Ражданнето наближава а мен ме е страх все повече!Помощ!

  • 4 238
  • 86
# 75
Всички ни е било страх-кой си признава, кой не, прави се на смел-но истината е че като настъпи момента някак от вътре ти иде сила, даваш си сметка, че сега всичко зависи от теб. Всичко ще е наред!
 Когато дойде момента при мен, чак аз се изумих от себе си нямаше време за паника, а в главата ми се въртеше идеята, че още малко и ще си гушна детето. Това е като на изпит-колкото повече има време до тогава те е страх, но настъпи ли момента хич не ти пука. Леко раждане ти желая!
Виж целия пост
# 76
и аз това ще ти кажа - като започнеш да раждаш всякакви страхове ще се изпарят, мислиш само кога ще се появи бебето. Аз гледах такъв е животът - раждането, много ми помогна за нагласата
Виж целия пост
# 77
Когато ме беше страх си казвах:нали всички тези хора,които ходят по улиците все са се родили,ако беше толкова страшно раждането нямаше да го има това население по света.Обаче колкото повече ми напредваше бременността,толкова повече се разсейваха страховете ми.Нямах търпение да си гушна бебчето.
Виж целия пост
# 78
Спокойно, не се самонавивай . Аз също с първата ми бременност бях като теб, умирах от шубе , още повече,че не знаех и какво ме чака. Всичко обаче премина повече от добре и после само с усмивка си спомняш за този важен момент в живота и на двама ви / твоят и на дететнцето ти/. Сега отново съм на финалната права и не мога да кажа , че не мисля , че ми предстои същото ... имам леки притеснения отново , но този път пък ,защото вече знам как е. Няма угодия.. Mr. Green Истината е ,че без притеснения няма да мине , нормално е, но въпросът е да не се навиваш и да мислиш само за това! Успех и леко и безпроблемно раждане! Hug  bouquet
Виж целия пост
# 79
Щом толкова други жени са се справили с раждането, ще се справиш и ти Peace Пожелавам ти всичко да мине като "по учебник"
Виж целия пост
# 80
По повод поста на Маринченце, при мен фазата с напъните беше много кратка 4-5 напъна и бяха навън децата. Самото излизане не болеше изобщо, въпреки че първия път имах епизиотомия, а втория разкъсване.  Та сега знам за себе си: отворя ли се на 10см раждането е свършило. Grinning

То при мен се получи така ,защото доста време не можах да напъвам като хората, ами се напъвах нагоре иначе като му хванах цаката стана бързо  Joy
Виж целия пост
# 81
Да си прзная и аз се страхувам. Първия път не ме беше толкова страх , може би защото незнаех какво е . Но сега като че ли повече се плаша от предстоящото раждане.
Виж целия пост
# 82
Аз не се страхувах, отидох да раждам с идеята, че не може да е толкова страшно. Колко много пъти вече са се раждали бебета! Не си първата и последната Laughing
Бъди по-уверена в себе си и докторите! Peace
Виж целия пост
# 83
Айде успех и от мен! Като дойде момента си мисли само хубави неща! Раждането ще мине и ще го забравиш, а бебчето трябва да се роди все пак, нали така? Всички предродилни притеснения са в реда на нещата, няма да си първата нито последната. Много е важно да имаш подкрепата на съпруга и доверие на лекаря. И малко кураж и ще си супер thumbsup
Виж целия пост
# 84
Аз пък вече нямам никакво търпение....е , вярно че се страхувам малко дали всичко ще е наред, но нямам никакво търпение вече и много ми се иска да имаме бебче и да го прегръщаме и мачкаме до безкрай. Grinning
Виж целия пост
# 85
Щом ще раждаш със секцио, не виждам от какво се притесняваш. Нормално е да си ошашавена - първо раждане, майчини тежки мисли... Но все пак не си първата, нито последната бременна на този свят, която ще ражда.
Всичко ще е наред!
Виж целия пост
# 86
мога само да те посъветвам да се успокоиш защото така и бебчо се тревожи,лично аз избрах докторката при която родих защото се чувствах сигурна в нея,а когато имаш доверие и ти си по спокоен
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия