За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим!

слепец  етози, който казва"аз всичко знам"

и аз ще го изгледам


така е, трябва да оставяме хората сами да решат дали искат да страдат или не... и най вече да не се чувстваме виновни, че сме могли, а не сме помогнали... след акто предложиш, ако не се поиска помощ, по добре да не се дава


Пламъче

 за мен поискната, но не възприета помощ означава, че човека не е готов за нея или трябва сам да си помогне -  т.с. е свързано с кармата му и най вече със себеопознаването

Звездичка, верно, това го пропуснах! Дори и битката да не е словесна, по принцип битката нарушава вътрешната хармония и енергийните вибрации...
Благодаря ти! 

mimina , наистина е страхотен този линк! Дано имам повече време за различните филми! 


Пламъче, много вярно! 
И наистина благодарността върви редом с любовта и прошката!
Пожелавам ги на всички! 

Звездичка...някой човек има нужда от помощ...и моли Бог за това. Бог може да му прати няколко отговора..примерно му  праща като отговор приятел да му помогне! Приятеля дава помощта, но човека отсреща се страхува...още не е готов да я приеме.Приема я, но не напълно. Затова мисля ,че човек иска, но не е готов да приеме помоща...тоест не е готов за промяната.

 Когато някой поиска помощ от Бог, не може да знае ..как ще я получим. Неведоми са пътищата Божии...

 Всеки ден уча и разбирам , че е така...не моаж да знаем всичко , затова и учим всеки ден  Когато те помолят за помощ,значи не е случайно..ако ме разбираш, какво имам в предвид.Нищо случайно няма.  

И така, някой те моли за помощ, много близък приятел или роднина..или който и да е.Вярва ти и иска помощта ти...но не я приема, когато му я дадеш. Прави си  неговите си неща.Тоест иска промяна, но не е готов съвсем за нея...

За мен поисканата  помощ, не е признак на това ,че човек не е готов, а че е объркан...а неприетата помощ е признак, че не е еготов...

Какво мислиш, за  това?  

Звздичке...

Tonimarтози филм е дълъг по-малко от половин час, но е много вълнуващ, съвсем губиш представа за време. Струва си всяка секунда от отделено време. А времето, ех времето лети ...

tonimar
не, аз ти благодаря за постовете и за прекрасната тема


Пламъче
 по повод на твоя пост бих казала
"Поискай и ще ти бъде дадено"( в кавички е понеже е името на една книга" ...но...
 внимавай какво си пожелаваш, че може да се сбъдне

нали?

Така е звездичке 
Единствено разликата е ,че тези които са готови за отговора и помощта, те ще я приемат и "разберат" , защото те  знаят ..усещат интуитивно...че идва от Бог. Защото са готови...

А другите, които не са готови/въпреки, че са поискали/ не разбират, че този "приятел" им е изпратен именно от Бог . Те не го осъзнават този "приятел"  като помощ пратена им от Бог...чакат  някакъв "друг "знак... Защото не са готови и не осъзнават...не разбират,че именно това е "помощта"...

Поискай и ще ти се даде!Много хубаво си го казала...   И ако успеем и да различаваме и разбираме знаците , които ни се пращат...когато искаме...

Не знам как да го обясня по-добре...трудно е с писане... На живо би било  по-лесно

а изпитано на собствен гърб най ясно

 

Светлина и Любов за всички

Да...така е, звезди! 
Светлина и любов на всички ... че е хубаво!  

