Дългокърмещи майки - да пообщуваме - част 19!

Ами мотивацията за кърмене/хранене с АМ е различна за различните хора - за някои кърменето е по-лесно, но това предполага да не се разделяш с детето /мах. за няколко часа/, за други храненето с АМ е удобен вариант да се разделят с детето и да вършат други неща. Разни хора, разни идеали. На мен също храненето с ам ми са вижда трудна и досадна работа, аз и като захраних с твърда храна, се ядосвах, че е толкова сложно, и ми се искаше да не съм захранвала , не че тя прояде преди 1 г. и 4 м. де.
Относно бременност и кърмене - доколкото знам, няма проблем да ги съвместяваш, само трябва да се храниш правилно, защото двете бебета накуп ще ти изсмукват ценните вещества, и това ще бъде за твоя сметка, те са приоритет. Но при правилна организация няма проблем. Има тема на бременни кърмачки и такива кърмещи в тандем, може там да попиташ, и тук има бременни кърмачки.

janeta, напълно права си при положение, че на храненето на бебето се гледа отговорно и че самата майка върши всичко, но тези жени обикновено разчитат на чужда помощ и често наистина техните собствени майки живеят у тях и буквално поемат всичко около внуците си... Статистиката ми сочи, че основният проблем на тези дами е ангажиментът към децата...

Хохо, наистина, повечето хора сякаш падат от небето, като стане дума за кърмене и особено за дългокърмене. Трите най-често задавани и абсурдни въпроса са "Имаш ли кърма?", "Не те ли хапе?", "Ама друго яде ли?"

thedragonbg, и мен ме хвана яд, като те прочетох, но за залост съм скептична по отношение на твойта близка и кърменето (изглежда са несъвместими на тоя етап). Да се надяваме, че второто бебче ще се забави и майчето ще узрее... за идеята и изобщо.

Аз пък имам успехи с "агитацията", щото рядко агитирам -- само там, където виждам, че има някой (или че има надежда да се появи скоро).

Малката миймуна никога не е близвала АМ, но пък за сметка на това с каката бях пълен провал  .Кърмих един месец без дохранаване, после започнах  с дохранване и на края на трети месец кърмата ми много много намаля. За тази си глупост обвинявм на първо място "послушанието си" Всичко,което ми кажеха смятах за правилно и се провалих тотално. В болницата ги кърмехме на три часа по часовник.Прибрахме се у нас и бебка искаше и вечер- аз и давах.Свеки и майка ми говореха,че не бива,но аз продължавах да давам.Дойде , обаче на 14 ден една акушарка и каза"момиче как  така ще му даваш и вечер, ще му претовариш коремчето и дрън дрън хиляди неща." И така започна нашия кошмар,  АЗ Послушах медицинското лице ( и до ден днешен се обвинявам за това, в момента дори очите ми се напълниха със сълзи) Та в три часа бебка плаче и аз с нея ,но бутам водата, защото иначе ще и навредя. Много хубаво си сучеше и наддаваше момиченцето ми. После не знам как и кой реши вече не помня и започнахме и АМ, който тя никак ама никак не харесваше, но аз го давах след кърмене. И кърменето разбира се беше под точен час. Точно в края на третия месец реших и аз не знам ,че имам съвсем мъничко кърма и не кърмих един ден, след това казах на майка май има нещо да и дам ли? А тя каза - не знам ,но съм чувала ,че не може и аз шматка със шматка не и дадох.Та така свърши тогава. Сега не слушам никого  в това отношение, а и докторката ме подкрепяше ( сега не знае ,че още кърмя) Бабите постоянно мърморят, но вече май ме отписаха и взеха да се примиряват. Но този път слушам малката и сърцето си и никой не може да ми повлияе.

Много ме е яд, че много мами повтарят моите грешки!!!

