Значи, като казвам, че може да се облича сам нямам предвид, че му хвърлям дрехите на дивана и го оставям да се оправя. Помагам му. Панталоните му са на ластици, но за сега аз му показвам предно и задно, и ако се оплете нещо в обуването просто му обяснявам "лявото краче в левия крачол, дясното краче в десния крачол" и той си действа. На блузите също аз му показвам предно и задно, и ако е с по-тясно бие не знам дали ще се справи. Той по принцип не обича тесните биета, ама кой ли обича да му стискат главата .
Като казвам, че се храни самостоятелно, това не означава, че не цапа. Не яде като възрастен, но яде самостоятелно. Супата също си я яде сам. То той малко се назландисва на храната ама, ако реши да яде си плющи до насита .
И като казвам, че говори разбираемо, пак да повторя, че аз всичко му разбирам, но околните не. Просто съм му свикнала на езика. Трябва човек да поостане няколко часа за да свикне с говора, че още не изговаря правилно всички звуци.
И най-важното условие да прави нещо е сам да е решил. Иначе само го напъвам, а той казва провлачено и полуусмихнато "ньееее" .
Вчера в един магазин продавачката ми сподели, че нейното дете на 1г. и 9м. е знаело азбуката, но после я е забравило. Сега същото дете е в предучилищната и първоначално пак тръгнало с голямо желание да я учи, но вече не искало. Та това ми напомни, че нашият като научи буквите беше забравил цветовете и после ги учи отново.
Явно най-важното е да се виждат и следват желанията и интересите на децата. На думи е лесно, но понякога хич не се справям. Има моменти, в които седя и се чудя какво да го правя детето, какво да измисля да играем, или пък моменти, в които на мен просто нищо не ми се прави . А и интересите им се изменят. Ето Петърко пощуряваше по билярд. Още нямаше и годинка и от всичко си правеше щеки и приспособяваше билярд. Пусни му снукър по телевизията и ето ти малко спокойствие. Сега обаче не е такъв фен. Пак обича да играе, но не е същата еуфория. За Коледа му купихме билярдна маса, която даже му беше леко висока и до скоро беше голяма радост, на сега сякаш го разгада и не му е толкова интересен.
Та, Fussii и всички други майчета и татета, баби и дядовци, дано винаги имаме необходимото време и търпение, фантазия и усет за нуждите и желанията на децата ни и да успяваме да им даваме най-доброто за тях, а те да са винаги здрави и слънчеви . А терзания дали се справяме добре винаги ще имаме, но нали го има форума да изливаме и споделяме тук какво ни тревожи и да срещнем съвети и подкрепа .