Аз вярвам в невидимия свят,който ни заобикаля,вярвам,че нашите близки мъртви са там някъде горе и ни наблюдават. Много често ги срещам на сън и винаги в момент,който е труден за мен. Но най-фрапиращият случай е следния. Имам 2 спонтанни аборта,първия в 4 месец а втория още в началото на бременноста. Първият аборт го преживях изключително тежко,страдах много,това беше преди около 2.5 години,това лято сънувах прабаба ми,с моето бебе на ръце,дойде да ми я покаже и да ме увери,че някой се грижи за нея там горе,бебето,което носеше в ръце беше едно малко копие на мъжа ми,очите му,косата му,всичко,даже и бяха сложили златни обички. Когато се събудих,плаках много и след това ме обзе страхотно спокойствие,защото много пъти молех Бог да я пази и ето ти ми показаха,че момиченцето ми е добре и за нея се грижат,един ден ще я видя и ще я гушна,това,което не можах да направя на земята ще го направя там горе,тя ще ме чака.
Да, ще те чака.
Тази история съм я разказвала вече веднъж във форума. Бях на 15 години, когато моята прабаба почина. Около седмица след смъртта й я сънувах в нейната къща, заобиколена от всички нас, едно огромно семейство, и тя в средата ... с две хубави, бели, красиви бебета, по едно във всяка ръка, повити в бяло и с бели шапчици - както са ги повивали едно време. Прабаба ми се усмихва и радва, бебетата вървят от ръце на ръце и всички им се радват и ги гушкат... Събуждам се после и озадачена разказах съня на баба ми (дъщерята на прабаба ми). А тя като се разплака... И ми разказа нещо, което не знаех (!) до този момент: първата бременност на прабаба ми завършва с раждането на близнаци - момче и момиче, които обаче живеят само 1 нощ... умират в следващите 24 часа. След тях прабаба ражда 2 момичета, родени през 4 години. Баба каза, че никога не говорела за починалите си деца, само на Задушница винаги ходела сама на гроба им. "Най-после е при децата си, след 70 години без тях..." въздъхна баба ми накрая...
Това никога няма да го забравя.
