МНОГОДЕТНИ МАМИ

ммм...дааа. Познах се... Нямам виШе и виСШе нямам даже...Обаче не съм прУдавачка... и определено не мятам торбата с манджа на масата..щото ние може да сме от село...ама се храним на покривка със салфетки. И не бих си позволила лукса дори метафорично да метна сака на масата...


Брейййй цял ден за МЕН сте писали и сте ме хвалили. И тук се познах. Яни редовно стоеше до бюрото ми на един стол в кошницата. Като дойдеше време за хранене се кърмехме и продължавахме да си работим двамата. Това изключително много помогна на нашето общуване. Накара ме да осъзная за пореден път майчинството и красотата му. Това са ценни моменти , от които и днес не се лишаваме.
И да си призная....и от гости не сме се лишавали /знаете - у нас гостите са традиция. А в понеделник- задължително И в ресторанти със зала за непушачи сме ходили с кошницата и не само денем а и вечер. Първото му излизане беше на 2 месеца.  Сега когато има време пак ходим на ресторанти- и винаги с децата. Големият ни отсвирва от време на време... ама  преживяваме го.



БЕЗ КОМЕНТАР!!!!Тъщичке, Наде, и всички мои близнашки приятелки. Съжалявам че прочетохте това...


Дил - страшни снимки. Браво-чуден рожден ден
Неви-видях теееее! И третият ти пост този месец. Браво!!!!Много ти се радвам да знаеш!
За почивките с деца-АЗ БЕЗ ТЯХ НЕ ОТИВАМ!!!!Ми то ще ми е крайно скучно и липсващо ако го направя... Като се наложи за 2 дена да ни няма- това става обикновено 2 пъти в годината- аз все на телефона вися. Не бих тръгнала без мъжа си. Имам книжка само за авторитет!!!! Да не съм съвсем без талимати С влак и автобус не съм пътувала 18 години - май няма и да се кача...особено след вчерашните премеждия... Пък и да ви кажа...аз още съм страшно влюбена в мъжът си Липсва ми дори когато отиде  до магазина. Въпреки че сме с него 24 часа - знаете работим заедно
Лилибонче - нещо за което БЕЗКРАЙНО СЪЖАЛЯВАМ е че не те познавам лично!  Но смятам... че ще я поправим тази грешка!
На всички останали , които пропуснах....  
Наслуки - това е специално за теб!!!!

Моля, да ви представя 6тия член на нашето семейство /поне докато Наслуки не се навие да го вземе  / Тоби!

Кабо, аз май съм от тези семейства Не че съм се колебала сериозно, но вашата (а вече - нашата  ) темичка ме зареждаше с много положителна енергия   .

На почивка не съм ходила сама, но всяко лято вече 9 години ходя сама с децата на село за по 1-2 месеца. Там си имаме баба и дядо на по 87 години, та това лято направо си бях с 5 деца  Такова спокойствие и безвремие е там! Обожавам го! 2 декара двор само за децата.....   А в съседното село си имам приятелка, която също ходи като мен сама с деца, та си правим междуселски гостувания най-редовно.

Тук Боби и Биби помагат на прадядо си:

Тук Боби се е престарал с калта:



Lilibon, страхотен разказ! 

Ехеее,определено ще правя кекс тая вечер Едно време мащехата ми много ме тормозеше все кексове да бъркам,че то отделно бъркай белтъци,отделно жълтъци...ааа от там много ги намразих,ама рецептата на радиток направо ме изкуши нали е за мързеливи като мен 
Обадих се на децата,да отидат да ми купят форма за кекс и малко продукти,отивам да прибирам малката и се залавям с кекса пък да видим 

просто не мога да повярвам колко избирателно може да се мисли... особено от вас в този форум. нито парадирам с нещо, нито се смятам за по значима от някой. от 5 години "големите" ми възможности са 200 лева на месец. последните ми няколко поста се опитвам да ви благодаря и да приключим с тази тема. за мен това беше нещо много важно в живота ми - аз и мъжа ми може да сме всякакви, но  не съм мислела че и децата ни ще бъдат игнорирани от близките ни. и няма смисъл  да се хващате за думи и изрази, особено за близнаците. визирах че съзнателно искаме да сме с 3 деца, а не защото сме уселили тризнаци от 1 път. жалко че и вие не го разбирате. може би проблема ми беше смешен и маловажен за вас... извинете че се намесих в форума ви. ако ми прочетете постовете от всички години ще се убедите че никога не съм обидила някой или вадила избирателно изречения в които да слагам друг смисъл. всъщност никога не съм коментирала поименно. това са форуми. жалко че го приемате като обида.
желая здраве и щастие на всички и ако някой ден станем многодетни родите ще и заради вас   

