За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим!

Tonimar,пореден пост право в целта за мен! Това,което съм удебелила мо допада особено много.Това го умея.Приемам хората каквито са,не ги осъждам и се опитвам да видя положителните им страни,но това,за което ставаше въпрос по-напред в темата( или в Подсъзнанието) - метода на Уейн Дайър да казваме мислено обичам те на всички и особено на тези,които ни нараняват или дразнят не е за мен.Има хора хора,които съм приела,не осъждам и т.н.,но просто не мога да им кажа "обичам те" или да си го помисля за тях...

Мимина, чакам с нетърпение цитатите от книгата на твоята позната.

Обичам ви момичета и ви желая ползотворен ден

Много ви обичам, заради положителното отношение и към четящите!!!!

Звездичка благодаря за сайта.  Тестът отразява именно областите, в които всеки има нужда да работи. Какво чудесно допълнение към филма за озарените чакри.

Тonimar, Мimina, Пламъче, Звездичка, *Nessa* 

Светъл ден момичета мили 

За наше добро? Вероятно е по-лесно да се отдалечим от него, но за него не е никак добро това отношение. Само му се показва, че отново е отритнат и неразбран. Иначе си права никой не желае да си общува с такъв човек, за това и той е с "негативна енергия, зъл, подъл, егоцентрик".
Няма нищо по-добро от личния пример. Той ви показва, че е лош вие му показвате как да бъде добър. Доста често след това следва такава реакция, че чак съм се учудвала, че един такъв човек може да постъпи по такъв адекватен начин и толкоз рязко да му се промени отношението.

Няма лоши хора, има наранени, неразбрани, огорчени, самотни...

при мен се получи точно така
Passiflora   Благодаря за тази насока   ! Винаги правех обратно  .Вече ще следвам този подход.


Интересно :

http://www.temura.net/hello-world/

 

На всички 


Passiflora,
Може би не съм се изразила правилно... Под "когато ние преценим" разбери и случаите, в които просто разбираш, че този човек е такъв. Той или иска да е такъв, или не е готов да се промени. Просто има такива хора и колкото и да се опитваме да им дадем нещо от себе си - те не се променят, дори продължават да са настроени срещу нас, както срещу целия свят. Ние опитваме с добро, но продължава да се отвръща с лошо, с негативизъм... Докога да бъдем самаряни?

Разбира се всеки има избор в живота си и решава за себе си. Но част от израстването е да обичаме себе си, да се грижим за себе си. Ако опитите ни да помогнем с добро се окажат безполезни, най добрия, а не най-лесния, както ти го нарече вариант, е да продължим нататък. Да съхраним енергия първо за нас, а после и за тия, които имат полза от нас.

Ако ние се грижим повече за другите, разпиляваме се в желанието да бъдем полезни някому, а не мислим за себе си, настъпва изтощаване. Енергийното и физическото тяло се изтощават, защото има само даване, изтичане, но не и зареждане. Именно по тази причина в случаите, когато разберем, че полза от това, което можем да предложим някому няма, е най-добре да се оттеглим. Със сигурност можем да бъдем полезни на други хора, които са достатъчно отворени, за да приемат отношението ни към тях, желанието ни да сме им в помощ.

Когато обаче нашето внимание има резултат, в такива случаи усещането и за двете страни е страхотно! Тогава вече се получава даване-вземане. Става кръговрат на енергията, на чувствата. Ние сме дали, било е прието и оценено, по този начин ни се връща в радост и енергия. 

Да, ама някой да ме залива непрекъснато с негативната си енергия-просто предпочитам да се отдръпна!!!Каквито и добрини да съм направила, този човек просто мислеше, че съм му задължена/ и не само аз/, затова и се отдръпнах!!! Не мисля, че сгреших!!

didiela , именно това имах предвид - когато заливането с негативизъм и озлобление става непрекъснато, когато нашето желание да помогнем няма ефект, а вместо това - черпим само негативизъм и изтощаване. 

Бързам по задачки, но по-късно ще се включа пак!

Светлина и Любов!

"Запомнете, че е по-лесно да се уча от модел, а не от критик."   
 

