Как шофирате?

Карам спрямо условията, във всички случаи - разумно.

Карам внимателно особено в градски условия.Първо защото се съобразявам с позволената скорост и второ защото винаги има вероятност някой не толкова внимателен да изкочи .т.е смятам го за разумно и нормално.

Малко се увличам и карам малко по-бързо, но ми харесва.

Бавно и то извън града, и само ако мъжа ми е пил.Подиграва ми се,че всички ме подминават,ама ми дреме. Даже ме дразнят за къде всички са се разбързали.През ноща/в Сф/ също таксистите много ми се дразнят на бавното шофиране.Предпочитам да пристигнем за където сме тръгнали.

Карам разумно,според определната скорост за района.Обичам да спазвам законите.А не съм и сигурна не толкова в себе си или колата, а по-скоро нямам доверие на другите,които карат като знам как се дават книжки в днешно време.

за съжаление понякога карам на настроение.
в другите случаи карам внимателно.

Аз карам предпазливо, спазвам ограниченията, а когато няма коли там където се движа си позволявам да карам малко по- бързичко И задължително колан може да отивам 2 преки по нагоре от блока ми ,но колана е сложен 

Гледам да шофирам, така че да мога да реагирам адекватно на всяка извънредна ситуация. Движа се по-скоро бавно, но по-добре закъсняла, отколкото не стигнала. Според мен трябва водачът да управлява колата, а не тя него.

 И аз съм на настроения, не винаги карам разумно, макар че се старая.
Но задължително спазвам 3 правила:
- не сядам зад волана, ако съм пила алкохол
- в населени места спазвам ограниченията
- в моята кола без колан никой не пътува

Мисля, че катастрофите и инцидентите с пешеходци  значително ще намалеят, ако повече хора спазват тези прости правила.

П.П. Освен това, фаровете ми са включени целогодишно.

Казвали са ми, че шофирам като мъж /каквото и да значи това/. 

Обичам да карам в града, въпреки задръстванията. Нито бързам, нито се бавя. Понякога съм натискала повече педала, но то е било защото съм бързала. Не, че в града ще стигнеш по-бързо, дори и да надуеш газта. Най-много да спестиш един два светофара, а това са си 2-3 минути. 

Обожавам да карам кола, и противно на сравнително дивата ми натура, съм един от най-спокойните, уравновесени, да не кажа лежерни шофьори, които съм срещала  
Освен всичко друго съм адския непукист на пътя и не се трогвам от клаксони, нерваци и т.н. Понеже отскоро ми е книжката (няма 6 месеца - е, имам навъртяни над 1000 км вече, но това е друг въпрос   ) спазвам и най-малкото знакче на пътя. И за разлика от много начинаещи шофьори, аз супер много обичам да ме поучават и обясняват разни неща, даже съм им благодарна (!) особено като съм с баща ми, супер любопитно и забавно ми е. Като ми казват къде греша, следващият път се чувствам в пъти по-сигурна.  Даже имаше една случка отпреди няколко месеца -- карам в Хасково и на едно кръстовище ще завивам надясно на един широк завой, при което един зад мен започва да бибитка нервно и го чувам, че нещо се обяснява. И аз , откачалката, взех, че заковах колата, отворих прозореца и извих глава назад и супер любопитно го питам: "Извинете, какво сбърках? Много бих ви била благодарна ако ми кажете!   " А чичкото супер се шашна някакъв... и ме гледа, ченето му падна и накрая ми вика "Ми... караш много бавно"    -- карах с 40-50, като на завоя намалих и малко под 40 (голям завой)...
И му праснах едно възмутено "ХМ!"    както аз си знам и си продължих...  

Адекватно шофирам, ако мога така да се изразя.
Като цяло съм спокоен шофьор, ако това е въпроса, но това изобщо не означава, че не шофирам бързо.
Във всеки случай, бързото шофиране в градски условия, между сфетофарите е безмислено.

ооо това ми хареса.... ще взаимствам    

Карам разумно, според ситуацията. Не избивам комплекси на пътя, и не ме интересува, ако някой смята, че карам бавно. А бавното в моя случай означава към горната граница на разрешената скорост. Случва се да я превиша на извънградско при подходящи условия. Смятам, че съм добър и безопасен шофьор.

обичайно возя децата си - това достатъчен отговор ли е 

Когато детето е в колата карам разумно, но на дълъг път или когато съм сама  - май не съм от най стриктните. И за мен са казвали, че карам като мъж , май е комплимент. Многогодишен активен шофьор съм, но не бих казала че съм сигурна в каквото и да е, еле пък в останалите на пътя . Карам бързо, не защото бързам, просто се улавям че адреналина ме натиска - това ме разпуска най-добре.

Много обичам да шофирам.Страст ми е. На волана целогодишно съм от 15 год.
Обожавам да карам бързо.Тръпка е.Разчитам безкрайно на колите си и до сега,слава богу не са ме е подвели.
Знам и бързината на реакцията си и винаги бързото каране е в рамките на разумното.
Много се нервирам на "слабите" шофьори в града,а най-много си го отнасят такситата,които тук са безкрайно нахални.
Знам,че трябва да се кротна,но поне още малко докато остарея.

За къде съм без колата? 

Ще отговоря така - през 80% от времето в колата возя най-ценното - сина си. Нищо не нарушавам, когато съм с него. Перфектна съм. Отдавна не ми пука, когато ми бипкат.
Когато съм сама обаче, си признавам, че понякога се увличам в скоростта. Тя колата си го иска. Само като изръмжи ... И въпреки това пак гледам да не съм в нарушение (много).

Карам разумно, в никакъв случай бавно (зависи какво е бързо и бавно де). По-високи скорости вдигам само на Цариградско и България.

Хм, не винаги.

Много често виждам малки деца на предната седалка, катерещи се по таблото . 
Искам да кажа, че не всички карат разумно, дори и когато децата им са в колата.
Не визирам теб, защото не те познавам, просто съм виждала такива безумни родители ... 