Мяуче - за съжаление и аз се съмнявам дълбоко че съм постигнала нещо, но ТЕ са родителите и ще си преценят за Тяхното дете, независимо от моето мнение 
Габончи - при мен беше почти същия случай с голямата ми дъщеря, само че след 4-5 -тия месец почнах да додавам кисело мляко, освен това бях въвела вече пюретата. И така кърмата явно ми намаля, и в 7мия месец един ден не я кърмих, и после като поисках пак да я кърмя като гракнаха срещу мене всички, най-вече свеки (мъжо по нея), НЕ може, ще стане еди-какво си, ще урочасва и т.н. беше до скандал стигнала работата и аз се предадох, патката му с патка!!!  Още ме е яд на себе си, но тогава нямах нет, нямах и почти никаква информация. Майка ми ме е кърмила малко, свекърва ми е кърмила първото си дете около годинка, второто (мъж ми) само няколко месеца и нямах насреща подкрепа и информация за дългото кърмене. Сега си взимам поправителния надявам се с успех, чета доста и най-вече не слушам никой, нито педиатър (той ме слуша мен!  ), нито свекърва (на която й обясних най-накрая че аз на суеверия вече нямам намерение да робувам, независимо кой колко ще иска да ми се сърди, нито баби или познати, точка по въпроса.
А за суеверията ми е направо странно как може хора с логично мислене да вярват в такива бабини глупости - не ми разрешиха с първото да отпразнувам 1вия й рожден ден, е аз си направих малък празник с моята майка и моят татко. Сега нямаха думата по въпроса и имаше празник с торта и всичко останало. Нека ме съдят, но това в крайна сметка е моето дете и нямам намерение вече да остъпвам на никого, те са си гледали техните както са искали, сега е мой ред.
Хайде стига философствах, че взех да се нервирам даже.

Мдам.. и аз сложих +2 чашки..
Ама като си свалих кг-те от раждането.. и след 2рата годинка особено..
Нещата не изглеждат много добре 

Е, да, след сваляне на кг. може, ама туй не е съвсем свързано с кърменето. Пък и чакай да отбиеш, тогава може да се изненадаш приятно.

хахаха Като слушам змейката .. хич даже не ставапо-добре след кърмене..
Ама съм си поръчала нови цици  Да видим.. дали и кога ще правим 2ро .. да приключа и с него.. и може и да ме огрее 

Понякога наистина е досадно - все едни и същи тъпички въпроси, не че имат вина "непросветените" хора, демек, които нито са го преживели, нито видели. Ще взема пример от теб, Brrr, да го приемам със смях, вместо безполезно обясняване, щото и да обяснявам, пак ме гледат "умно", като се има впредвид, че аз кърмя едва 1 година само (засега).
Не мисля, че кърменето е толкова по-лесния вариант. АМ се прави за секунди и детето не се дърпа и не реве (докато е по-малко), че не му пуска биберона, примерно. Всеки може да го нахрани, и мъже, и баби, и братя и т.н., когато се налага. А стерилизацията не е болка за умиране,   както го изкарахте - има си много удобни уреди, един път на ден и е само някой и друг месец, не може да се сравни с ангажимента на кърмещите тук, не само ежедневно, но и като продължителност във времето (и аз май се очертавам в този дух, като гледам малката, хич не и е до отибиване) Не си кривете душата  и признайте, че освен гледането на детето, сме хора и ни се налага понякога да свършим нещо (да отидем някъде), което не може да се съчетае с детето до нас! За тези неща, както казва Olive, има различни мнения, но мисля, че въпросът е в съвсем друго, поне за мен е много по-важно убеждението, дълбокото чувство в сърцето ми, че това, което правя, е най-хубавото за детето ми   , а останалото, дори и по-удобно в някои отношения, е второ качество, каквато и "марка" да е, примерно. Живот и здраве, да мине зимата, че да е по-големичка и да мога по-спокойно да я оставя вече за 2-3 дни, примерно, за отскачане до София, едно друго, което ми се очертава и държа да свърша. Ще се надявам да не ми намалее много кърмата, ще изцеждам колкото мога  
Духи, аз имам още 5 кила да свалям, но не ми се иска да ставам чак толкова слаботелесна, както бях преди забременяването, че ме е страх дали ще мога да си вдигна детето  , но се опасявам, че съм тръгнала и аз към дългото кърмене, току-виж съм стигнала 2-та годинка, че и нагоре, и не ми се мисли какви ще са ми "желенца" съвсем тогава   И аз, като теб, ми се иска "да приключа" и с 2-то и тогава да видим какви ще са щетите. Мауче, чудя се къде отива цялата тази кожа, но жени са ми казвали, че наистина изчезва все едно я е нямало и за щети чак не може да се говори. Явно си е индивидуално, който има късмет добре, който не - ще "поръчва" нови. 
Драгонче, добре, че не съм запозната много със суеверията и около себе си нямам такива роднини  Иначе и аз се ядосвам, за това, че чела недочела, и затова слушах бабите дълго време да кърмя на режим, че да не и "развалям" яденето, но нали се "поправих" все пак и щом стигнахме дотук, гледам да не се връщам много много назад. А теб те разбирам защо ти се пълнят очите със сълзи. 

