Именно за това са кавичките 
По принцип гледам и към себе си да не се взимам много насериозно, че ще взема да си повярвам
Благодаря на всички писали мами. Много точно сте схванали какво питам и всичко написано ми е полезно
Притеснявам се да не му поставям свръхизисквания, а той от желание да ми хареса (всяко дете иска мама да е доволна) да се презори.
Притеснявам се бабите окло него с тия ахкания и въздишки на възхита да не прекалят
Притеснявам се от друга страна да не омаловажавам способносите му и така да пропусна нещо
Изобщо исках да знам вие как балансирате и сега преписвам от вас
Но мисля, че тези притеснения са нормални и повечето мами ги имат, затова още веднъж благодаря за отговорите
Виж целия пост
По принцип гледам и към себе си да не се взимам много насериозно, че ще взема да си повярвам
Благодаря на всички писали мами. Много точно сте схванали какво питам и всичко написано ми е полезно
Притеснявам се да не му поставям свръхизисквания, а той от желание да ми хареса (всяко дете иска мама да е доволна) да се презори.
Притеснявам се бабите окло него с тия ахкания и въздишки на възхита да не прекалят
Притеснявам се от друга страна да не омаловажавам способносите му и така да пропусна нещо
Изобщо исках да знам вие как балансирате и сега преписвам от вас
Но мисля, че тези притеснения са нормални и повечето мами ги имат, затова още веднъж благодаря за отговорите
Та мисълта ми е, че ако при теб детето само проявява интерес, насърчавай го разбира се, то по начина ти на писане личи, че не си се вманиачила. 
Децата разполагат с неподозирани възможности и е чудесно, когато родители като теб им дават свобода за изява. Ако едно дете получава достатъчно внимание, ако се отглежда с разум и чувства, и ако се държи повече на богатото му въображение, отколкото на богатото му облекло, тогава то ще стане "гений", несъмнено. Напълно в реда на нещата е 3-годишно същество да говори и да мисли гладко, да знае буквите, да демонстрира добра памет, да борави с чуждоезични думи. Стига, разбира се, да не е попаднало на родители, за които 3-годишните са бебета, които искат да "амкат", да ходят на "титя" и да цокат млекце от шише с биберон. 
). Примерно онзи ден като го питах как му се кара лелята в яслата той каза, че лелята казвала, че баща му ще му удари шамар 
. Та просто децата са си будни. И аз не съм сигурна дали на тази възраст може да се каже кое е генийче и кое не. Ето нашият пък хич не се интересува от цифри и броене. И въпреки, че вече отдавна знае без грешка всички букви, въобще не прочита дори сричка. Не разбира май точно какво трябва да направи 
. И мен хем ме гонят амбиции, хем ме е страх да не се вманиача и да не го претоваря детето, хем искам да му обърна необходимото внимание и да развивам способностите му и се опасявам дали се справям както трябва. И все имам чувството, че не му отделям нито достатъчно, нито необходимото качество внимание 
.