Аз шофирам според ситуацията! Често пъти превишавам скоростта и много се дразня когато някой кара с 30км/ч. и се чуди какво да предприеме на пътя! Моята кола по принцип не върви много, но винаги я карам в много високи обороти! А когато седна да карам на мъжа ми спортната кола и не усещам изобщо кога съм стигнала 80-90км/ч. Да чукна на дърво, нямам ПТП-та все още с колата! С  мотора обаче нещата стоят по друг начин. Точно заради такива дето не знаят къде отиват и какви габарити им са колите съм си патила много! Една жена тръгва на зелено, първа кола е на кръстовището, аз съм зад нея с мотора и в средата на кръстовището набива спирачки и дава мигач! Аз съответно не съм с кола и не мога да спра веднага като нея и бам отзаде й! Бакшиш решава да не спре на стоп, защото смята че щом съм с мотор и мога да го прелетя и бам аз челно в лявата страна на предницата му! Не смятам, че съм най-добрият шофьор, но смея да твърдя, че колкото и бързо да карам мога да предвидя ситуацията и да реагирам своевременно! Но на колата или на мотора не разчитам. Само на себе си!

Като държа здраво волана, че от дупки не знаеш накъде ще завие автомобила.
Закопчана с колан, че колата инак не дава.
И с повишено внимание за пешеходци-самоубийци, решили, че винаги са с предимство.

внимателно карам,но не мн бавно обаче .и все пак мога да кажа ,4е разумно карам,особенно като съм с децата.тогава о4ите са ми на "четири"

внимателно 

Внимателно и аз! Колана закопчавам със сядането и после ако трябва да си взема нещо от задната седалка или от жабката, става смешно. Има дни, в които натискам повече газта, а има и такива, когато спазвам всички ограничения на скоростта (и съм единствената) Отварям си очите на четири и особено пазя мотоциклетистите, защото са най-незащитени на пътя, да не говорим, че повечето са младежи без каски. Пешеходци няма кой знае колко, не се ходи много пеша
У нас съм забелязала, че или шофьорите нямат много опит с мотоциклетистите, или се чувстват царе на пътя, когато са в кола. Имахме си случка и тук с един великотърновски джип, щеше да ни отнесе мотора без малко.
Най-много се дразня, че се спира навсякъде. При това движение, в двулентов път ако вдясно спре някой с пуснати аварийни (много честа ситуация) става забавяне на трафика наполовина. Спира се и се отваря вратата, често без да се погледне дали не идва нещо отзад. Чудя се кога ли ще забърша някоя врата, ама не ми трябва

Внимателно и бавно.
Не съм сигурна нито в реакциите си, нито в останалите на пътя.
Дразнят тъпунгери които ми бибиткат отзад, и аха аха да се залепят за бронята ми.
Когато допустимата скорост е 30 карам с 30. Ако някой е решил че е велик шофьор, да иде на Ф1, не да хвърчи с 90 в малки квартални улички и да надува клаксона .
Аз нямам желание себе си да пребивам и да ставам опасна за останалите, пък било то и за пешеходци самоубийци.

О, аз съм лош шофьор. Обикновено съм много  внимателна, но понякога нещо ми става и забравям всичките си шофьорски принципи. Никога, когато возя някой, винаги съм сама и най-често замислена за нещо (в повечето случаи се прибирам от работа).  Случвало ми се е да засека гадно друга кола в бързината си да хвана зеленото (например), след което се стряскам и дълги периоди от време съм безгрешна. Но страшно се възмущавам на изцепките на другите шофьори и не пропускам да ги нарека "идиоти".
Ето един случай миналата седмица - карам в утеснен участък поради ремонт - едното платно е затворено и трафика е пренасочен към другото платно, разделено на две от маркировка със знаци. На всички знаци има ограничение до 30 км, което не се спазва от никого - всички карат с 40, почти плътно един след друг. Аз поддържах същата скорост, но на една кола разстояние от предишната. В следващия момент едновременно с надуване на клаксона друга кола тръгна да ме изпреварва броня до броня в тясното и се чу удар. За мой късмет на кола ми и нямаше и драскотина, но другият май се размина с изкривено или счупено огледало. И това защо? Само 10 м. по-нататък стесненият участък свършваше и можеше да ме изпревари,  щом толкова държи, абсолютно безопасно. Идиот!

Бавно.
Никой не си позволява да ми бибитка.
Винаги ми правят път.
Аз съм ужас на пътя 

Колан задължително.
Пиене, пушене, музика - когато аз шофирам - НЕ

Днес ще оборудвам колата с чифт плавници и шнорхел - предстои ми плаване или по-точно гмуркане.

За протокола - карам внимателно, превишавам позволената скорост, само когато бързам /предимно за яслата/, и то в участъци от пътя, в които конфликти почти няма, давам път, когато някой ми подаде сигнал, но не отстъпвам на нахалници, които си въобразяват, че си длъжен да ги пуснеш, без да са се обозначили с мигач.

Винаги шофирам с кеф. Активен шофьор съм от 7 г. Получавала съм похвали от мъже как шофирам. Обикновено спазвам ограниченията, давам път на другите. Децата ги возя задължително на задната седалка. Колата ми е стара, но поддържана. Е, понякога си позволявам и леки отклонения от правилника. Но това е само когато наистина бързам и виждам, че пътя напред е празен.

Уф колите са ми страст.Зад волана съм от цели 12 години.За протокола:карам бързо  ,но внимателно-очите ми са винаги на четири.Децата се возят отзад и не ме закачат.На мъжо съм казала,когато аз карам да не се меси,щото да не забравя че взе книжка доста след мен /нищо,че има всички категории  /

Изключително праволинейно!
Всеки ден съм зад волана,работата ми е пряко свързана с шофирането.Средно на месец въртя по 2 000км.Не мога да си позволя лукса да се правя на  келеш по улиците.
Всеки едн имам рискови ситуации с колата.
Моля ви,преди да предприемате маневра пуснете мигач,преди да потеглите също!Няма да ви намали разхода на гориво

В града рядко с над 60. На аутострада карам с минимум 110, на нормален път следвам знаците. Живея в близост до курорти и по пътя има доста камери, така че по-скоро пълзя и не рискувам глоби, че тук са солени.
Жените сме по-внимателни шофьори, като цяло,  аз лично нямам особено чувство  за странична дистанция, поради което вниманието ми е дори повече.

