Как шофирате?

  • 5 435
  • 118
# 45
Шфьор съм от 20 години. За този период ми се случи два пъти някой да спре в моята кола. Спазвам дословно закона за движение по пътищата. Лошото е, че ако стане катастрофа, дори и да не съм виновна, може да съм по-пострадала от този, който е рипнал върху моята кола. Все по-често избягвам да шофирам в града. Предпочитам да ходя пеш, или дори да взема трамвай за няколко спирки, отколкото да си тровя нервите, да отнасям псувните на някакви бързаци, които непременно искат да минат по Раковски със над 100 км/ч в пиковия час, да се чудя къде да паркирам...
Мисля, че трябва да се въведе и тест за интелигентност и психо-тест в изпита за шофьорски книжка.


е неможех да не те похваля за правилното ти каране ,и за това ,че само 2 пъти са те спирали newsm10
Виж целия пост
# 46
Нямам книжка. Като гледам как шофират масово няма и да си изкарам.
Виж целия пост
# 47
В градски условия шофирам бавно и внимателно, но имам и самочувствие на добър шофьор  Grinning Не се изнервям лесно, но не казвам, че не ми се случва с тези малоумници по пътя, които застрашават живота, моя и на децата ми! Извън градско понякога превишавам позволената скорост но бързо се поправям особено ако видя знак с ограничение на скоростта. От както имам книжка (1997 г.) нямам нито едно произшествие, пу - пу да не ми е уроки  Mr. Green
Виж целия пост
# 48
Много обичам да шофирам  и то в градски условия(извънградското шофиране ми е монотонно).
Винаги карам внимателно,за да мога да реагирам при всяка ситуация.
Освен това гледам да спазвам правилника и да бъда "джентълмен"на пътя.
Не понасям високи скорости и простащина на пътя.
Виж целия пост
# 49
Карам според условията - ако го позволяват, карам бързо, ако не - колкото е възможно. Не обичам да карам бавно, когато няма коли около мен, още по-малко бих задръствала движението. Но не карам опасно. Не ми се вдига адреналина от опасностите, по-скоро ми изчезва удоволствието когато се случи нещо опасно.
И когато бързам, и когато просто се возя, все така си карам - на горната граница на възможностите.
За мен шофирането не е начин за придвижване, а емоция и много важна част от ежедневието ми. С него се разтоварвам, прибирайки се от работа и скачайки в домашния хаос...
Във всеки един момент разчитам на себе си. Въпреки, че поддържаме колата в къщи заедно с мъжът ми (участвам наполовина в ремонтите) и знам състсоянието и доста добре, пак не бих разчитала, точно защото знам какво представлява ходовата част и спирачната система и какви дефекти би могла да даде по принцип.
Виж целия пост
# 50
Шофирам бавно - задръстванията пречат.
Обичам да карам бързо, когато автомобилът и обстоятелствата го позволяват.
Да, когато шофирам разчитам на себе си , много рядко оставям другите да ме пазят.

П.С. Най-ужасно е да караш след линейка с включена сирена , ако ти се наложи .
Всички правят път на линейката, ти си поредния участник в движението.
Трябва да подържаш ултра къса дистанция, абе гадно е .
Виж целия пост
# 51
Внимателно и според обстоятелствата.
Виж целия пост
# 52
Бързо,бавно според ситуация,настроение ,правила ,а и музиката ми влияе.
Виж целия пост
# 53
Ако съм в приемливо настроение карам добре.
Ако не, правя големи простотии.

Не съм вдигал повече от 190.
Не обичам високи скорости.
Само ускорение обичам.
Виж целия пост
# 54
В 70% от времето, карам бързо или много бързо, без да застрашавам околните или себе си.Колата ми го позволява, но пък са много малко случаите, когато съм била предпоставка за птп.Карам всякак и по много, първо защото ми е хоби и второ, защото просто умея, идва ми от вътре!Шофирането ме зарежда и какъвто и да е трафикът, колкото и идиота да са напускали по улиците, които ти късат нервите, самото усещане ме кара да се чувствам добре.
За 7 години книжка имам над 300 000км зад гърба си.Винаги и на 100% разчитам само на себе си, очите ми са постоянно на трите огледала и предвиждам ситуацията според поведението на другите участници в движението.Един вид във всеки един момент зад волана съм в очакване, примерно този пред мен да намали, защото виждам, че през 5 коли напред някой се влачи, дава мигач или каквото ще да е,  според ситуацията.Гледам да не попадам в момент на изненада, доколкото е възможно, разбира се.Фаровете ми винаги светят без значение, ден или нощ е, зима или лято.Още преди да си сложа колата пускам светлините, навик!
Аз не мога да живея без колата си, тя е е като част от мен, обичам я!

П.С. Има и по-ужасно - да караш човек с инфаркт към през целия град за да стигнеш до Пирогов, по време на трафик, на цариградско шосе да навиеш срещу движението(още ги нямаше малките мръсни колчета) и въпреки аварийните светлини, отделно къси-дълги и натиснат клаксон овцете да не реагират адекватно и да не си задават въпроса, дали пък щом тоя огромен автомобил лети така не е наистина спешно.Едва ли има нормални хора, които биха си позволили такова каране в центъра, въпреки криворазбраното мислене на българина!Полицаите на орлов мост и университета спряха светофарите, за да мина.Поста на Попа реагира адекватно, но пък този на Раковска ми препречи пътя, след като му крещя  през прозореца, че карам към Пирогов опитвайки се да мина,а той гледа тъпо и философства.И всичко т'ва бременна в 5-6 месец.

Много стана дълго, съжалявам, но след толкова време не-писане.... Mr. Green
Виж целия пост
# 55
Винаги и на 100% разчитам само на себе си, очите ми са постоянно на трите огледала и предвиждам ситуацията според поведението на другите участници в движението.Един вид във всеки един момент зад волана съм в очакване...
Ти си безгрешна!
Амин.
Виж целия пост
# 56
Винаги и на 100% разчитам само на себе си, очите ми са постоянно на трите огледала и предвиждам ситуацията според поведението на другите участници в движението.Един вид във всеки един момент зад волана съм в очакване...
Ти си безгрешна!
Амин.

Ще ми се, но уви, такова нещо нЕма
Виж целия пост
# 57
Бързо.
После бавно - все пак насреща има патрулка и пред мен автомобил, който се движи с 25...
Тръгвам....дали ще мина между тях.. Whistling
Ще пробвам...
Газ...Десен мигач...
Пфууу, минах....  Praynig
Как ли - и аз не знам....

ПС: Това се случи наскоро на кръстовище, като автомобилът пред мен искаше да завие на дясно, а патрулката се спускаше в насрещното....Бях се засилила, без намерение да спирам....и така и не спрях...и слава богу, никого не одрах...Всъщност - май бях със затворени очи....може и да съм....
Виж целия пост
# 58
много бързо, много съжалявам за което, но не мога бавно изнервям се  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 59
Карам бързо. ConfusedВсе не ми стига времето и трябва да наваксам с бързо каране.Когато съм с детето се усещам и намалявам.Всеки път си казвам,че е за последно. Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия