Неувереност и чувство за малоценност.
Собственическото чувство тук няма нищо общо
Виж целия пост
Собственическото чувство тук няма нищо общо
Ревност - неувереност ли е или какво?
- Публикувана: 28 ян. 2009, 17:24 ч.
- Последно мнение: 29 ян. 2009, 15:49 ч.
# 15
28 ян. 2009, 18:24 ч.
# 16
28 ян. 2009, 18:27 ч.
Ето един пример как това влияе отрицателно в любовта. Ревнуваме без да имаме даже конкретен повод от всяко едно момиче, което влезе в контакт с обекта на нашите чувства , защото я смятаме за нещо повече от нас и се страхуваме , че скоро ще бъдем изоставени.
На работното място, всеки един колега е по-умен, способен от нас и ние нямаме никакъв шанс да получим мечтания пост или задача.
Не съм съгласна, че за да ревнуваш трябва да смяташ, че другите са повече от теб.
Пример:
Аз мога да знам, че съм повече от Х, но трябва този когото обичам също да мисли така и най вече да ми го показва, за да не оставя у мен чувство на съмнение за неговата преценка. Аз може да съм си много уверена и ценна, обаче ако партньора ми не е на това мнение какво ме топли това? Ако аз искам точно този човек и искам той също да ме желае.
Виж целия пост
Цитат
ниска само оценка
На работното място, всеки един колега е по-умен, способен от нас и ние нямаме никакъв шанс да получим мечтания пост или задача.
Не съм съгласна, че за да ревнуваш трябва да смяташ, че другите са повече от теб.
Пример:
Аз мога да знам, че съм повече от Х, но трябва този когото обичам също да мисли така и най вече да ми го показва, за да не оставя у мен чувство на съмнение за неговата преценка. Аз може да съм си много уверена и ценна, обаче ако партньора ми не е на това мнение какво ме топли това? Ако аз искам точно този човек и искам той също да ме желае.
# 17
28 ян. 2009, 18:37 ч.
Говорим за две различни неща.
Когато един човек има самочувствие, то си остава непокътнато дори и някой да ни отблъсне, т.е. не ставаме по-тъпи и грозни в собствените си очи, ако Х не ни желае. Не е прятно, но минава време и болката отминава.
Когато не сме сигурни в себе си, колкото и един човек да ни повтаря, че сме обичани, той не може да ни накара да се почувстваме сигурни. Ревнуваме и чувстваме заплаха дори от майка му, сестра му, приятелите, да не говорим за някоя красива жена
Виж целия пост
Цитат
Аз мога да знам, че съм повече от Х, но трябва този когото обичам също да мисли така и най вече да ми го показва, за да не оставя у мен чувство на съмнение за неговата преценка. Аз може да съм си много уверена и ценна, обаче ако партньора ми не е на това мнение какво ме топли това? Ако аз искам точно този човек и искам той също да ме желае.
Когато един човек има самочувствие, то си остава непокътнато дори и някой да ни отблъсне, т.е. не ставаме по-тъпи и грозни в собствените си очи, ако Х не ни желае. Не е прятно, но минава време и болката отминава.
Когато не сме сигурни в себе си, колкото и един човек да ни повтаря, че сме обичани, той не може да ни накара да се почувстваме сигурни. Ревнуваме и чувстваме заплаха дори от майка му, сестра му, приятелите, да не говорим за някоя красива жена
# 18
28 ян. 2009, 18:45 ч.
Това е патология. Неприемливо според моите критерии за нормално човешко усещане. Има нужда от лечение при психоаналитик най малкото.
Виж целия пост
колкото и един човек да ни повтаря, че сме обичани, той не може да ни накара да се почувстваме сигурни. Ревнуваме и чувстваме заплаха дори от майка му, сестра му, приятелите, да не говорим за някоя красива жена
Това е патология. Неприемливо според моите критерии за нормално човешко усещане. Има нужда от лечение при психоаналитик най малкото.
# 19
28 ян. 2009, 18:55 ч.
Патология е много силна дума. Има много чувствителни хора, има и такива, които са били ощетени през детството си.
Човек може да се пребори сам като се опита да "порасне".
Лечение също е много силна дума, първо да се опита да намери специализирана литература. Разговор с приятели - споделянето на проблема е вече една крачка напред и признаване, че съществува такъв.
Всеки е имал такива моменти, на съмнения и загуба на увереност. Тук няма никаква патология.
Виж целия пост
Цитат
Това е патология. Неприемливо според моите критерии за нормално човешко усещане. Има нужда от лечение при психоаналитик най малкото.
Патология е много силна дума. Има много чувствителни хора, има и такива, които са били ощетени през детството си.
Човек може да се пребори сам като се опита да "порасне".
Лечение също е много силна дума, първо да се опита да намери специализирана литература. Разговор с приятели - споделянето на проблема е вече една крачка напред и признаване, че съществува такъв.
Всеки е имал такива моменти, на съмнения и загуба на увереност. Тук няма никаква патология.
# 20
28 ян. 2009, 18:57 ч.
за мен всеки изпитва някакъв вид ревност и смятам че е нормално,когато е сдържано.Тогава е проиктувана от най-различни неща и всеки си има отговор защо.
Когато обаче става въпрос за някой който държи сметка на другия с кой, къде и защо пил кафе,ама този те погледнал,ама ти си погледнал и други такива крайни,за мен такъв човек си е луд и му трябва лечение.