Карам внимателно и се съобразявам със ситуацията. Гледам да поддържам умерена скорост, нито много бавно (за да не затруднявам движението, а и  от кръстовища също се стремя да се изнасям експедитивно), нито много бързо. Ако условията го позволяват давам повечко газ  (н-р на магистрала).

Шфьор съм от 20 години. За този период ми се случи два пъти някой да спре в моята кола. Спазвам дословно закона за движение по пътищата. Лошото е, че ако стане катастрофа, дори и да не съм виновна, може да съм по-пострадала от този, който е рипнал върху моята кола. Все по-често избягвам да шофирам в града. Предпочитам да ходя пеш, или дори да взема трамвай за няколко спирки, отколкото да си тровя нервите, да отнасям псувните на някакви бързаци, които непременно искат да минат по Раковски със над 100 км/ч в пиковия час, да се чудя къде да паркирам...
Мисля, че трябва да се въведе и тест за интелигентност и психо-тест в изпита за шофьорски книжка.

единственият ми стаж като шофьорка беше в пустинни условия. карах бързо, защото иначе королата затъваше и в повечето случаи нямаше хора наоколо да ме избутат. бяхме си само двамата с малкия.

От 1987 имам книжка - винаги се мъча да спазвам правилата - най-често превишавам скоростта извън града с 10-30 км/ч, но когато съм сам. В населено място - никакви изпълнения, освен ако се налага да избегна произшествие. Имал съм такъв случай. Винаги от 3 год. съм със запалени фарове. Отдавна правя път на пешеходна пътека.

Отговорен и умерен шофъор съм, спазвам правилата. Но в града започва да ми става малко тегаво да шофирам всеки ден и то не защото ме изнервят останалите шофъори - да си викат и псуват колкото си искат, а заради паркирането! Имам работа главно в центъра(София), а мисията свободно парко място( синя, жълта, зелена зона няма значение-просто да има местенце за моята кола) е мисия невызможна или обикаляне до припадык в теснотиите! Затова предпочитам да карам, когато пътуваме извън града, събота и неделя или когато е много студено или имам работа по-надалече. Иначе е излишно, защото не стигам по-бързо особено в пиковите вечерни часове!

По Коледа имах юбилей-25г. от получаването на шоф. книжка. Над 100000км изминати, част от тях в чужбина. Обиколили сме цяла Европа с кола. Но като че ли никъде не е такова отчайващо положението, както тук-и то през последните години. Да свириш на някой, който се движи бавно или се чуди за пътя, според мен това е проява на лошо възпитание и лош вкус. Но определено смятам, че ако върши някакво безобразие, трябва да свирим в знак на протест. Иначе се тълкува като мълчаливо съгласие и толерантност към неговите изстъпления!!!

Сравнително бавно, само с лявата ръка и според настроението ми  , но пък винаги подавам мигач.
А защо по-голямата част от шофьорите не го правят? 

Преди 20г. всички винаги подаваха мигач, би трябвало да се запитаме защо се отпуснаха толкова. Както и колко глоби са събрани за това, колко за неправилно паркиране, колко за неправилно изпреварване, колко за непоставен триъгълник при аварийно спиране.
Почти е сигурно, че в София много повече са събрани за неправилно паркиране, отколкото за минаване на червено и срещу знак "Влизането забранено". Интересни са приюритетите на полицията. Дори понякога трамвай или тролей трябва да ги чака 10минути, за да вдигнат с паяка някаква кола, която въобще не пречи на движението. Точно в такива случаи аз се карам с тях. И още по-интересното е, че никога не вдигат коли, които наистина пречат на движението!!!

Карам по-скоро бавно (например в града при ограничение 50 км/ч аз карам поне с 60...за да не преча на останалите, които карат по-бързо от мен). Обичам бързите скорости, но когато аз карам, предпочитам бавничко, за да имам време да реагирам бързичко.

Винаги  съм  шофирала  с  кеф  и  нормално.За  никъде  не  бързам предпочитам  да  стигна.Сега  рядко  шофирам  ,защото  не  мога  да  се  вреда  за  кола.Всички  ходят  със  тях  на  работа   и  аз  увисвам.

Аз шофирам единствено със съпруга ми, особено в София!Карам мн бавно и внимателно, чак изнервящо за тези, които са в колата, защото знаят че бързо няма да стигнем , където и да сме тръгнали!

е неможех да не те похваля за правилното ти каране ,и за това ,че само 2 пъти са те спирали

Нямам книжка. Като гледам как шофират масово няма и да си изкарам.

В градски условия шофирам бавно и внимателно, но имам и самочувствие на добър шофьор  Не се изнервям лесно, но не казвам, че не ми се случва с тези малоумници по пътя, които застрашават живота, моя и на децата ми! Извън градско понякога превишавам позволената скорост но бързо се поправям особено ако видя знак с ограничение на скоростта. От както имам книжка (1997 г.) нямам нито едно произшествие, пу - пу да не ми е уроки 

Много обичам да шофирам  и то в градски условия(извънградското шофиране ми е монотонно).
Винаги карам внимателно,за да мога да реагирам при всяка ситуация.
Освен това гледам да спазвам правилника и да бъда "джентълмен"на пътя.
Не понасям високи скорости и простащина на пътя.

Карам според условията - ако го позволяват, карам бързо, ако не - колкото е възможно. Не обичам да карам бавно, когато няма коли около мен, още по-малко бих задръствала движението. Но не карам опасно. Не ми се вдига адреналина от опасностите, по-скоро ми изчезва удоволствието когато се случи нещо опасно.
И когато бързам, и когато просто се возя, все така си карам - на горната граница на възможностите.
За мен шофирането не е начин за придвижване, а емоция и много важна част от ежедневието ми. С него се разтоварвам, прибирайки се от работа и скачайки в домашния хаос...
Във всеки един момент разчитам на себе си. Въпреки, че поддържаме колата в къщи заедно с мъжът ми (участвам наполовина в ремонтите) и знам състсоянието и доста добре, пак не бих разчитала, точно защото знам какво представлява ходовата част и спирачната система и какви дефекти би могла да даде по принцип.

