По-дълго може, но по-щастливо едва ли...
Виж целия пост
Как се справяте с инертните мъже до вас ?
- Публикувана: 7 фев. 2009, 10:48 ч.
- Последно мнение: 12 фев. 2009, 14:17 ч.
# 16
7 фев. 2009, 15:48 ч.
Моят е на километри далеч от всякаква инертност и просто не мога да дам адекватен отговор. Самата аз съм склонна към интернтост, но се оказа, че поемам рискове и правя генерални промени, ако се наложи. Затова напълно инеретен мъж, който примерно е от 10 години на една и съща работа без перспективи за развитие, би ме изкарал от нерви за нула време. Колкото и да го обичам, ще ме дразни...
Виж целия пост
# 17
7 фев. 2009, 16:01 ч.
Щастието е относителна работа, особено ако се преценява отстрани. Може пък да си е щастлив човекът със своята инертност.
Аз много се изнервям като имам някой бавен и инертен до себе си, но не мога да кажа, че той е по-щастлив или нещастен от мен. Май е въпрос на тип нервна система.
Перспективите също са относителна работа. Има много хора, които гледат на ходенето на работа като на начин за изхранване и си имат други занимания и интереси, в които влагат емоции и някаква амбиция.
Виж целия пост
Аз много се изнервям като имам някой бавен и инертен до себе си, но не мога да кажа, че той е по-щастлив или нещастен от мен. Май е въпрос на тип нервна система.
Перспективите също са относителна работа. Има много хора, които гледат на ходенето на работа като на начин за изхранване и си имат други занимания и интереси, в които влагат емоции и някаква амбиция.
# 18
7 фев. 2009, 16:17 ч.
Така е, аз говоря за себе си - мъж, който седи 5 или 10 години на една и съща работа и не мръдва, би ме изнервил, нищо че той ще си е доволен и щастлив примерно, аз няма да има как да съм такава. Самата аз винаги съм се стремила към нещо повече и мъж в застой, който му стига колкото да има да живее ден за ден и грам не мисли за нещо по-добро не би ме изкефил.
Виж целия пост
# 19
7 фев. 2009, 17:15 ч.
Може би и по щастливо даже.
Аз дори завиждам на такива хора, на които не им иде отвътре да се пънат много и са доволни на това, което имат. Много главоболия и нерви си спестяват, но за съжаление, това не е по избор. То си е до човек.
Моя прадядо (лека му пръст) почина на 96 години и беше точно инертен и свръх спокоен човек. До някаква особена нирвана беше достигнал. Казваше, че 1932 година (тогава е бил на 27) се е ядосвал за последен път през живота си с един волове и ги продал. И от тогава спокойствие.
За мен беше смешно, но го виждах пред очите си. Веднъж пита баба ми (негова снаха) от какво се вдига кръвното, защото тя е с хипертония и тя му отвърна "ами от ядове". И той "е, че то лесно тогава, няма да се косиш, няма да вдигаш кръвното". 
Така,че личното щастие е много относително нещо.
Виж целия пост
По-дълго може, но по-щастливо едва ли...
Може би и по щастливо даже.
Аз дори завиждам на такива хора, на които не им иде отвътре да се пънат много и са доволни на това, което имат. Много главоболия и нерви си спестяват, но за съжаление, това не е по избор. То си е до човек.Моя прадядо (лека му пръст) почина на 96 години и беше точно инертен и свръх спокоен човек. До някаква особена нирвана беше достигнал. Казваше, че 1932 година (тогава е бил на 27) се е ядосвал за последен път през живота си с един волове и ги продал. И от тогава спокойствие.
За мен беше смешно, но го виждах пред очите си. Веднъж пита баба ми (негова снаха) от какво се вдига кръвното, защото тя е с хипертония и тя му отвърна "ами от ядове". И той "е, че то лесно тогава, няма да се косиш, няма да вдигаш кръвното". Така,че личното щастие е много относително нещо.
# 20
7 фев. 2009, 17:47 ч.
Познавам такъв мъж.Съкратиха го от работа ,жена му го изгони(само че нещата се случиха в обратен ред),заживя без работа при родителите си и започна да се самосъжалява.Можеше да се преквалифицира,имаше и нужните връзки,за да започне някакъв собствен бизнес,но той все хленчеше ту че било рисковано,ту че не му се искало да започне от дъното,винаги имаше страховита причина...така до ден днешен.Детето му почти не го познава.
Не се живее с такъв човек.Колкото и да си го обичал,в един момент започва да тежи.
Виж целия пост
Не се живее с такъв човек.Колкото и да си го обичал,в един момент започва да тежи.
# 21
7 фев. 2009, 18:09 ч.
