Един млад объркан бъдещ татко

По тази логика няма щастлива майка.Та кое дете не е ревало,майката се чувства безпомощна,но чак пък нещастна.Има моменти,когато знаеш какво му е,но пак не можеш да му помогнеш.По време на 6 часовата сърдечна операция на едната ми дъщеря,аз ревах пред операционната и се молех и вярвах,че всичко ще е наред,но не съм била нещастна.На първия им рожден ден изкараха Еми от реанимация,а Сиси беше на 400 км от мен.Никоя не можах да целуна за празника.Но вечерта черпих и бях щастлива,че всичко е минало.От както са се родили треперим над Ема заради проблемите и,но не се оставям да ме завладее песимизма.
  А по всичките ти постове до сега,смея да твърдя,че тебе яко те е завладял и не оставя време да се порадваш на хубавите моменти с децата ти.

По скоро осмислих темата.. за тези, които имат с какво да я осмислят. Ми бъдете си щастливи. Направете си тема на щастливите майки и си щастливейте там. Тази тема е на Борислав и предполагам я е пуснал за черпи някаква полезна информация от нея, а не само да получава потупване по рамото и успокоения от рода Всичко ще е наред, които наистина не виждам с какво могат да му помогнат. А аз си споделям личен опит, който може и да му помогне. А ако не му помогне поне със сигурност няма да му навреди.
Нито се оплаквам, нито се хваля, нито виждам смисъл от двете. Споделям факти. За сега не съм забелязала авторът да се оплаква от постовете ми към него. На теб ако не ти харесват просто не чети, вместо да се мъчиш да ме осереш. Май наистина ти доставя удоволствие да ме очерняш. Леко перверзна нужда според моите разбирания 

maya_78, вместо да извърташ и да носиш вода от 9 кладенеца защото просто не си признаеш, че си била нещастна когато детето ти е страдало. После като всичко е минало е ясно, че си била щастлива. Но не се опитвай да ме убедиш, че си се чувствала прекрасно гледайки как детето си се мъчи, когато се е мъчило. За което трябва, за хубавите неща  разбира се, че съм щастлива. Но ако детето ми е зле това ме прави нещастна. Ако сега ми кажат, примерно, че детето ми е неизлечимо болно и скоро ще умре не само че няма да съм щастлива, а ще бъда най нещастният човек на света.
Ако в повечето моменти съм щастлива, ако си спомням с радост за период от живота ми и искам пак да го изживея си правя извод че като цяло през този период съм била щастлива. Но ако си спомням с ужас за същото нещо, дори не искам да си спомням за него тогава как да се изкривя, че тогава съм била щастлива. Не вярвам и някой изобщо да го направи. Първите 6 месеца след раждането си ги спомням като ад и не помня да съм била щастлива за нещо, освен за това, че децата ми са живи. Но покрай останалите ядове хич нямах време да се почувствам щастлива поради този факт. Предполагам само, че  била щастлива, но само на теория, не и на практика.
И не съм никакъв песимист. По скоро съм оптимист. Но най вече реалист. Както и човек, който си изразява директно чувствата и мислите, без да се интересува от одобрението на масите

  Ти в ред ли си??Правиш ли изобщо разлика между нещастие,притеснение и други негативни чувства?И моля те,не давай такива грозни примери с неизлечимо болно дете.Защато в такива моменти,не нещастна,ами ще искам да умра на момента.

Темата за пореден път преля в нещо различно. НикиФин, прекаляваш!