Шофирам бавно - задръстванията пречат.
Обичам да карам бързо, когато автомобилът и обстоятелствата го позволяват.
Да, когато шофирам разчитам на себе си , много рядко оставям другите да ме пазят.

П.С. Най-ужасно е да караш след линейка с включена сирена , ако ти се наложи .
Всички правят път на линейката, ти си поредния участник в движението.
Трябва да подържаш ултра къса дистанция, абе гадно е .

Внимателно и според обстоятелствата.

Бързо,бавно според ситуация,настроение ,правила ,а и музиката ми влияе.

Ако съм в приемливо настроение карам добре.
Ако не, правя големи простотии.

Не съм вдигал повече от 190.
Не обичам високи скорости.
Само ускорение обичам.

В 70% от времето, карам бързо или много бързо, без да застрашавам околните или себе си.Колата ми го позволява, но пък са много малко случаите, когато съм била предпоставка за птп.Карам всякак и по много, първо защото ми е хоби и второ, защото просто умея, идва ми от вътре!Шофирането ме зарежда и какъвто и да е трафикът, колкото и идиота да са напускали по улиците, които ти късат нервите, самото усещане ме кара да се чувствам добре.
За 7 години книжка имам над 300 000км зад гърба си.Винаги и на 100% разчитам само на себе си, очите ми са постоянно на трите огледала и предвиждам ситуацията според поведението на другите участници в движението.Един вид във всеки един момент зад волана съм в очакване, примерно този пред мен да намали, защото виждам, че през 5 коли напред някой се влачи, дава мигач или каквото ще да е,  според ситуацията.Гледам да не попадам в момент на изненада, доколкото е възможно, разбира се.Фаровете ми винаги светят без значение, ден или нощ е, зима или лято.Още преди да си сложа колата пускам светлините, навик!
Аз не мога да живея без колата си, тя е е като част от мен, обичам я!

П.С. Има и по-ужасно - да караш човек с инфаркт към през целия град за да стигнеш до Пирогов, по време на трафик, на цариградско шосе да навиеш срещу движението(още ги нямаше малките мръсни колчета) и въпреки аварийните светлини, отделно къси-дълги и натиснат клаксон овцете да не реагират адекватно и да не си задават въпроса, дали пък щом тоя огромен автомобил лети така не е наистина спешно.Едва ли има нормални хора, които биха си позволили такова каране в центъра, въпреки криворазбраното мислене на българина!Полицаите на орлов мост и университета спряха светофарите, за да мина.Поста на Попа реагира адекватно, но пък този на Раковска ми препречи пътя, след като му крещя  през прозореца, че карам към Пирогов опитвайки се да мина,а той гледа тъпо и философства.И всичко т'ва бременна в 5-6 месец.

Много стана дълго, съжалявам, но след толкова време не-писане....

Ти си безгрешна!
Амин.

Ще ми се, но уви, такова нещо нЕма

Бързо.
После бавно - все пак насреща има патрулка и пред мен автомобил, който се движи с 25...
Тръгвам....дали ще мина между тях..
Ще пробвам...
Газ...Десен мигач...
Пфууу, минах.... 
Как ли - и аз не знам....

ПС: Това се случи наскоро на кръстовище, като автомобилът пред мен искаше да завие на дясно, а патрулката се спускаше в насрещното....Бях се засилила, без намерение да спирам....и така и не спрях...и слава богу, никого не одрах...Всъщност - май бях със затворени очи....може и да съм....

много бързо, много съжалявам за което, но не мога бавно изнервям се 

Карам бързо. Все не ми стига времето и трябва да наваксам с бързо каране.Когато съм с детето се усещам и намалявам.Всеки път си казвам,че е за последно.

Шофирам така,че да не преча на внимателните шофьори/ки.

Много харесвам всички участници в движението.
Харесвам и шофиращи на принципа "Чупя си главата но сам"
Да не забравя...и тези които знаят за какво служат огледалата за обратно виждане.

Бее, как се кара тоя звяр от подписа ти бавно, м? 

Аз карам по-скоро бързо. От возене при мъжа ми та сега карам като него. Бързичко ускорявам колата, после си карам нормално. Не се влача. Не ми свиркат по кръстовищата. Мисля, че в повечето случаи не карам с позволената скорост. Само по кварталните улички карам бавно, защото винаго може да изскочи дете и защото има ужасно много дупки. Например по Т. Александров е абсурд да карам с 50 

Мисля, че съм внимателна, ама то човек така си мисли докато не се издъни (недай боже!)

Старая се да шофирам разумно, доколкото е възможно в този хаос. Все пак на задната седалка седи дъщеря ми. Колата ми умишлено е малък двигател, малко коне - за да не мога да се изкушавам. Свикнах да карам с позволената за местата скорост и не ми прави впечатление, когато ме задминават. Рядко, когато съм сама или със съпругът ми се си позволявам да я настъпя и да се покефя малко. Но ми се е случвало, когато бързам да карам по-екстремно, ако мога така да се изразя. На мнение съм, че шофирането все пак е въпрос не само на познаване на правилата, а и на възпитание и солидарност.
Затова - карайте умно и стигайте винаги там, за където сте тръгнали живи и здрави!

Старая се да карам преди всичко умно. По познатите ми маршрути понякога си позволявам да се позабавлявам, да надуя Мейдън и да карам по-екстремно, да си отпусна душата и да се наслаждавам на пътя и удоволствието да съм сама със себе си и скоростта. На места, които са ми нови и не познавам добре, карам къде-къде по-внимателно.

Карам внимателно, но много ме дразнят тези колани.

Аз пък като съм без колан се чувствам сякаш съм гола... Изобщо нямам проблем с колана, напротив и държа детето ми да е с колан ако ще за 2 преки.