От инертен до инертен има разлика. Моят мъж например, имам чувството, че доста се подценява, опитвам се да го окуража някак. И май имам напредък. Но никога не е оставал без работа, и когато стане зле, просто я сменя. Мързелив не е в никакъв случай. Знам за какво говориш.
Виж целия пост
# 22
7 фев. 2009, 19:44 ч.
инертността е обратното на активността, дейността и т.н.
Ми ако кажа, че моят е от другите. От активните. И пак понякога ме вбесява, точно с тази си дейност.
Няма угодия.
Да сме живи и здрави
Виж целия пост
Ми ако кажа, че моят е от другите. От активните. И пак понякога ме вбесява, точно с тази си дейност.
Няма угодия.
Да сме живи и здрави
# 23
8 фев. 2009, 09:41 ч.
И според мен живеят по-дълго 
Виж целия пост
За моя не мога да кажа дали е инертен или активен, защото трябва да го сравня със себе си или с други мъже, което прави сравнението неточно. Във всеки случай ми се струва по-безопасно да е инертен, отколкото склонен към големи рискове. Може пък инертните да живеят по-дълго и по-щастливо, защото не си дават много зор.
# 24
8 фев. 2009, 11:26 ч.
Говорите за мъжете си като за деца. 
То направляване, то ръчкане, то хвалби..... Завиждам ви за търпението да го правите.
Не съм убедена, обаче че каквато и да било външна намеса би имала ефект, ако желанието за развитие не идва отвътре. Аз например, не бих позволила на никого да ме "ръчка", да ми организира и планира живота. Не си представям мъж да е доволен от нещо подобно.
Виж целия пост
То направляване, то ръчкане, то хвалби..... Завиждам ви за търпението да го правите. Не съм убедена, обаче че каквато и да било външна намеса би имала ефект, ако желанието за развитие не идва отвътре. Аз например, не бих позволила на никого да ме "ръчка", да ми организира и планира живота. Не си представям мъж да е доволен от нещо подобно.
# 25
8 фев. 2009, 11:36 ч.
Точно и аз това си помислих - мъжете не са мъже, а още едно дете в семейството, което трябва да бъде възпитавано и напътствано, че и наказвано.
Виж целия пост
# 26
9 фев. 2009, 13:39 ч.
А защо трябва да е така - аз ако съм искала да се оженя за дете, щях да съм го направила. Омъжихме се на съзнателна вече възраст (31) и си мислех, че съм си намерила партньор в живота, с когото заедно да постигаме общи цели, да се развиваме и да градим семейството си .... "Съградихме" заедно две деца, а другото ... ръчкане, сърдене, хвалене ... баш като с децата. Не исках да манипулирам половинката си, а се получава че ако не го правя - резултат никакъв ... Така че идеално те разбирам, аз също съм от хората които искат нещата да са перфектни, да се развиват и да се получават най-добре за всички ни и затова не оставям мъжа си намир, ама честно казано е много трудно.
Виж целия пост
# 28
11 фев. 2009, 18:03 ч.
Мъжете и жените са еволюирали по различен начин, защото така е било необходимо за оцеляването на човешкия вид. В резултат на това и телата, и мозъците им еволюирали по съвършено различен начин.
В продължение на милиони години мозъчните структури на мъжете и на жените продължавали да се развиват по напълно различен начин. Днес вече знаем, че противоположните полове обработват информацията по различен начин. Мислят по различен начин. Вярват в различни неща. Имат различни възприятия, приоритети и поведенчески навици.
Да твърдиш обратното, означава, съвсем сигурно да се обречеш за цял живот на сърдечна мъка, объркване и разочарование.
С това искам да кажа,че ако е инертен,може майка му,после неговата жена да му поднася всичко наготово
Виж целия пост
В продължение на милиони години мозъчните структури на мъжете и на жените продължавали да се развиват по напълно различен начин. Днес вече знаем, че противоположните полове обработват информацията по различен начин. Мислят по различен начин. Вярват в различни неща. Имат различни възприятия, приоритети и поведенчески навици.
Да твърдиш обратното, означава, съвсем сигурно да се обречеш за цял живот на сърдечна мъка, объркване и разочарование.
С това искам да кажа,че ако е инертен,може майка му,после неговата жена да му поднася всичко наготово
# 29
11 фев. 2009, 18:25 ч.
Има всякакви и иzобщо не zнаеш в кой момент какво ще се активира в човек. Зависи от въzпитание, начин на живот в ранна въzраст, раzбирания ... какво ако е много активен, пък клекне посред пътя точно преди финала zащото черна котка му минала път? ??
Виж целия пост
Препоръчани теми