Пътешествията на "стройната" Фиданка из Европа
Глава 1
На път
Ей, най после се съмна! Не можах да склопя очи от нетърпение и съмнения - ше се харесаме ли с девойката, няма ли, ще си прекараме ли добре, ще е хубаво ли времето
Най накрая дрънна будилника и тръгнах към трена.
Задондурках се с трена посока Манхайм.
Ей, това железницата много странно животно - уж Интерсити пък закъснява.
Направо за малко да си изпусна срещата с Вивита.
За малко, ама не - Видяхме сееееееееееееее.
Едно малко сладко маменце с един още по сладък татко
Глава 2
В Фрайбург
Пристигам. Едно ми става тръпнещо, нервно. Ще се познаем ли, ще се харесаме ли. Измъчвам се пак от съмнения.
Чувам зад гърба - Катииииииииии! Удари ме ток през гърба . Обърнах се, огледах се и я познах. Обаче голяма маймуна - не ми каза че си боядисала. Мамината, с тия хубави руси кичури, голяма сладурана
Ударихме една разходка из града , посетихме седмичния пазар
влязохме в Мюнстер
хапнахме в движение от прословутите фрайбургски наденички и за десерт се качихме в едно кафене на високо да се насладим на гледката на Фрайбург от въздуха.
Прибрахме за малко да отпуснем морни снаги и Томас ни заяви че ще ни води на градски празник. Грабнахме се и тръгнахме пеш.
Минахме покрай студентските общежития, видяхме български пикник, насладихме се на залеза над Фрайбург и на страхотен купон с различни кътове - рок, немски поп фолк, бразилски ритми, африкански ритми, фанфари, за всеки вкус по нещо.И за финал имаше 15 минутна канонада от най красивите фойерверки, които съм виждала
Останах без дъх ....
Прибрахме се по късна доба и изтощени от емоции заспахме.
Глава3
Конушмак
Събуждам се и нова изненада. Ще имаме гости за закуска.
Трапезата като шведска маса отрупана. А гостите - българчетааааааааа!
Даже момичето беше заралийче. Само Берое!
След обилното похапване разгледахме снимките и Томас започна един увлекателен разказ по снимките - нямаше по добър екскурзовод да си намерим
Научих толкова много неща за Фрайбург че ще ми трябва седмица да ги предъвча в главата си.
Следобеда седнахме тихо и кротко на по фрапе в градината. Нямахме надприказване - една през друга не можехме да се нарадваме, че акъла ни един и същ, че си допаднахме и бяхме много доволни.
Глава 4
До нови срещи
Ех хубавите работи свършват много бързо. Също като захарен памук 2 дни се стопиха в устата ми и стана време да се мятам пак на трена за селото ми на завоя преди Шенген.
Най хубавото беше, че намерих приятелка и сродна душа, че си допаднахме и с мъжа и и сега ще броя дните до тяхното гостуване у нас.