Да, бе и аз .... страшно нещо е навика 
Сядам , слагам каиша - нищо , че ще спра преди да тръгна почти

карам бързо харесва ми!там където може разбира се.често ми се налага да карам извън града.на магистрала как да си под 130?Нали знаете че като се возиш дълго време при някого приемаш маниера му,та мъжо ми е пилот  . Всички правила се спазват,а в населено място е закон ограничението!!!А когото детето е в колата съм като калинка!Но корлана е на първо четене 

По правилата.

Карам внимателно. Не бързам и не се нервя на задръстванията. Престроявам се от рано и си карам в лентата.
КОлан слагам ВИНАГИ. Децата ВИНАГИ са в столчетата, ако ще и да се скъсат от пищене/ това малкия го прави понякога/.
Това е- дано никога нямам произшествия, както и вие.

Карам, както позволява обстановката около мен, но в никакъв случай не превишавам разрешената скорост.Смятам, че съм разумен и много добър шофьор.

Всякак шофирам.В повечето по-бързо от ограниченото,но си го позволявам като съм сама,с други хора в никакъв случай.На кола никога не можеш да разчиташ,всичко се случва за стотни,така че няма как да съм сигурна в нея.

Карам винаги така, че да стигна жива там за където съм тръгнала. Никога не натискам прекалено, комплексарско ми се струва да караш като бесен и да присветкваш на хората, без да имаш причина. В града карам така, че не се забелязва, че шофира жена. Обичам да давам път на камиони и да ги изчаквам. Шофьорите им са винаги неоправдани, а отношението към тях е просто отвратително. Колан - почти винаги, детето в столче - винаги. Мигач - задължително.

Ауу, това с мигачите - задължително. Някои сякаш имат електромери на мигачите... 

А, мен пък ужасно ме дразни новата мода с аварийките. Бе реши да права маневра, шат аварийки. Направо ми ври отвътре сега като го говоря. Сегашните инструктори не учат ли младите шофьори как се сигнализира маневра и че аварийите светлини се ползват в опредлените за целта случаи 

А какво пише в правилника за светлините при паркиране? Забравила съм вече.
Аз си ги ползвам аварийните, особено, когато ще паркирам успоредно, назад. Знам ли кой блечо/ка кара и докато разберат, че щеправя маневра, току се забучили до задницата. 

 
Винаги щом маневрирам и е необходимо колите зад или пред мен да спрат, за да мога да извърша маневрата пускам аварийните светлини след мигача!Интересно ми е ти как показваш на останалите участници в движението, че ще маневрираш!
Ето извадка от правилника

Чл. 80. (1) Звуковият сигнал в населените места е забранен, освен за
предотвратяване на пътнотранспортно произшествие.
(2) Като допълнителен сигнал при маневра водачът може да използва
превключването на светлините, а извън населените места - и звуков сигнал.
(3) За предупреждаване на участниците в движението за опасност водачът може
да подава авариен сигнал чрез едновременно включване на всички пътепоказатели.

Примерно си шофирам.Обаче не винаги.Но понякога ми се иска да си изкарам левия крак през прозореца.Ами не ми е нужен.

Ха! Интересно може да е нещо необичайно  . Аз давам сигнали по правилника. Аварийни светлини се включват когато създавам опасност за другите най-общо казано. Когато спра на пътя пускам аварийни светлини, за да виждат другите. Когато се теглим също пускаме аварийни, за да сигнализираме, че има нещо нередно. Когато паркирам не създавам опасност за околните. Е, някои дето не могат да паркират създават, ама това е друг въпрос  Понеже конкретно от това се дразня ще ти кажа как се сигнализира когато паркираш  . Даваш мигач в посоката, в която се движиш. И сега ще се заучдиш сигурно как хората ще разберат, че ще се движиш назад  Случвало ми се е кифла да кара срещу мен с включени аварийни... Докато аз се чудех какво всъщност ще прави се оказа (преди да ме удари едва ли не) че искала да паркира. И ми се развика дори, че не съм ли виждала като е пуснала аварийни къде иска да ходи  Някои се возят успешно на шофьорското място 

А бялата лампичка за задна скорост? 

Бо, как ще се забучи бре! Нали ти светят светлините за задно движение   Ти като дадеш мигач тоя отзад намалява, щото е ясно, че ще намалиш и ти.
Истината е, че аварийните не показват посока на движение. Те се включват в аварийни ситуации и затова така се наричат. Иначе се получава, че искаш да ходиш нанякъде, ама понеже мигаш с всичко налично аз се чудя какво ще правиш. Единсвения смислен довод, който съм чула от мой колега за тия аварийни е ако паркираш на уличка дето може да мине една кола и има опасност задтеб да стане колона. Той пуска аварийните преди да стигне до мястото за паркиране, за да не го затапи тоя отзад. Хубаво, ама ако съм аз ще има да се блещя   Мен лично такива неща ме карат да бягам далеч, защото нямам идея накъде може да хукне дадената кола

Самоопределям се по същия начин.
Обаче ми е странно, че не паркирате с аварийни - аз ги пускам 2метра по-раничко, да имат време да спрат зад мен, аз да мръдна леко напред (паркирам само на задна скорост, седемместна кола трудно се "нахендря" напред) и така 

Случката е аналогична на твоята. Само че давам аварийни и включвам на задна. Така със сигурност ме изчакват. А ако само дам мигач и задна /кой видял, кой помислил, че ще паркирам напред/.
Всяка вечер ми се налага да паркирам на такава уличка. Задните коли /ако дам само мигач и задна скорост/ застават плътно зад мен и докато разберат че ще давам назад, то се натрупали още такива зад тях. Аварийните ме спасяват.
А ти не видя ли бялата лампичка на кифлата с аварийните? 

И аз пускам аварийните когато паркирам.

Карам внимателно, с колан, винаги с включени фарове дори и лятото, не предприемам рискови изпреварвания, правя път на пешеходците, не минавам на червено...

