много приятели или които приятели имат те са им истинските.

А ето че сестра ти иска да започне работа - ами това малко ли е. Има амбиция в нещо.


Това, че учат ден и нощ, не е правилно. Трябва дисциплина, ставане ....., закуска, училище. Домашни и учене за деня, не повече от там 2-3 часа, разходки  и разнообразие.

Един ден от седмицата пълна свобода (е не свободия)

Либи,
точно така е и при моето дете - не съм намерила никакви специални качества (но чакам и ги търся). Интересува я само музика, явно са музикални нашите дислектици. Но тя слуша качествна музика - мина през Queen, ABBA, българска класика (Емил димитров, Шурците, Сигнал и други) и разбира се модерните в момента еднодневки. На нас също ни казаха че изоставаме около 3 години емоционално. Приятелите са преходно явление - едно момченце и от време на време някое момиче. Много е общителна, но самотна.
Не можете да компенсирате всичко с ежедневно, ежечасно бдене. Те трябва да изграждат самостоятелност. Как така майка ти ще напусне работа, това да не е инвалид на легло. Това дете просто иска малко по различен подход. Както писа Дороти - режим, дисциплина и свободно време. Колкото и бавно и трудно да учим - събота винаги ни е бил свободен ден, само за почивка и развлечения. Те не са роботи.
Мисли за възможностите - ветеринарство, цветарство, фотография - аз я уча, че във всяка професия може да бъдеш добър и да успееш. Още са малки за конкретни способности, но трябва да ги търсим, защото дислектиците не са способни въпреки дислексията, а именно поради нея.
Естествено има примери за страхотни художници на тяхната възраст, но това е способност, която е индивидуална.
Между другото на Елена също никой не й е поставил директна диагноза, нещата се подредиха с времето. Тук тези проблеми ги наричат - образователни проблеми.

Значи, това което може моя - от малък познава кой ключ от къде е. Разпознава на кого са дадени ключове.

Добър физиономист е.
Добре се ориентира.

Обича разходки в планината, но не е случил в това отношение на родители, особено на баща  .

На компютърните игри е цар.

А да ви кажа, днес ми разказаха за една дислектичка, която влезе в музикалното училище. Майка и това забеляза и я помъкна по уроци от малка при това е изкарала две шестици. Много труден и бил солфежа.

Ами аз да си призная нещо не можах да се ориентирам в способностите на моята и изпуснах времето - грачи като гарванче (като мама, татко е бил музикант), като нарисува нещо трябва да обясни какво е (отнова наследственост от мама )
Но има безупречна ориентация, уникална. Мине ли веднъж отнякъде следващия път вече всичко разпознава (тук е разликата от мама, която цял живот живее в София, но няма проблем да се загуби във всеки един момент в идеалния център).
Та за способностите - различни са нашите деца, но е трудно да намериш понякога силата им. Елена всеки ден ме изненадва, но и ме обърква.
Но нали казахме - те са нашата светлина

Петьо е цар на компютърните игри също.
Мине ли веднъж от някъде помни всичко.
Много е контактен и общителен, но приятели няма. Има деца, с които си играе, но той самия казва, че не са му приятели.
Не обича(да не казвам мрази) да рисува.
Напоследък има голямо желание да ми помага в кухната и казава, че ще стане готвач.   
Преди искаше да проектира къщи(от една компютърна игра), но като му казахме, че му трябва рисуване и математика много бързо се отказа от това си желание. 
Влече го спорта - футбол, тенис, каране на колело - обожава. Не обича да се разхожда обаче.

А сестра ми иска да става полицайка. Но с физическата подготовка хич не е добре. Това обаче не я притеснява. Тя вярва, че ще стане полицайка.

Ооо и аз исках полицайка да ставам, обаче съм зле с физиономиите и сестра ми ме майтапеше, че щяла съм невинни хора да вкарам в ареста. 

Ами може, ред и дисциплина да въвежда.

Здравейте на всички.Да споделя и аз за интересите на моето дете.За компютрите и ние сме много,много добри и не само на игрите,а въобще записване,инсталиране,работи с google,you tobe,zamunda,с флашка...

Влече го и всичко що е спорт.Вече от месец ходим на айкидо и е толкова изпълнителен и съсредоточен,когато ми показва упражненията вкъщи    А с кимоното ми е много сладък.Хубавото на този спорт е,че развива самодисциплина и повишава много самочуствието.За мен това е много важно,защото виждам как трудностите в училище го правят неуверен и в общуването и в много други области.
От тази седмица тръгваме и на водна терапия,а на плаж ходим по 3 пъти седмично и вече може да плува под вода и по гръб.
Междудругото ходихме на планина и изкачихме връх Мусала.Мислихме детето да оставим с майка ми долу на хижата,а ние да продължим на горе,но той имаше такова желание да се качи и успя.Притеснявах се да не би по средата да каже "не мога повече",но той не само,че не се оплака,а дори,когато ние почивахме не седна,а само подскачаше около нас и казваше,че няма нужда от почивка и иска да продължаваме....

