Преди да заплача си запалвам цигара и ми минава,следователно не плача-никога и за нищо-или поне все още не.Но няма нищо лошо в това да си поревеш.
Виж целия пост
Когато плачеш, запалвай си цигара...
- Публикувана: 23 ян. 2009, 06:15 ч.
- Последно мнение: 26 ян. 2009, 13:26 ч.
# 46
24 ян. 2009, 15:04 ч.
Плача, да.Мога да се разплача от мъка, загуба, от филм, от книга, от радост.
Скривам сълзите си единствено пред детето.
В повечето случаи, когато плача запалвам и цигара.
Виж целия пост
Скривам сълзите си единствено пред детето.
В повечето случаи, когато плача запалвам и цигара.
# 47
24 ян. 2009, 16:55 ч.
Плача често и винаги запалвам цигара.Ако не помогне една,паля втора....трета....Ревлива съм,от както се роди малката съм станала още по.... 
Виж целия пост
# 48
24 ян. 2009, 21:32 ч.
Сега се сетих ,че в последно време по-често ми е тъжно ,изпитвам някаква празнина,но сълзи не ми идват.Само мълчаливо си тъгувам.
Иначе плача когато съм сама ,което в последно време не се е случвало.
Все има някой . А понякога ми става толкова мъчно все едно съм загубила скъп човек,незнам не мога да го обясня. 
Виж целия пост
Иначе плача когато съм сама ,което в последно време не се е случвало.
Все има някой . А понякога ми става толкова мъчно все едно съм загубила скъп човек,незнам не мога да го обясня.
# 49
24 ян. 2009, 21:39 ч.
И аз си поплаквам ,обикновено нощем когато остана сама ,запалвам си една цигарка ,някой път излизам на прозореца ,сядам и си рева за нешо което ми е мъчно,няма нищо лошо в това човек да си поплаче ,понякога олеква.
Виж целия пост
# 50
24 ян. 2009, 21:43 ч.
Плача! Много и често... Лесно ранима съм. Мечтая за доза непукизъм!
Виж целия пост
# 51
24 ян. 2009, 22:43 ч.
Аз плача от яд.
Когато съм слаба и не мога да извоювам това което искам също плача.
Виж целия пост
Когато съм слаба и не мога да извоювам това което искам също плача.
# 52
24 ян. 2009, 23:03 ч.
Плача и то повече, отколкото ми се иска.... Преди година загубих скъп човек, често ми тръгват сълзите като си мисля за него....
Плача и заради глупостите, които мъжът ми ръси понякога. Единствено той може да ме засегне. Цигарата обаче я пропускам. Идеята за питието ми харесва
Виж целия пост
Плача и заради глупостите, които мъжът ми ръси понякога. Единствено той може да ме засегне. Цигарата обаче я пропускам. Идеята за питието ми харесва
# 53
24 ян. 2009, 23:10 ч.
Плача пред най-близкия ми човек. От него не мога да скрия нищо и не искам.
Иначе, за щастие, напоследък плача предимно от радост и умиление.
Виж целия пост
Иначе, за щастие, напоследък плача предимно от радост и умиление.
# 54
25 ян. 2009, 10:42 ч.
Една от най-големите загуби, които инкасирах с пването на години (макар и не чак толкова много ), е умението да плача. Вече не мога и това е жалко. Плачът върши страхотна работа - не е нужно да ти измие чиниите и да ти плати ипотеката, важното е, че от рев олеква. Така помня, че беше...
Виж целия пост
), е умението да плача. Вече не мога и това е жалко. Плачът върши страхотна работа - не е нужно да ти измие чиниите и да ти плати ипотеката, важното е, че от рев олеква. Така помня, че беше...
# 55
25 ян. 2009, 10:58 ч.
Напоследък съм станала ужасно ревлива, чак не мога да се търпя. Все ще изникне нещо по-така и почвам да роня сълзи. Понякога съм сама, понякога не, не се крия. Плача от радост, от мъка, заплаках и като прочетох поста на Олимпия, въобще всичко може да ме разплаче, даже не зависи от настроението ми.
Някой път стоя на прозореца, гледам хората по улицата и плача, а да ме пита някой защо... и аз не мога да отговоря.
А уличните музиканти са ми слабост- на тях даже с глас рева, независимо, че повечето пеят и свирят весели неща...
Виж целия пост
Някой път стоя на прозореца, гледам хората по улицата и плача, а да ме пита някой защо... и аз не мога да отговоря.
А уличните музиканти са ми слабост- на тях даже с глас рева, независимо, че повечето пеят и свирят весели неща...
# 56
25 ян. 2009, 16:10 ч.
И аз съм много ревлива. Не мога да се въздържам,но и не искам.
Виж целия пост
# 57
25 ян. 2009, 16:22 ч.
Не пуша..никога не съм пушила; не плача...вече не плача. 
Много трудности имах през последните 5-6 години и някак загрубях, вкамених се.Тежко ми е така, защото усещам как мъката ме разяжда, но мога само да се насълзя и толкоз.
Липсва ми плачът, който разтоварва.
Виж целия пост
Една от най-големите загуби, които инкасирах с пването на години (макар и не чак толкова много ), е умението да плача. Вече не мога и това е жалко. Плачът върши страхотна работа - не е нужно да ти измие чиниите и да ти плати ипотеката, важното е, че от рев олеква. Така помня, че беше...
), е умението да плача. Вече не мога и това е жалко. Плачът върши страхотна работа - не е нужно да ти измие чиниите и да ти плати ипотеката, важното е, че от рев олеква. Така помня, че беше... Много трудности имах през последните 5-6 години и някак загрубях, вкамених се.Тежко ми е така, защото усещам как мъката ме разяжда, но мога само да се насълзя и толкоз.
Липсва ми плачът, който разтоварва.
# 58
25 ян. 2009, 16:54 ч.
Поплаквам си на воля когато ми се плаче.
Паля и цигара,но мъката и болката си остава винаги в нас...
Виж целия пост
Паля и цигара,но мъката и болката си остава винаги в нас...
# 59
25 ян. 2009, 17:13 ч.
Плача от време на време, я заради някой филм, я заради някоя накриво казана дума или скандал, такива ми ти работи!
Виж целия пост
Аз съм доста емоционална по природа и трудна се въздържам да не плача,когато ми се плаче.Но пък после как ми олеква...
Плача от време на време, я заради някой филм, я заради някоя накриво казана дума или скандал, такива ми ти работи!
Препоръчани теми