tonimar,някак не ми се връзва това с прераждането.В крайна сметка не е научно доказано.За душата след смъртта...просто няма такава.Всичко умира заедно с нас.Толкова дълбоко го усещам, че изпитвам болка "под лъжичката".Всичко което правим, мислим е сега и тук, докато сме живи.Със смъртта угасва всичко останало.И на мен ми се иска да вярвам, че има душа, която след смъртта ще продължи да съществува под някаква форма, и това би ме успокоявало...но не е така.Никой не ангажирам с усещанията си и вярата ми, лично мое мнение и усещане е това.
Съгласна съм, че с много вяра бихме постигнали спокойствие, здраве и по този начин по-добър живот.Аз лично не се оплаквам от моя.
Прошката - на Коледа почина баща ми.Това е човекът който ме наранявал през целия си живот,физически, психически и емоционално.Като дете си мислех, че след като той не ме обича, аз не заслужавам да бъда обичана от никой друг.С това израстнах.Смъртта му беше ужасно мъчителна и "бра" дуща 14 дни, последните 6 дни от тях не можеше дори  и да шепне, а водичка приемаше по малко с една лъжичка...ужасно.Никое човешко същество не заслужава да премине през подобна агония.Тогава съм плакала за него, тогава му простих и молих Бог да се смили над него...но не бях чута.Може би при всеки, края се определя по начина по който е живял.Има хора на които не мога да простя.Не им мисля злото но и не забравям.Просто те не съществуват за мен.Така ми е много по-добре.Трудно мога да простя, когато съм била наистина силно наранена.Не мога да обърна и другата си страна за още една плесница!

humanis, не знам дали съм го искала, но както писах по-горе, много скептично съм настроена към прераждането.А за медитацията, напълно подкрепям мнението ти.

mimina, благодаря ти за линка.При първа възможност веднага ще го изгледам.
Nessa, и аз се боря с това и успях да се науча да приемам хората около мен такива, каквито са.Но да не забравяме, че винаги ще има такива, които не ни допадат и други които са ни симпатични и се допълваме взаимно.Това е част от живота,Ако започна да се убеждавам сама себе си, че харесвам нехаресваните, това означава, че съм лицемерна към тях и към себе си.
Пламъче, ти си много благороден човек след като си успяла да се справиш с прошката и благодарноста.Относно "поетата отрова", всеки може според усещанията си да "изработи" антидот и аз съм го направила за себе си.Съгласи с мен обаче, че отивайки при "врага" и му кажеш - Аз ти прощавам, прости ми и ти, а той ти отвърне - Ти ли ще ми прощаваш бе, аз нищо не съм направил, аз съм прав, а ти не си....тогава се натрупва още повече отрова.Повярвай ми, има такива хора и за това не бих го направила.
Много нови неща научавам всеки ден, от всяка една от вас за което сърдечно благодаря  , но и незабравям, че човек се учи цял един живот 
Мисля си, че и аз трябва вече да завършвам писанията си като вас.
 
Светлина и любов на всички

Миличка, и аз съм имала такива усещания... Но това няма никакъв смисъл. Ако просто всичко свършва със смъртта - какъв е смисъла да живеем тогава? И най-праведния и възвишения ще се подхлъзне... Освен това веднъж - само веднъж и то продължи съвсем кратко - аз усетих,че аз не съм това тяло, АЗ съм нещо друго, нещо много повече от едно смъртно тяло. Копнея пак да се докосна до това усещане. Дано и повече хора го изпитат.
То май не е до убеждаване,че ги харесваме, а да се опитаме да се съсредоточим върху добрите им страни, да омаловажим лошите. Май действа. Не е лесно, но ако си в подходящото настроение   - просто не забелязваш определени неща, виждаш само положителното, и обратното разбира се ...

emoli , и аз преди години /струва ми се цяла вечност/ не вярвах. Сега вярвам, но на никого не искам да натрапвам моите схващания. Ще допълня само *Nessa* , която за кратко е усетила, че е повече от едно смъртно тяло.
През 2000г направих първата си медитация. По учебник. Стана така, че излязох от тялото си. Който иска да ми вярва... И това беше толкова неочаквано за мен, че се стреснах. Усещането беше страхотно, но продължи прекалено кратко - защото стреса ме върна обратно. Оттогава винаги когато реша, аз знам, че мога пак да го направя.
Но,  emoli , дори да изключим има ли или няма прераждане, със сигурност все пак е добре последната мисъл в този живот да е хубава, позитивна, щастлива! Някак си ми се струва глупаво и крайно неприятно, ако след 80г мъки, радости, лишения... затворим очи в тъга и страх!