При паркиране или когато правя по-странни маневри ВИНАГИ пускам аварийните, и честно казано много се дразня ако някой реши да си спре ей така без нищо, а направо мразя шофьорите, които не си ползват мигачите!!!
Толкова ли е трудно да покажеш накъде ще завиваш!

На младини карах доста лудо и бързо, откакто родих много съм се кротнала.

Единствените ми провинения са, че понякога изпреварвам през трудно достъпни места, когато някой много, ама много ме изнерви и се тутка пред мен.

         Карам винаги с колан , запомних това от хирурга от Пиругов , който ми приподаваше по време на БЧК ! Според неговите думи , няма нищо по страшно от воланната травма , съответно , получава се ако си без колан , чупиш ребра от там всички живото поддържащи органи скрити зад тях заминават и си до там!!! Винаги се сещам за това и никога не си позволявам да съм без него!
  В градски условия , карам умерено според закона , давам път на пешеходци особенно на мами с деца и възрастни !
  Когато карам извънградско карам със скорост с която да усещам , че владея автомобила! Когато спирам временно или правя маневра винаги аварийни , защото има заспали участници в движението!
  Толерантността на шофьора е много важна , просто трябва да разберем , че като не дадем път на някой става по-голямо задръстване!
   Шофирайте разумно ! Все пак в България загиват над 1000 човека на пътя на година ! 
 

За сега плахо , но все по-уверено 
Все пак съм мама на двама 

Това е единствения случай, в който има обяснение, аз и затова го споменах, за да съм коректна 
А кифлата... кифлата караше срещу мен  . Аз си бях в правилната посока, а тя не.. и докато се движехме една с/у друга и аз се чудек какво точно се опитва да прави, тя закова и ми се развика. Как не слязох тогава да я бия, не знам...  Накрая се оказа, че искала да ходи наляво на тротоара и ми каза.. "Че аз съм пуснала аварийните..." Аз я питах как по аварийните да позная дали ще ходи наляво, надясно или иска да се ударим челно 


П.С. Понеже прочетох и другите постинги... ама, хора, разберете, че аварийните светлини изобщо не показват намеренията ви да правите определена маневра. Едиственото, което правят е да изострят вниманието на другите, но могат и голяма беля да направят. Сигналите трябва да бъдат ЕДНОЗНАЧНИ. Уверявам ви, че имам доста знания по въпроса за сигналите не само по автомобилните пътища и те наистина трябва да са еднозначни. Не бива да ви вкарват в размишления какво иска да ми каже, защото докато мислите може да стане какво ли не. Ако искам да ходя наляво давам ляв мигач, надясно - десен. Ако искам да карам назад и надясно пак десен. То е ясно и еднозначно! Аварийните не са еднозначни. Това е и закона и логиката. А това, че шофьорите блеят по пътищата е от качеството на обучение и  че куцо и сакато има книжка, и че огромна част от хората са безотговорни и не спазват закона. Също и че има тази нееднозначност в действията. Това е моето мнение 

По някога се изискват и ясновидски способности. Вие не знаехте ли?
Винаги трябва да знаеш тоя с/у теб, пред теб или зад теб какви ще ги върши.

Нямате ли спомен, че съвсем скоро - до преди близо два месеца, обсъждахме същите неща - с аварийни ли се паркира, или без?
Тогава почти целия форум се изреди да защитава тезата си.

Ако трябва да говорим за правилник, нямате право да спирате в лявата лента на двулентов път, пък било то и за да паркирате отдясно. За това правилника не се произнася в тези случаи.
Хубаво е, че четете и препрочитате правилника, но шофьорлъка не е само на хартия. Както се изказах и в другата тема, доста неща се учат на пътя - нито ги пише някъде, нито инструктора ги казва.

Аз не съм чела тази тема и съответно не съм се изказвала по въпроса  Та сега тук, таковата...  се изказвам 
Шофьорлъка колкото е на пътя толкова е на хартия. Този правилник е написан с кръв и е добре да се знае от всички млади и стари шофьори 

Шофирам според ситуацията на пътя-разумно.
Обичам да карам бързо,където е възможно.И
понеже обичам да слушам високо музика,
понякога се увличам...

Нямам спомен, защото не съм видяла темата и не съм се изказвала.   

ot dve godini imam knijka izkarax e po nevolq... no pak za smetka na tova sega ne slizam ot neq :Dkaram dori malko ludo po nqkoga

Обичам скоростта, едно 90% съм в нарушение. Имала съм и редица не дотам разумни действия, но винаги съм застрашавала само себе си. Обикновено аз съм от тези с клаксоните, че най-мразя да ми се мотат по светофарите, еле па ако се гримират. В събота вместо на фризьор предпочитам да ходя да си правя дрифтове...примерно 

За всички, които се интересуват от задълбочения спор, тълкувания и цитати от почти целия Правилник за движението по пътищата.

Първата тема
... продължението и

А трябва ли да имаш? Уточних вече,че когато си позволявам неразумно каране /а не шофирам от вчера/ го правя само за собствена сметка. Би ли ми обяснила от какво точно се възмути та чак на агресия те изби?! 

Шофирам според трафика, защото в София няма как иначе. Но като цяло бързо, много се дразня на мудни и неориентирани шофьори, които пречат на движението.

Именно!

То и М.Стависки си е мислил, че като кара неразумно застрашава само себе си, но друго се оказа.....

Можеш да кажеш,че неразумното ти каране е само за твоя сметка само ако НЯМА други коли, пешеходци и каквито и да е участници в движението - но надали това е така. Ако искаш да рискуваш само собствения си живот, си направи частна магистрала и си карай там .

А честито - така карам точно на път и полигони дето коли не минават! Обаче що да не полаете малко, то вътрешно май напира. И не смейте да ме сравнявате с М. Ставински, че разлика има от небето до земята - първо аз и капачка бира не съм изпивала като съм зад волана. Второ вече уточних, че не си правя петички с колата, стресирайки бабите на пешеходната и майки с деца на по 2 години летейки свободно по задната седалка, а го правя на места дето повтарям застрашавам само себе си /макар, че аз лично застрашена не се чувствам, но принципно/. И да, често превишавам скоростта, но за да не залаете пак ще уточня, че не да е ограничение 50, аз да карам с 290. И не ми дръжте тон, а дръжте тон на мъжете си, защото аз се съмнявам на чист градски път да карат с 50, а не 80-90 - примерно!

