За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим!

звездичка , разбира се, че можеш да го използваш! И други съфорумки някои от които изчезнаха   използват този поздрав точно защото е истински и се доближава максимално до сърцето!  
За тези, които не са вече физически около нас - пак им прости, нали! Все пак "по-добре късно, отколкото никога"... Техните души си знаят как да приемат...

Cantariny , няма проблем, че се връщаш назад! Ще се връщаме назад, докато направим крачката напред!

Права си, че няма да постигнем нищо, ако не се научим да приемаме! Ако ние не успеем да приемаме нещата и хората, събитията... а нищо не ни се случва случайно, то ще живеем в някаква борба, непрестанна борба! Ще се борим срещу всичко, по този начин само ще разпиляваме енергията си, нервите си, времето си... и пак борбата няма да свърши никога!

"Човекът изглежда почти неспособен да научава и да си взема бележка. Знаят само тези, които се учат от опита си. Започни да учиш! Бъди малко по-внимателен! От всеки свой опит, от всяка своя грешка, извлечи частица познание. Толкова много неща си желал, а не си получил. Престани да желаеш. Всяко от твоите желания е носило само разочарование. Трябва ли да продължаваш така до безкрай? Правил си същото вчера, оня ден. Ще продължиш да го правиш днес и утре - все със същия мизерен успех. И въпреки отчайващите резултати, продължаваш да правиш все едни и същи грешки отново и отново...
Стани ученик... ученик, който се учи от своя собствен живот. Животът е твоя истински Учител."

За да приемем нещата, трябва да спрем да се борим с тях. Не ни харесва църквата примерно... И ние започваме да се борим срещу нея, срещу фанатично вярващите християни... Искаме да им докажем своята правота, която за нас е Истина, но не и за тях... Ами тази борба ще продължи до края на живота ни и никога няма да свърши! Вместо това не е ли по-добре да приемем - църквата е това и това. Хората, които търсят Бог само в църквата са такива и такива. Точка. Аз го приемам като факт, като даденост. Ако някой ме пита какво мисля аз - ще кажа. Но няма да водя словестна война само за да докажа моята правота /нали всеки има различен ъгъл на виждане, да дадем правото и на останалите да стигнат до своята истина/. Да, ще им кажа Бог е в нас, в сърцата ни и да го достигнеш, да му се отдадеш е върховно изживяване и промяна! Ако могат - ще ме чуят и разберат, ако не - какъв е смисъла? Докога да ги убеждавам, да се боря срещу техните възгледи...
Това беше само един пример, но примерите са във всеки един ден от живота ни!

Cantariny, ако започнеш да си повтаряш непрекъснато, че трябва да приемеш нещата... мисля, че няма да се получи. Ще бъде нещо като опит за внушение - това е така или това не е така. Разбирането ще ти помогне! А надявам се и нашите коментари и разсъждения в тази тема!  

Emoli, има един вълшебен филм за чакрите, много е въздействащ, ще ти изпратя линк.

The Illuminated Chakras
A Visionary Voyage into ----- Inner World
http://kolibka.com/2.html

humanis , напълно съм съгласна с теб! Всеки от нас предварително е знаел какво ще му се случи в този живот и е бил съгласен да приеме тази карма. Нали преди всяко прераждане нашите души приемат каква карма могат и искат да изживеят...  


mimina 
И аз ще го изгледам! Винаги има какво ново да се научи!

Всеки Божи ден се "боря" със себе си - да се опитам да приемам хората такива каквито са, да не им натрапвам непоисканите си съвети, наставления, и прочее действия, които аз разбира се върша за тяхно добро  И всеки ден се провалям  Но все пак провалите ми стават все по-малко. Трябва време. Някак си минава време - ден, два , няколко седмици и изведнъж се сещам - еди кога си съм си позволила да давам наставления на еди кого си - с цел да го променя. Не съм била права. Тази ситуация я изчиствам (евентуално) и после идва следващата и т.н.