 

аз харесвам критиката, когато е градивна... има критика икритика -  едната те унищожава, а другата те стимулира да градиш

много често модела остава незабелязан... трябва да си в мири спокойствие със себе си,  за да можеш да оцениш "даденостите" около теб

Desss
твоите думи ме накараха да се замисля -   

емоли...по принцип с прошката, всичко е индивидуално. Разбрах че се притесняваш, ако прошката ти не бъде приета? Ще ти кажа от личен опит, защото имах подобен случай с човек, с който дълго имах връзка...но той ме е ранявал и аз обратно съм го ранявала. Тоест допусках отровата в мен и отвръщах на нея. Един ден реших, че не можа повече така да се нараняваме взаимно и че е време да се разделим. Като се срещнахме и му казах ,ч е искамда се разделим и други неща, които си изяснихме и накрая му казах:" Прощавам ти всичко и те моля и ти да ми простиш! И знаеш ли какво ми каза той" Че какво има да ми  прощаваш, аз нищо ЛОШО не съм ти направил"  Така си мислеше ...той не осъзнаваше какво ми е причинявал. И аз му казах...Ти си ме ранявал и аз много  съм плакала, защото ме е боляло! Това ти прощавам, че си ме наранявал! И аз съм те ранявала и затова искам прошка...

Няма да пиша подробности за финала...но човека така и не разбра, че ме е ранявал. До последно той беше сигурен, че той е бил винаги правия. Важното е , че аз опитах и поисках прошка...нищо , че не беше приета. Всъщност , това мисля ,беше единствения път, когато прошката не беше приета.Почувствах се някак си облекчена, за това че имах смелостта да поискам ПЪРВА прошката. И е казано, че всъщност няма голямо значение, дали са ни дали прошка или не...важното е намерението, че ние сме посикали прошка и че сме простили. Вселената отбелязва това!  А неприетата прошка не е товатр за теб...а за този , който не я е приел;-)Първо ми стана странно, че не е разбрал, но после  осъзнах, че аз все пак направих това, което се искаше от МЕН. Така аз чистех пречките и бариерите, които са ме свързвали  с този човек. След  това почувствах  силно облекчение. Така че , мисля  че те разбирам те, как се чувстваш.

Десс....и мен твоя цитат ме накара да се замисля... Била съм критична, към близки хора и  критична към себе си. Чистосърдечно си го признавам...публично И в повечето случаи е била градивна, защото не са ми се сърдили, а са ми благодарили за нея.
И към мен някои хора преди време  са били критични ...просто явно са очаквали много от мен,не им се сърдя. Има още върху какво да работя по въпроса...  Но мисля, че не вреди  да сме критични към себе си...така се учим от грешките си! И аз съм за градиваната критика.Тя е полезна. Благодаря ти! 

Любов и Светлина в сърцата ви!  

Много ми харесва, каквоЗвездичка е казала за критиката...


  Искам да допълна, какво мисля аз. Аз мисля, че зависи от човека. Едните "носят" на критика, а други не. Тоест слабия човек, критиката може да го съсипе...силния може да го стимулира да върви напред. Тоест единия се плаши от критиката, а другиуя се учи от нея.

 
Emoli, този пост също е само мое мнение. Скептицизма е здравословен, стига да не е краен. Само преди няколко месеца щях да хукна да нося от девет кладенеца вода /разбирай информация/ за да ти доказвам с примери, че прераждането съществува и да заподхвърляме тези "за" и "против" като на тенис мач. Вече съм устойчива на тази инерция и уважавам правото на всеки да прави своите открития за живота по своя си начин. Ортодоксалната християнска религия отрича прераждането, защото цялата им догма за възкресението се срива. Те също грешат, Джордано Бруно са го изгорили на клада, защото е твърдял, че земята е кръгла, и с това е противоречал на тогавашната им Геоцентрична догма. Някой днес да се съмнява, че Земята е кръгла?!!! Учените също са хора, и те грешат, колко примери има за това, че непоклатими научни факти и открития, след известно време се опровергават от същата тази наука. Ако научните доказателства са твоя начин - мога само да ти предложа да се поинтересуваш от достиженията на Кирлияновата фотография, това е технология, с която могат да се заснемат енергийни полета и други "невидими"неща - например Аурата на човек, или биополето ако предпочиташ този термин. В предишната тема бях постнала една информация за квази кристалите. Първо един френски физик изказва твърдение, че е невъзможно да съществуват, понеже са с петстенна структура, а на нашата планета е възможна само четиристранна симетрия, защото нашето пространство е триизмерно. Никой негов колега не оспорва това, защото е очевидно, че е така. Докато няколко години по-късно екип американски учени създават в лабораторни условия квази кристали - името им означава невъзможни кристали - невъзможни, ама съществуват...

 

mimina
много добро изказване