винаги ли сте искали деца

  • 6 572
  • 154
# 60
Не мога да повярвам колко много хора не искат деца! Не, че съдя някого! Peace Просто аз винаги съм искала деца и не мога да си представя, че някой не иска. Е, друг е въпроса на каква възраст. Но за мен по-важно е кога ще срещнеш мъжът, когото би дарила с деца. При мен това стана на 21. На 23 родих сина ни. Със сигурност не бих се лишила от радостта да имам дете заради фигурата си! А и след като родих станах по-слаба с 2-3кг.  Grinning
Виж целия пост
# 61
Винаги съм искала да имам деца, но на 21 просто мислех че ми е рано Peace
Виж целия пост
# 62
Не мога да повярвам колко много хора не искат деца! Не, че съдя някого! Peace Просто аз винаги съм искала деца и не мога да си представя, че някой не иска. Е, друг е въпроса на каква възраст. Но за мен по-важно е кога ще срещнеш мъжът, когото би дарила с деца. При мен това стана на 21. На 23 родих сина ни. Със сигурност не бих се лишила от радостта да имам дете заради фигурата си! А и след като родих станах по-слаба с 2-3кг.  Grinning

Моите наблюдения са, че повечето не искаме деца, но след като се родят - не можем да си представим живота без тях. Така е почти винаги - въпросът е да се решиш един път, после не е чак толкова трудно, колкото си го представяме. Дори е много по-хубаво Laughing.
Но съвмененния начин на живот предлага много изкушения, много възможности и много забавления. Навремето когато например майка ми е била млада, или е трябвало да се ожени или да учи. Преди 30 и кусур години не всеки е можел да учи, както е сега. А да не говорим, че на 25 години повечето неомъжени са били обявявани за стари моми...
Нито е имало дискотеки, нито е имало кафенета, МОЛ-ове, магазини, чужбини и прочие...
И естествения пример и съответно избор на тогавашните момичета е бил бракът, последван почти незабавно от деца.

А сега е много важно, жената да се е наживяла, да е видяла, да се е образовала, да е направила що годе някаква кариера и тогава да се замисля за деца. Иначе той естествения порив да се множим и плодим си го има заложен във всеки, въпросът е кога е най-удачно да му се отдадем.
Виж целия пост
# 63
Моите наблюдения са обратните - повечето хора искат да имат деца, аз поне имам само 1 позната, за която допускам, че реално не иска да има деца, но не съм сигурна, разбира се. В смисъл наистина не познавам реално нито 1 човек, който не иска деца.

Колкото до наживяването, ОК, ама това за кариерата - айде сега, всички жени със супер успешна кариера имат деца (актриси, модели и т.н също, даже те си рискуват фигурата, която наистина им е от първостепенно значение за професията)
Виж целия пост
# 64
Аз никога не съм си представяла,че ще имам две деца.В смисъл не ми е било като фикс идея.И не защото не съм искала,а защото ме е било страх от самото раждане,износване и т.н.


Колкото до наживяването, ОК, ама това за кариерата - айде сега, всички жени със супер успешна кариера имат деца (актриси, модели и т.н също, даже те си рискуват фигурата, която наистина им е от първостепенно значение за професията)
Да,но не раждат на по 20 години,а на 30-35,когато са постигнали успешна кариера и са натрупали състояние.
Виж целия пост
# 65
Винаги съм знаела, че един ден ще бъда майка, на 20 съм смятала, че ми е рано за това !
Виж целия пост
# 66
В смисъл иска или не иска да имате дете? Ако иска и държиш да си с него, рано или късно ще се прежалиш да родиш поне 1  Simple Smile Ако не иска, значи ще се единодушни.

Не иска.
Доста приятелки народиха в последно време. Като ги посещавам, дундуркам бебетата, много са сладки, обаче хич не ми трепва, не ми идва желанието и аз да имам newsm78 По-късно може и да се променят желанията ми, но така или иначе не мога да разчитам, че ще стане "белята" и да ми захареса идеята да имам деца. Тогава ще бъде съзнателно взето решение.
Виж целия пост
# 67
Щом и той не иска - добре сте се намерили  Wink
Виж целия пост
# 68
Ще се присъединя и аз към все още неискащите, но наблягам на все още.  Simple Smile  Допреди 1-2 години се притеснявах от деца, трудно ми беше да общувам с тях, даже. Просто нямам практика, единствено дете съм, нямала съм наоколо близки деца. Сега, на 30, започват да ми се прошмугват мисли за дете, но мимолетно. Признавам, много ми е трудно да се преборя със страховете си, не от болка или други физически страдания, а всички останали, свързани със здравето на детето и моята способност да го отгледам добре... Е, поне една важна крачка съм направила, избрала съм си единствения мъж, от когото бих могла да искам дете.  Hug
И ще си призная, че съм егоист и още ми се пуши и ми се пие биричка.
Виж целия пост
# 69
Дали тук да се похваля  Peace
СЕСТРА МИ ВЧЕРА РАЗБРА ,ЧЕ ЩЕ ИМА БЕБЕ  Grinning
Има дъщеря на почти 14 години вече  Heart Eyes
Виж целия пост
# 70
Дали тук да се похваля  Peace
СЕСТРА МИ ВЧЕРА РАЗБРА ,ЧЕ ЩЕ ИМА БЕБЕ  Grinning
Има дъщеря на почти 14 години вече  Heart Eyes