Освен това дори да се прераждаме, ние не помним нищо от миналото, нито пък знаем бъдещето. Така че най-важно винаги е било и ще бъде Тук и Сега! Тук и сега ние сме! И можем да бъдем щастливи!

А това, което поствах вчера за прераждането, беше от вярата на будисти и тантристи. Не знам дали и доколко е вярно всичко това, но го приемам, че може и точно така да е. А може и да не е...

Относно научните доказателства, трябва да видя в коя точно книга на Норбеков, той описва как в продължение на години с негов екип са следели случаи на клинична смърт. Оказва се, че при хора, които са изпаднали в клинична смърт, дори слепите са виждали абсолютно всичко и са го описали до най-малката подробност. С какво е бил облечен доктора, кутията цигари на пода в асансьора, докато са го водели в моргата... Ако на някого му е интересно, ще цитирам точно случаите, които са дадени.

emoli , пак към теб, мила! 
Оказва се, че по Коледа сме имали сходни с теб преживявания! На Коледа аз благодарих на човека, който промени живота ми! Всичко стана съвсем ненадейно, неочаквано за мен! Просто в един момент, без да го планувам и без дори да съм мислела тогава за този човек - в мен се надигна от сърцето една огромна благодарност. Бях му простила, но този път му благодарих. Защото, ако не беше той, аз днес нямаше да съм щастлива, нямаше да съм проумяла някои неща, нямаше да предприема търсенето... на себе си. Чрез неговото желание да ми причини зло, в крайна сметка той ми свърши голяма услуга!

Почти винаги към духовно израстване ни насочва някаква много неприятна случка или човек, който ни причинява голяма болка. Единствено по този начин "това, което не ни убива, ни извисява".

Ето, ти пишеш, че не можеш да простиш на някои, които силно са те наранили. Но на баща си, гледайки го как се мъчи, си простила! Дори си се молила за него! Не бъди сигурна дали и на другите някой ден няма да простиш по същия начин! Точно защото, както пишеш ти - "човек се учи цял един живот"! Аз ще допълня и човек се променя през целия си живот!

И не бъди сигурна, че Бог не те е чул да се смили над него! Не се знае без твоята молитва колко биха продължили мъките на баща ти!

Относно искането на прошка... Пламъче ще ти отговори, но да се натреса и аз
Аз лично преценявам на кого директно да поискам прошка, предполагайки, че ще ме разбере и на кого да поискам прошка мисловно, знаейки, че няма смисъл от директен контакт. 

За това как да приемаме хората такива, каквито са...
*Nessa*, права си!  Не става въпрос да се убеждаваме, че ги харесваме! Най-важното е да ги приемем такива, каквито са. Което ще рече да не се борим с тях, да не налагаме своите мнения в желанието си да ги убедим. Когато ние преценим, че този човек е изпълнен с негативна енергия, зъл, подъл, егоцентрик...... приемаме го като даденост и за наше добро се отдалечаваме по всякакъв възможен начин от него.
Ако успеем да видим негови положителни страни - това е чудесно! Но дори да го постигнем, ако той и общуването ни с него не ни влияят добре - прекъсваме всякакви контакти с него, за да не изтощаваме себе си!
Това е моето мнение.

Любов и Светлина на всички! 

никога не съм мислила, че със смърта всичко си заминава, никога...

откакто прочетох определението, че чрез смъртта просто сменяме ненужния ни вече костюм , си казах" точно така"...и така се чувствам спокойна.  дори вестите за смърт , ме изпълват с мир

а забелязали ли сте, че когато умре близък човек(независимо, дали с положителна или отрицателна роля в живота ни), много неща, включително и някои светоусещания у нас се променят  ..не говоря за стреса, а след година-две.. започваме по добре да го разбираме например

момичета, иска да ви препоръчам един страхотен сайт - http://www.eclecticenergies.com/chakras/chakratest.php
 оказа се, много верен тест, и съветите са страхотни