За прошката, момичета...

Ако споменът за човека или за това, което се е случило все още ви носи болка, гняв, мъка, съжаление, самосъжаление... Значи все още не сте успели да простите!
Трудно е, знам! И аз, когато си мислех, че съм простила на всеки, в това число и на мен, се оказа, че има изключение, още е останало нещо незабелязано дотогава... Но това е работата над нашето израстване, нали! И колкото и трудно да ни се струва - нищо не трябва да ни плаши или обезверява, отчайва!

Понякога такива чувства може напълно да отсъстват, когато сме в съзнателно състояние. И  само някой отстрани, който е надарен с прозорливост може да ни обърне внимание,че изобщо имаме такива проблеми. И сънищата ...

Непременно го изгледайте, филмът е вълшебен, ако не успеете да си изтеглите субтитри, сигнализирайте, ще ги изпратя. 

Тonimar    благодаря! Особено ми хареса цитатът, който даде.
Когато започнем да се учим от грешките си, ще извлечем в действителност поуката. Дори и някой да ни дава съвети, няма никога да ги разберем, ако не ги изпитаме.

Мен ме тормозят спомените... но напоследък забелязвам, че щом се появят ги изхвърлям от съзнанието си. Налагам си да не мисля за обидите и огорчението. Наскоро една жена ме обиди с държанието си, с лицемерието си, с некомпентността си.
В началото се почувствах много зле... мислех много, защото е майка на моя приятелка, но после си казах, защо да позволявам на обидата да ми въздейства. Та аз съм тази, която се товари и позволява гневът да ме обсебва, не някой друг.

Мimina филмът е превъзходен. 

*Nessa* Наскоро един много мъдър участник във форума ми даде безценен съвет: да не се меся в живота на хората в желанието си да им помагам. Защото в крайна сметка върху мен пада вселенския закон за непоисканото добро. Как не съм се досетила досега но имаше кой да ми отвори очите. Няма случайности.

Да,прошката е и благодарността са най-големия напредък в израстването, тонимар го е казала чудесно. 

Наскоро ми се случи, нещо интересно...да поискам прошка на хора, с които се получи леко недоразумение. Исках преди време да помогна,  но явно е било излишно да се помага, когато човек не е готов да ПРИЕМЕ помощта ти. Егото им беше ранено...

 Та за да изгладя недоразуменията реших да поискам прошка от тях, за това че съм грешила. Исках да ме разберат и простят.Не се учудих на реакцията, защото те се уплашиха..и подминаха прошката ми"като малка" гара Не успяха да простят... Егото не им дава да го направят. Дано поне простят на себе си...

Е щом такова малко нещо не можем да простим, какво ще стане , когато наистина изпаднем в много критична ситуация и някой наистина много ни обиди и рани?! Иначе, те  вървят по пътя, стъпили са на него и много добре знаят за прошката и благодарността. Но само на думи...Така че , пак стигаме  до истината , която я пише във всички книги. "Натрупване на знания, без да се прилагат в живота...са безполезни!"

Много е важно да прилагаме прошката и благодарността всеки ден! Само така се напредва...както го е казала тонимар  

Cantariny ...крачката напред си я направил, ако си сърдит на някой за нещо, че те е обидил или си го съдил и критикувал, и той реши да ти поиска прошка..да му я дадеш! Да не се страхуваш! Тогава сърцето ти говори...а не ума и Егото. След като си простила, значи си приела Любовта в сърцето си.Това е голяма стъпка! Ще усетиш голямо облекчение, че си простила на човек, който те е ранил! Ще си щастлива 

Несса...бих заменила думата "боря " със себе си ...с" работя" със себе си. Някак си не създава напрежение. Борбата винаги създава напрежение...
Това , което пишеш, е нещо през което сме минали всички. И аз съм давала съвети, и майка ми на мен.... Майка ми все още продължава да ми дава съвети за мое добро:')))...макар и да имам имам син на 23 години.