Ами честито на сестра ти !!!
Тъкмо ще има една помощница в грижите за бебето!!!  Hug
Виж целия пост
# 71
Колкото до наживяването, ОК, ама това за кариерата - айде сега, всички жени със супер успешна кариера имат деца (актриси, модели и т.н също, даже те си рискуват фигурата, която наистина им е от първостепенно значение за професията)

Представи си, че си вложил много усилия в някаква насока, работил си на 110% от себе си, натоварвал си се много повече от стандартния 8-часов работен ден и си постигнал позиция, относително престижна, заплатена, социални придобивки. Стандартът на живот се е повишил, живееш си добре, можеш да си позволиш неща, които да те изкарат над средностатистическите битовизми. В някакъв момент трябва да се решиш да бъдеш майка. Това те вади поне за 7-8 месеца от играта. Трябва да ти намерят заместник. Кариерата, добре платените позиции, са свързани и с доста натоварване и отговорности... И съответно всичко опира до доброто желание на работодателя - дали ще се съгласи да те поизчака 7-8 месеца, да натовари някой друг от колектива с твоите задачи, за да може ти да раждаш и гледаш дете... Отделно, че хубавите и платени позиции са повод за конкуренция, за завистници, та за 7-8 месеца може много неща да се случат. Еле пък жена на хубава позиция с подчинени мъже... В този смисъл жена, градяща кариера, по-трудно се отдава и на майчинство.
Виж целия пост
# 72
Нищо не пречи да се роди на 35-36 тогава, имайки предостатъчно време за "кариера". А тук става дума за нежеление за дете когато и да е.

Освен това, правейки кариера в голяма фирма, винаги има вероятност да те уволнят, дори и да си останал без деца в името на компанията, това ми се струва крайно неприемливо като мотив
Виж целия пост
# 73
Ми аз (нескромно да кажа) съм от жените с кариерата. Като казах, че съм бременна в работата всички ме гледаха неразбиращо. Странно е, че само шефа ми се зарадва искрено. Гледах си детето почти 3 години, като последните две поработвах по ден-два от вкъщи и по телефона. Не съм си давала много зор за работата, някакси детето още с появата си в корема ми я измести. Кариерата ми си остана същата, в интерес на истината даже месец след като се върнах ефективно, ме повишиха (шефа ме направи шеф). Не, че ми е страшно лесно (имам подчинени мъже и то по-възрастни от мен) - в работата съм си жената отпреди бременноста, но след работа и аз като повечето майки тичам към детската градина. Вярно, че сега по-трудно намирам свободно време за себе си (всичко е работа или детето и мъжа), но пък ... по-различно е и предишния живот не бих казала, че ми липсва.
Т.е. при мен печелбата е повече от загубата.  Mr. Green
Работата носи удовлетворение (финансовото не е за пренебрегване), но пък като усетих първите ритничета си спомням, че си мислех - това е! м..ка му! как може да не съм знаела колко е хубаво това усещане!  Crazy

Лично решение си е дали да имаш дете. По-скоро, не е за пренебрегване факта, че все някога идва момента, в който и да искаш дете няма. А работа - до гроб. Не бих убеждавала неискащите деца, че не са прави, бих им предложила просто отвреме на време да си задават въпроса още ли не искат. Имам една позната, за която стана късно, когато най-сетне се рeши.
Виж целия пост
# 74
И аз си мислех, че правя кариера едно време, но в момента мисля, че съм била в голяма заблуда. Истината е, че служител, който прави кариера, пак си е служител на някой друг, по каквато и стълбица да се изкачва и каквото и да постига, изцяло е зависим от шефа си и неговите решения. Но да не отплесваме темата в друга насока - наистина деца е добре да решиш дали ще имаш докъм 40 години, а кариера можеш да имаш успешна и на 60  Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия