Здравейте. Аз съм една от вас, но не желая да пиша коя съм от съображения за сигурност. Имам много познати тук и не желая да разберат коя съм.
Имам проблеми със съпруга ми. Имаме дете. Той през месец се напива и все ме гони, аз оставам на "улицата", защото няма къде да отида при свой роднина.Често осъмвам у приятелки. все се случва, че детето е у баба си и дядо си и за мое щастие не преживява това с мен. След като изтрезнее мъжът ми започва да се извинява и да ми обещава, че няма да се случи това и после това пак се повтаря. Аз преглъщам и продължавам напред, но болката в мен е неописуема, да не говорим срама, който изпитвам от моите приятели. Когато е трезвен се разбираме повече от добре, уважаваме, но пустия му алкохол проваля всичко. Все обещава, че ще спре да пие, но резултат има само за един месец. Всяка вечер е с бира в ръка от по 2л, на месец-два изкрейзва с "твърд" алкохол. Мъжът ми не е агресивен само срещу мен, срещу майка си, баща си, скача на бой даже срещу баща си. Сега съм приютена в дома на свекъра и свекървата. Приеха ме докато си намеря квартира и твърдят, че няма да оставят внучето си и мен, защото съм майка на внучето им.Каквото решение да взема биха го приели, защото те също са вдигнали ръце от сина си и незнаят как да се справят с него. Получавам огромно разбиране от тях. Неудобно ми е, че съм в дома им, но..
нямам избор. Сега ще си търся квартира или докато той не реши да ми се обади, да ми каже 4-5 хубави думи и да се върна отново в дома, който изградихме с огромно желание. Постигнахме почти лукс в дома, но той не е мой и никога няма да е мой.Не сме заможни, но с кредити успяхме да направим основен ремонт на жилището, но нека си живее в него.
Как смятате, трябва ли да сложа край на всичко или да се боря срещу алкохола. Ако не пие ще сме щастливо семейство. Проблемът е в алкохола. В това съм сигурна. През останалото време е грижовен, внимателен. Майка ми и баща ми не искат повече да търпя това. Те са далеч и не могат да ми помогнат с друго, освен финансово. Всички приятели ме умоляват да прекратя този тормоз, защото никой не заслужава да се озове сам на улицата посред нощите, да е заплашван, че ще е пребит. Обичам го, но разума трябва да надделее, не може да продължава това. детето ни е на 3 години и то усеща нещата:( Посъветвайте ме, желая помощта ви повече от всякога.
Виж целия пост
Имам проблеми със съпруга ми. Имаме дете. Той през месец се напива и все ме гони, аз оставам на "улицата", защото няма къде да отида при свой роднина.Често осъмвам у приятелки. все се случва, че детето е у баба си и дядо си и за мое щастие не преживява това с мен. След като изтрезнее мъжът ми започва да се извинява и да ми обещава, че няма да се случи това и после това пак се повтаря. Аз преглъщам и продължавам напред, но болката в мен е неописуема, да не говорим срама, който изпитвам от моите приятели. Когато е трезвен се разбираме повече от добре, уважаваме, но пустия му алкохол проваля всичко. Все обещава, че ще спре да пие, но резултат има само за един месец. Всяка вечер е с бира в ръка от по 2л, на месец-два изкрейзва с "твърд" алкохол. Мъжът ми не е агресивен само срещу мен, срещу майка си, баща си, скача на бой даже срещу баща си. Сега съм приютена в дома на свекъра и свекървата. Приеха ме докато си намеря квартира и твърдят, че няма да оставят внучето си и мен, защото съм майка на внучето им.Каквото решение да взема биха го приели, защото те също са вдигнали ръце от сина си и незнаят как да се справят с него. Получавам огромно разбиране от тях. Неудобно ми е, че съм в дома им, но..
нямам избор. Сега ще си търся квартира или докато той не реши да ми се обади, да ми каже 4-5 хубави думи и да се върна отново в дома, който изградихме с огромно желание. Постигнахме почти лукс в дома, но той не е мой и никога няма да е мой.Не сме заможни, но с кредити успяхме да направим основен ремонт на жилището, но нека си живее в него.Как смятате, трябва ли да сложа край на всичко или да се боря срещу алкохола. Ако не пие ще сме щастливо семейство. Проблемът е в алкохола. В това съм сигурна. През останалото време е грижовен, внимателен. Майка ми и баща ми не искат повече да търпя това. Те са далеч и не могат да ми помогнат с друго, освен финансово. Всички приятели ме умоляват да прекратя този тормоз, защото никой не заслужава да се озове сам на улицата посред нощите, да е заплашван, че ще е пребит. Обичам го, но разума трябва да надделее, не може да продължава това. детето ни е на 3 години и то усеща нещата:( Посъветвайте ме, желая помощта ви повече от всякога.
и по- зле ще става през годините. Израснах в подобна среда/ мога да твърдя че майка ми си пропиля най- хубавите години в желанието си да промени нещо, не мисля че има голям успех/, стреса за едно дете е огромен. А и щом той не иска да промени нищо, 
,