 Всеки път я успокоявам с думите"Мамче, знам че искаш да ми помогнеш, но в случая аз искам да се справя сама. И знам , че мога. Моля те , дай ми шанс да опитам! "...и тя ме оставя на мира...за малко Забелязах, че някои хора искат помощ, но като им я дадеш, не я приемат. Объркани са вътре в себе си...Тогава си мисля, че е хубаво да се дръпна.

Нека провалите не те притесняват. Точно те са ни най-големите  ни уроци. Чрез тях израстваш!   Аз мисля ,че се справяш чудесно. 

Защото провалите ти стават по-малко. Това означава , че ти работиш със себе си! Вече контролираш мислите си, действията си...себе си.На прав път си , мила. Поздравявам те!   

Мила Cantariny, ако изхвърляме "поетата отрова" от съзнанието, тя пак ще се върне при нас... и пак ще ни боли и знаеш ли защо? Защото "отровата" е още в тялото ни, в душата ..в сърцето. Това , че сме я изхвърлили от съзнанието не е края. Един ден пак ще се сетим за "отровата"...и пак ще ни заболи. Решението е прошката!

Може да опиташ...дори може да го направиш виртуално, без другия да знае, че му искаш прошка. Разбира се , най-силно ще е ако  се срещнете и му кажеш в лицето някъде на спокойно място" Знаеш ли, искам да ти кажа, че ти прощавам с цялото си сърце! Моля те, прости ми и ти!" Може дори да се прегърнете...

Искам да ти кажа, че ще се учудиш , колко хубаво ще се почувстваш след това. Чак тогава , товара ще е паднал на пълно. Знам, че е трудно да идем  при"врага" и да го прегърнем...но си заслужава поне  да опитаме. 

мимина...мога ли да си сваля филма от сайта, който си дала?  Благодаря! 

И забравих да напомня, че времето ни е  наистина много кратко. Направо лети...И колкото по-бързо  се справим с прошката и благодарността, толкова по-добре за нас.

Така изчистваме натрупаната негативна карма , защото по този начина изчистваме миналото си...и   подобряваме настоящето и бъдещето си...


 Приятен ден на всички! 

Осемдесет процента от хората са визуалисти, те възприемат и запомнят по добре зрително . И на мен ми беше трудно да запомня имената на чакрите и коя с какво има връзка , но след филма всичко ми стана ясно.
Този филм ме спаси от натрапчивите мисли, Благодаря на създателите му  ! Като ми закръжат в главата мисли, които не искам, веднага си представям как разцъфва лотоса в седмата чакра като го изгледате, ще ме разберете, Cantariny нали. Имам го на DVD и на хардовете на домашния и служебния си компютър, да ми е наблизо, но технически е невъзможно да го изпратя директно. Отидете в Колибка направо през линка, преди това дайте copy на заглавието направо от поста ми, натиснете в Колибка "Търсене" и в полето paste-нете заглавието, ще ви го покаже и направо му кажете да го сваля. Приятно гледане!
Камбанка, благодаря за признанието, което ми даваш Всеки човек има потребност да дава признание и да получава признание. Радвам се, че съм била полезна

бързам да се поправя за Цветето на Живота - това , която бях дала вчера поста не е цялостно!! сега е поправено!

именно намерението е важно ... аз усещам, чесъм простила когато усещам мир в себе си, а сънищата (може и да) са астрални пътувания  и не означават, че не си простила... а че го доизживяваш, или отново го преживяваш


точно така, понеже словесните битки пораждат емоция на съпротива... когато кажеш какво имаш да казваш, които има учши, ще го чуе, който няма...няма
същевременно , когато си увлечен в словесна битка, се нарушава и твоята хармония -  податлив си на увства, който  са негативни... нарушва се дори целостта на аурата ти