о.. 5 имаш Аз 25 свалих  Спокойно 

запис 

Хе, наистина 5 кила са нищо, на мен до 5 кила не ми личат почти (само аз си ги чувствам).

Може би при мен няма промени, щото за цялата бременност не знам дали качих и 10 (хем пусто доста се старах).

А после през първите 2 месеца на кърменето се налях с 5 и заприличах що годе на човек, но Халюшка се грижи майка й да е винаги във форма и под нормата.

Може би хормони, може би стрес (или хормоните на стреса ).

През бременността качих 16-17 кг, но тъй като бях доста слаба последната година точно преди да забременея и затова изглеждах стройна за положението си, дори (за мое съжаление, понече не обичам това) много други бременни със завист се чудеха къде съм ги събрала тези кг. Първия месец след раждането свалих повечето. Но 3-4 месеца по-късно в притеснението си, че детето не сучи добре, се тъпчих до такава степен, че чак ми се повдигаше, с надежда за увеличаване на кърмата. Е, резултатът не беше повече кърма, а +4кг.    А коремът месеци наред стърчеше смело напред, едва посл.2 месеца малко се прибра, но определено си имам предоволно коремче. То си ми е структура, така че само, ако сваля и останалите 5 кг, ще успея да го скрия повече. Но не се старая, когато стане, може би ще е чак след отбиването, ще видим.

Да,не знам защо като кажа че кърмя хората си мислят,че не предлагам друга храна-аз предлагам,ама то си знае-цицата на мама Когато каката ни беше бебе имах един период ,в който я хранех с АМ-направих пиелонефрит със 40 градуса Т и кърмата ми спря от раз.Голям ужас настана-тя беше на 2 м и малко,не ще да яде пустото АМ-та един,та вторе,та трети вид-сигурно 12-15 часа е ревала горката и е стояла гладна-мъжо беше луднал-аз болна и в полусъзнание от високата Т,бебето пищи,та се къса -ужас ви казвам.След това полека лека ми се възстанови лактацията ,но още си спомням какво е посреднощ да ставаш и да приготвяш мляко-така че за мен варианта АМ-определено не е по -лесен.
По въпроса за бюстовъзстановяването след кърмене-абе моя специално бая се спихна след първия път.При втората бременност и кърмене доста порасна-от скромно В станах Д чашка,че и отгоре-това в началото.Сега маалко е понамалял,ама си е със внушителни размери-за радост на мъжо,а аз самата съм доста слаба.Не мога да ги разбера тия ,дето се тръшкат,че бюста им ще се развали от кърменето-ми той се деформира още през бременноста,нормалната човешка суетност на никого не е чужда,но нали затова има страхотно бельо,а и пластични хирурзи дал господ.Печенето по монокини вече не е модерно-слънцето причинява рак на кожата-ей такива едни мисли ми идват на ум.Ама всеки сам решаваза себе си какви са му приоритетите-за едни са циците,за други-кърменето.

Ха, на мен скоро в работата ми стана клиент един пластичен хирург, и по инициатива на колежките го разпитах за всякакви манипулации и цени, от уголемяване до повдигане на бюста /това последното мен ме заинтригува, аз съм с голям бюст, ама с годините и кърменето вече не е нито голям, нито повдигнат ), та мога да ви кажа цените - от 7 хил. за повдигане до 8,5 хил. за ендоскопско /през пъпа/ увеличение на гърдите. На мъжа ми казах да инвестира в мен, като приключа с кърменето, че що пари съм му спестила от ам...

Абе, едва ли сме спестили толкова! Но трябва да седна с лист и молив преди да го твърдя.
Някои могат да кажат, че вместо за АМ сме дали парите за фураж.