И аз страхливо каране, не го приемам за предпазливо. Че и пример мога да дам от днес -  пред мене кара едно неориентирано фиатче - шофьор - жена. Тя е първа кола, аз съм зад нея и няма как да я изпреварим, другата лента е кола зад кола. Та скоростта ни е 30 км. Изпуснахме всички възможни сфетофари, отзад яко клаксони, аз се въздържам, защото виждам детска глава - нормално е да кара така. Обаче не би. Детето е малко, естествено не в столче, ами буквално се мяташе по цялата кола, дупи се, вдига крака, опитваше се да мине при нея, буташе й лоста - нема проблеми. Вече и аз се изнервих защото явно не мислеше за безопасността на детето и едва ли е заради него тва каране 20-30 км на чист път! Освобождава се място да я изпреваря едновременно се пускат всички мигачи на 4-5 коли, всички искаме да се избавим, обаче тръгвам леко надясно с пуснат отдавна мигач - тя надясно и нема минаване - застана по средата. Почнах да й свиркам нямах 10 часа да мина една улица, а отзад симфония - тя невъзмутима, детето малко-малко, ма знае да показва среден пръст. Бяхме спрели на светофар, тръгваме - клаксоните са спрели, примирихме се, детето ме се надупи и  си потупа дупето - мен даже ми стана смешно. В тоя момент на платното седи един дядка и гледа насам-натам - виждам аз тролей и понеже въпреки карането ми тип "М. Ставински - искам да избия всички", знаех, че той ше тръгне най-вероятно да го гони, чукнах леко спирачка да видят тия отзаде че спирам, намалих почти до спиране, тя си пердаши с 30 км дядката ест. тръгва да гони тролея. Изкача пред нея набиват се едни спирачки и тва малкото както седеше отзад се озова на таблото отпреде. Иначе евала за разумното каране, спазване на ограничението, изнервяне на 4-5 шофьора, дето почнах да правят бая неразумни маневри в насрещното, за да се измъкнат от примерната драйверка, аз също исках, просто не ми се отдаде шанс и накрая хем щеше да подпре дядото - а то 30км-30, ама... не е като да не са те бутнали, че и детето се удари! И определено твърдя, че си позволявам да нарушавам правилата, защото си зная възможностите. Та ако щете карайте и с 10 км., аз карам с толкова колкото знам, че мога да реагирам, та било и със 20 км. отгоре.

Примера беше, за да ви покажа, че далеч неразумно каране може да се нарече такова с превишена скорост.

Абсолютно съм съгласна,че бавното каране не е равно на безопасно каране.
а тия дето си возят децата без столчета ми иде да ги измъкна от колите и да им тупна по една.

И все пак- никой не е застрахован, а понякоа уверенеостта ,че си много способен шофьор играе лоши шеги.

Абсолютно е така. Аз сама съм го изпитвала, надценявала съм се и съм виждала, че съм в грешка. Но пак повтарям цялото ми поведение на шофьор е резултат от личен опит. И не смятам това, че често карам по-бързо, не се страхувам да предприемам маневри всякакви  и пр. ме прави неразумен шофьор или копие на М. Ставински! Напротив - смятам, че въпреки влизането в нарушение аз го правя с много разум. Като няма условия за каране със 100, не карам, като има - карам. Това е.

Зле.

не ме е избило на агресия,просто се възмутих от поста ти.щото ако си в 90% нарушения ,няма начин как да не пречиш и на другите у4асници в движението,все пак не си сама на пътя нали?

Ами не си спомням скоро да съм чувала клаксон за мене, а това е първа индикация, че пречиш на някого. Да след като карам по-бързо 90% съм в нарушение. И си признавам, че имам и други "престъпления", но повечето шофьори ги имат за практика.

Има много неща които ме вбесяват по пътя. Туткането по светофари ме изнервя и е практика на женската част от шофьорите. Абе аз на жълто вече не само съм вкарала първа, а и се изнасям някои светва зелено, те тепърва ръчкат първа - ми тва са 2-3 коли време най-малко... не стига, че вися в задръстване ми вися и излишно по светофарите. дразня се и като не могат да тръгнат по наклон - ми кой не може кво се качва на кола?! Миналата седмица една се показва от прозореца и вика върни назад, че не мога да тръгна като си толкова близо...бях на 1 метър  Или па не могат да паркират с 40 маневри в последователност "напред-назад", бяяя мръдни и волана ако искаш малко, току виж стане  Мене всичко това ме изнервя! Натъквам се всекидневно на уникални шофьори. То на тая тематика много може да се изпише - да вземат да затегнат даването на книжки, че сега кьораво и сакато се сдобива с такава за 400-500лв. После излизат на улицата - далеч по-опасни са от мене с мойта превишена скорост, неориентираните шофьори /които са една стабилна преобладаваща част/ са кошмар. Те са опасни, аз себе си не смятам за опасна нито за околните, нито за себе си.

И тва с аварийните понякога играе лоша шега на другите шофьори. Днеска един мъж пуска аварийки до синя зона и дава назад. Аз съм спряла с мисълта, че ще паркира и си го чакам, той обаче явно е излязъл от паркомястото, /но ние останалите коли идваме от завой нямаме видимост какво се е случило - заварвам го с аварийни назад/ и вместо да тръгне надясно да паркира, тръгва наляво. Е хубаво де, аз ако се бях изсилила от завоя, виждам го, преценявам, че паркира и вместо да спра мина леко вляво да го задмина и той ръгне наляво?! Да предполага се, че ме вижда, че аз го виждам и спирам и т.н., но в случая примера ми е, че понякога с тия аварийки се объркват другите - напълно непредвидим е накъде ще да тръгне!