Анаисче, не само тогава си добре дошла при нас. Напротив и сега не те гоним. Днес наистина разнищвахме теб и постовете ти. Но повярвай ми - не със злоба или отмъщение. Просто това е начина да разбереш къде всъщност бъркаш! Не се обиждай! Има неща които не се учат. Тях просто ги знаеш! Научаваш ги с всеки изминат ден! И колкото повече боли - толкова повече научаваш!
В момента те третираме като децата ни. Детето никога няма да разбере какво значи "пари" ако наистина не се опари!!!
Не се сърди за това. Така ще видиш неща , които не си забелязала в себе си досега. И ще видиш че живота не е толкова гаден... и има толкова хубави неща за които можеш да благодариш. Майната им на роднините - те ли са твоят образец и стимул в живота????? както казваше един познат "Не сме длъжни да гледаме внуците на бабите"
Искам да ти кажа , че утре никой няма да те игнорира или обсъжда - и ти си добре дошла отново!
повярвай ми - ние сме толерантни и никого не гоним! Имаш много неща да научиш от нас! И ние няма да те лишим от това! Това днес беше едно от тези неща!
Айде, удари една бира/ визирам себе си/ и размисли над това днес!
А утре - утре е НОВ ден. Изпълнен с емоции, динамичен и НЕПОВТОРИМ!!!

Анаис,и аз като Джули да те окуража да не се обиждаш,а да се позамислиш. Вярно е,че има различни хора,с различни виждания,емоции и мислене.Просто се огледай и мисли положително.Не е случайно,че имаш това семейство,нито е случайно,че се запознахме тук. Човек от градивна критика може много да се поучи и промени.Приеми днешните критики така и не се огорчавай.

Момичета,ето снимки от рождения ден на Анди в детската градина вчера.Големият празник ( ще имаме общ рожден ден на Йоан и Анди ) ще бъде  в събота и тогава ще има още снимки. http://picasaweb.google.bg/ivaniteddy/2009#

Гледах,че Митето си е изкарал весело вчера. Много са сладки!

По въпроса за почивка сама с децата,да имала съм и такива,но предпочитам да сме всички.Някак не ми е комфортно.Защо ли!?

Дали има емоут-икон за посипване главата с пепел? Ако да - сметайте, че съм го сложила!

Влязох тук с идеята да напиша нещо, но непредпазливо първо прочетох разказа на Лилибон.
Той ме потресе. И аз си представих малкото беззащитно слонче, възрано за огромния за него кол. И видях целия ужас на обреченото животно - още от люлката да бъде роб на една верига, на един кол...
И си помислих за нашите деца. Дали и ние не им окачваме още от малки някаква абсолютно излишна, никому ненужна, тежка, ограничаваща верига - дали в резултат на прекомерни майчини амбиции, или неуместно голям страх, или криворазбрани правила за поведение, или ...
Мислите ли, че един ден децата ни ще намерят у себе си силата да опитат пак да потърсят свободата си? С цялата си душа...
Вярвам, че ще могат, но много ми се иска да съм сигурна в това....

Лилибон,  

Пролетна, ако виждат, че родителите им опитват, със сигурност ще опитат и те. Децата се учат от нас, все пак. Книгата е много хубава, има много други кратки и поучителни истории в нея. Накара ме да се замисля колко сме загубили, като се опитваме да предадем ценности и идеи в сбит вид, а колко по-лесно се възприемат, поднесени като история с поука.

Теди, Анди мнооого е пораснал - май е от най-високите в групата!

Джулис, ще се запознаем, непременно! Все ще ми се отвори път през пъпа на България. А малкият член на семейството е бонбон!!! Много весели снимки!

Отворихте тема за почивки еееех 
Аз, да си призная, не съм ходила сама с децата на почивки и някак не ме влече.
Тати ни е шофьорът в семейството (не че аз не шофирам, ама с децата сама на дълъг път ще ме е страх.  ). И там би ме било страх.  Аз съм малко (малко ли казах) паника и никаква почивка няма да ми бъде, защото знам, че все ще се притеснявам за нещо.
Аз съм доволна, че и тук не оставаме сами (всмисъл, че тати не пътува). Някак май много съм свикнала да разчитам на него за всичко. Не че големият батко не е също вече мъж, на когото мога да разчитам, де. 
Иначе ние много, ама много обичаме да пътуваме. Мъжът ми има баба в Бургас и при всяка възможност палим колата и изчезваме натам. Павчо го водихме за пръв път на 3 месеца, ама беше лято (иначе зимата там си е студено вътре много). Сега, като се запролети, живот и здраве... И на много други места ходим. Ама наистина много обичаме да пътуваме.
Лилибон, благодаря за разказа.   

  И аз, повече изобщо няма смисъл да коментирам

Лилибон,определено имах нужда да прочета това 

Пикасо,много хубави дечица,гледам снимките на всички ви и не мога да се нарадвам.

Теди,Анди наистина е копие на баща си,а дечицата гледам чудесно са отпразнували рождения ден в детската градина

Що се отнася до почивките обикновено са семейни,ние с нашия тати не можем един без друг и дори откакто сме се бракували каквото и да работим ,все е заедно

Пиги, моля те, сложи разплаканата снимка в подписа - много ми е любима! Толкова е искренна...

Коя беше Не е ли тази,която е в момента?

Мамо Ц.,пълна ти е кутията.

 Лилибон,благодаря,непременно ще намеря книжката!
 Спокойна нощ от мен!

Докато ви разправях за кекс - и се вдъхнових отново - да знаете колко е вкусен...