Виняги съм бягала от такива хора,обсебващи и вманиачени.За мен крайните ревнивци имат психично разтройство.
Виж целия пост
Когато обаче става въпрос за някой който държи сметка на другия с кой, къде и защо пил кафе,ама този те погледнал,ама ти си погледнал и други такива крайни,за мен такъв човек си е луд и му трябва лечение.
Виняги съм бягала от такива хора,обсебващи и вманиачени.За мен крайните ревнивци имат психично разтройство.
# 21
28 ян. 2009, 19:11 ч.
За мен това не е нормално, следователно е патологично в моите очи. Това не пречи за някой друг да е напълно в реда на нещата.
Не съм изпадала в такава ситуация, някой да се мъчи по всякакъв начин да ми покаже колко държи на мен, а аз да се съмнявам въпреки това.Значи не съм в графата всеки.
При все, че се смятам за ревнива по описанието за ревност, което съм написала. Но не и по това.
Виж целия пост
............
Всеки е имал такива моменти, на съмнения и загуба на увереност. Тук няма никаква патология.
Всеки е имал такива моменти, на съмнения и загуба на увереност. Тук няма никаква патология.
Цитат
колкото и един човек да ни повтаря, че сме обичани, той не може да ни накара да се почувстваме сигурни.
За мен това не е нормално, следователно е патологично в моите очи. Това не пречи за някой друг да е напълно в реда на нещата.
Не съм изпадала в такава ситуация, някой да се мъчи по всякакъв начин да ми покаже колко държи на мен, а аз да се съмнявам въпреки това.Значи не съм в графата всеки.
При все, че се смятам за ревнива по описанието за ревност, което съм написала. Но не и по това.
# 22
28 ян. 2009, 19:28 ч.
От много неща може да бъде предизвикана ревността.
Радвам се, че това чувство ми е почти чуждо.
Виж целия пост
Радвам се, че това чувство ми е почти чуждо.
# 23
28 ян. 2009, 19:39 ч.
Това дори в ума си не мога да си го обясня какво означава и какви са проявленията му.
Какво значи да ревнуваш родители и приятели? Какво прави човек в такива ситуации?
Ей това ми е по-познато, отколкото ревност към интимен партньор.
В единия случай ревнувах майка ми от приятелят ми.
В другия една приятелка от детинство, когато друга се намеси между нас.
Виж целия пост
Защото аз не визирах ревността към партньора само, а към родители, приятели, близки и т.н.
Това дори в ума си не мога да си го обясня какво означава и какви са проявленията му.
Какво значи да ревнуваш родители и приятели? Какво прави човек в такива ситуации?
Ей това ми е по-познато, отколкото ревност към интимен партньор.
В единия случай ревнувах майка ми от приятелят ми.
В другия една приятелка от детинство, когато друга се намеси между нас.
# 24
28 ян. 2009, 20:18 ч.
Възможно е да е въпрос на характер, някои жени и мъже са ревниви дори и към приятелите си.
Може да е от неувереност, може да е от прекалено възхищение към половинката, чувството, че той /тя биха били интересни на целия свят точно толкова, колкото и на теб. Възможно е да е предизвикана от предишен опит. Може и да е от яснотата докъде ти самият можеш да стигнеш. Варианти много.
П.П Сега видях, чеи други вече са писали за ревността между приятели.
Виж целия пост
Може да е от неувереност, може да е от прекалено възхищение към половинката, чувството, че той /тя биха били интересни на целия свят точно толкова, колкото и на теб. Възможно е да е предизвикана от предишен опит. Може и да е от яснотата докъде ти самият можеш да стигнеш. Варианти много.
П.П Сега видях, чеи други вече са писали за ревността между приятели.
# 25
28 ян. 2009, 20:23 ч.
Не съм чела темата... В случая става въпрос за неувереност.
Виж целия пост
# 26
28 ян. 2009, 23:53 ч.
Причините са много и при всеки е различно: ниско самочувствие, липса на любов, неспособност да се живее с друг човек, липса на други занимания, нужда да властваш над другия, собственическо чувство, недостиг на пари и какво ли още не... Също така някои от ревнивите често изневеряват и мислят, че и другите го правят.
Виж целия пост
# 27
29 ян. 2009, 00:03 ч.
Ревността, ако е отключена от някаква причина - по-скоро наранява човекът с акта на предателството и лъжата. Тогава не е неувереност, а е болка, гняв, обида... И се получава една лавина от събития, думи, чувства...
Ревността, ако е безпочвена и няма повод за нея, тогава аз я определям като неувереност и ниска самооценка.
В този случай, аз бих определила ревността, като отрова - и за връзката /брака/, и за човекът към когото е насочена и за човекът, който я изпитва.
Виж целия пост
Ревността, ако е безпочвена и няма повод за нея, тогава аз я определям като неувереност и ниска самооценка.
В този случай, аз бих определила ревността, като отрова - и за връзката /брака/, и за човекът към когото е насочена и за човекът, който я изпитва.
# 28
29 ян. 2009, 00:17 ч.
Трудно можем да стигнем да извод, дали има повод за ревност или не. Всеки който ревнува си има повод за това, в собствените си очи.
Виж целия пост
Ревността, ако е безпочвена и няма повод за нея, тогава аз я определям като неувереност и ниска самооценка.
Препоръчани теми