а аз не обичам да тръгвам на жълто, чакам си зеленото. И знаеш ли защо? Защото много често има идиоти , които са минали на жълто към червно и ако аз в тоя момент тръгна на жълто сещай се какво ще стане.
няколко пъти вече се е случвало и добре,че няма последствия. те светофарите за това са измислени.

междудругото, като те слушам как говориш, все едно слушам мъжа си- добре,че си имам собствена кола, та рядко ми се налага да се возя при него. 

   Ами малко съм дива, но като ме притиснат 2-3 таксита...То от тях не може  да се  уреди човек по улиците.Особено по кръговото  събирам погледите , че съм и с голяма кола.Сутрин по един  булевард се надпреварвам с джиповете.Налага се , защото  вечно  закъснявам.Все пак  се старая да спазвам правилника и ограниченията, колкото и да не ми е присъщо .Ако кара друг му вадя душичката  щом  надскочи 60 км/ч , а за 90-сет просто пищя Но , когато съм сама не се усещам. А, на светофарите и аз съм така, особено когато има и брояч- изобщо не се размотавам.

   Но да подчертая -НЕ КАРАМ И НЕ ПАРКИРАМ ТАКА- нищо, че съм жена  и имам книжка отскоро:35:
http://www.youtube.com/watch?v=1esB9lcYHWA
http://www.youtube.com/watch?v=m7gsE-RoOwA&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=bfMhNqAJhO4&feature=related

   А така искам да се науча   http://www.youtube.com/watch?v=rCllHFD9_No&NR=1

Аз пък много мразя някой, който возя, да ми казва намали и т.н. Особено не-шофьори:)
Важното е да се кара според движението - не може да ми пречи примерно някой в лявата лента като вижда, че приближавам бързо и да си продължава все така. Т.е. като не ти се кара според скоростта на другите коли в една лента или пък колата ти е маломощна - ами премести се, да не пречиш. Също така - не може да се кара в 2 ленти едновременно. Всичко е съобразяване с другите - просто трябва да се кара така че без да се пречи на останалите в движението. И всеки да си прецени възможностите, разбира се - собствените и на колата си, за да се избегнат рисковете.

Мале тва па как ме вбесява редовно сутрин. На Ломско шосе /но не в участъка му в София/ 4 ленти път, ама огледало, нов, идеален път - ако там не понастъпиш къде? Та има по 2 ленти във всяка посока. Излизам в лява лента, съответно карам бързо - оп пред мене кола с 50 км. Чшшш ало - първо е извънградско, второ като ти се кара бавно ходи в десно бе! Свободна лента. Лява лента се кара по-бързо и даже не само тва принципно е само за изпреварване, ако дясна е свободна. Аз винаги карам в лява, ма като видя, че зад мене се задава БМВ да речем и кара по-бързо се мърдам в дясно - кво пречат всички. Това наистина не го разбирам - хем караш бавно, хем пречиш в лява лента, при свободна дясна  Могат и по-добре - някой карат по средата - колебаят се накъде да поемат ли, кво? Сутрешен тормоз ахахаххах

  Ооо, аз също съм в лява лента задължително.Изобщо  нямам намерение да ми се завират отпред разни , дето едва -едва се влачат, хеле сутрин.То не ми стига, че докато  вляза в града  се  мотам я зад някой трактор, я зад автобус, че и после по  трилентовото  нагоре в баира  да  ме  запират И най-редовния номер е  да се  появи  отнякъде  чичка с  ладичка и да  запърпори  между двете ленти.Хем  бере душа по баира, хем и път не дава.Тя и моята е  бабичка вече/Пасат комби 2-ка/, ама хич не се дава, набира яко, същинска совалка  е.Само дето  й свисти ремъка на хидравликата по завоите и плаша пешеходците.Ама поне  се пазят, като се  стреснат Аз  редовно им давам път, с което  си прося благословии от др шофьори, ама като ми падне пердето/ за щастие рядко/ им взимам  акъла.

Тази тема е доста забавна 

Да! Определено. За първи път виждам жени да си ги мерят.. уменията де  И това при всеобщата настройка, че жените са скарани с техниката и от тях шофьори не стават 

Въобще не съм скарана не само с шофирането, ми редовно може да ме намерят под капака. Знам кое какво е, обикновено и сама разбирам какъв ми е проблема, само дето в повечето случаи не мога да го оправя сама, спукана гума си сменям за норматив време хахахха. Преди няколко месеца колата ми гаснеше като я оставя по инерция, или на светофар като тръгвам да спирам /като си вкарам предавка - пали/. Бях убедена какъв е проблема, ма викам чакай с мъжката част /баща ми/ да споделя - Оооо то не било тва дето аз си мисля, друг проблем е, то майстор трябва да го види, тва поне 1000 лв. ше излезе.... и така... още 1 месец близо се мъчих, че като хванах една пластмасова тръба, изкривих си я, да не ми влиза въздух директно срещу изпарителя и всичко това за 10 лв. и 30 мин, че съм по-саката в ръцете - и алелуя, ся колата ми не гасне. Та оттогава хич не се и допитвам за малки неща до мъже. Като има нещо дето не разбирам - на автомонтьор. Макар, че и там им събирам очите кат почна да им философствам кое може да е  Но поне не ме пращат да паса трева. А се опитват.. то и еди кво си ви е за смяна, то и това... като определено не са  Те като видят жена и кво си викат тя посоките не знае, ше знае кво има под капака... 

Напоследък, като гаден "бакшиш".

Добре, или поне така си мисля 
не ми свиркат по светофарите, не паркирам с 40 маневри,  не карам по средата.....НИКОГА не минавам на червено!
Признавам си обаче, че карам бързо и ужасно се изнервам на кифлите, дето пият кафе, пушат, гримират се и говорят по телефона едновременно с шофирането.....е на тях с кеф им свиркам, кога ли накоя ще си бръкне в окото от зор 

Карам си нормално спазвам знаци правилник всичко само дето обичам да натискам педала с газта това ми е минуса и малко се изнервях на по бавните че съм си май нервак по рождение  в началото но се старая да се контролирам от 3 месеца съм на волана свиква се с всичко нали