Забелязах,че в него има много спортна злоба,винаги иска да е пръв по принцип във всяко отношение,но що се отнася до спорт е още по настървен.Посещавахме един център,където имаше кинезетерапевт и им организираше групови игри и състезания и моя Мишо направо полудяваше.На скок дължина,на бягане,на скачане с топка беше пръв сред връстниците си.Имаше едно по-голямо момиче,което беше по-бързо със секунди на бягането и той бяга няколко пъти с нея докато не я победи.През цялото време повтаряше "аз трябва да съм пръв"Не знам това добре ли е или е лошо.Ако е в нормални граници да,но на всяка цена да иска да е пръв малко ме плаши.

Друго също както сте писали от където мине го запомня.Въобще с този вид ориентация е много добър.Аз се затруднявам на непознат район например от коя посока съм дошла,но той никога.Много е добър и в ориентацията си по карта,за което мисля,че компютърните игри са спомогнали доста.Общо взето зрителната му памет е много,много силна,което пък му помага и много в училище.
Влече го математиката.Но малко ме притеснява,че не го влече нищо творческо.Не обича да слуша музика,не обича да рисува,да конструира,да пее.Дори казва,че мрази тези неща.Той има много проблеми с финната моторика и мисля,че проблема донякаде идва от там.

Либи желая ви успех и съм сигурна,че нещата ще се оправят.Имай повече вяра в сестра си и така както го описваш намирам много прилика с моето дете макар да сме по-малки.Нямам в предвид трудностите в обучението(всички сме в темата заради това),а липсата на мотивация.От думите ти мисля,че сестра ти няма мотивация да се пребори с трудностите,които среща.Мое мнение,може и да греша,но аз така го разбирам.При нас е същото.Специалисти терапевти му помагат,но когато той няма желание е още по-трудно и като че ли няма напредък и резултатите закъсняват....

Да нахраним мозъка
http://www.puls.bg/health/mind/news_2336.html

http://www.puls.bg/health/mind/news_2337.html

впечатли ме това, че желязото влияе на концентрацията.

Това го взех от темата за хипокампалната склероза.

Мечта, радвам се да те "видя"!  
Браво на покорителя на върхове!  
Петьо и той иска да е първи на всяка цена. Дори една вечер играха шах с баща си и Петьо загуби. Беше вече време за сън, но той каза: Ох, хайде още една игра, че сега няма да мога да спя като съм загубил."
Става нервен, понякога се отказва или разваля играта, друг път играем докато не спечели.   Но на тренировките по футбол няма такива изпълнения. За късмет все се пада в печелившия отбор.   Единствената му мъка е, че не е вкарал още гол, но пък подава страхотни пасове и другите вкарват. Вземе ли токата обаче, все едно е сам на терена - не иска да я дава на никого, но треньора каза, че вече има напредък и в това. Дразни се също, че му викат "малък", но той в действителност е най-малкия там, с година-две е по-малък от останалите.

Не мога да се въздържа и да не споделя, Елена макар и с минимален бал е приета след седми клас в езикова паралелка в училището до нас.
Много съм щастлива, защото успя да се справи с двата теста по БЕЛ и Математика и се класира по първото си желание...макар и на четвърто класиране.
Това е момичета, макар и трудно, но и нашите деца си намират мястото. Трябва вяра.

Ами чакахме и тук да се похвалиш  .

Правих изследване на синът ми - оказа се с нисък хемоглобин . Та ще следим и това в бъдеще дали наистина концентрацията куца от това.

margaritavass поздравления.Вдъхваш ни такава надежда с тази новина 

(х) Dorothy не мисля,че хемоглобинът има нещо общо с концентрацията.В нета има много инфо за проблеми с хемоглобина и много причини.Ние например сме с вродена анемия и стойностите на хемоглобина са ниски,но дефакто са нормални.Докато разберът обаче мислеха,че е от липса на желязо и 3мес. пихме желязо и аз самата настоях за направление за хематолог,защото бях чела,че ако причината е друга да се приема желязо е меко казано нежелателно.
Малко извън темата беше,но сори за спама   

Дороти
за малкия син ли хемоглобина е нисък. От какво е този резултат.

Да ви кажа още нещо - вече от около 3 седмици тръгнахме отново на логопед. Работят за връзките между двете полукълба, за социалните контакти, за писане на есета по въпроси за хора, ситуации и места който са я впечатлили.
И според логопедката, и според Елена - вече има напредък.

Благодаря!
Мога да пиша дълго относно надеждата - естествено, че я има. Ами те нашите деца са като всички други, но просто нещата стават по трудно. Всички ще си намерят мястото. А и за по мъничките нещата ще се развият още по добре. Аз си изясних нещата за Елена чак последните една две години. Което означава, че загубих много ценно време. Всичко ще е наред момичета!
И въобще не спамиш темата, всичко е важно.