СЕСТРАТА НА МЪЖА ВИ!!!

Много ми е чудно каква ви е работата да съдите начина на живот на зълвата /така беше май/. Какви пари и чии харчи. Вашите ли харчи? Ако не за какъв дявол коментирате? Страшно ме дразни това, нещо. Кой, как живее си е лично негов проблем. Дали е глезен или не също. Ако имаш отрицателна нагласа към човек не виждам как ще го харесаш. Аз зълва нямам, ама имам брат. И ако прочета някъде тук или където и да е, някоя жена да ме коментира как живя, защото не и допада .... Не е правилно да се прави.
Помагам на брат си както мога, знам и той ще го направи. Израснали сме заедно. Когато се заедно /не се случва често/ прекарваме времето като си наваксваме, че не сме се видели. Ако някой осъди това ще го смачкам. Това е част от моят живот и от неговият от 23 години насам. Тези 10 дни годишно са толкова ценни.
Защо мислите, че като се омъжите съпругът трябва да забрави родители и семейство? Защо ги карате да избират?
Моят съпруг сигурно по 1 час всяка вечер скайпи с брат си. Трябваше да го отстрелям, че не ми обръща внимание ли? Има нужда да контактува с него.
Хората са различни . Научете се просто да ги приемате. Страшно ми е интересно как може да се осъди и критикува начина на живот на определен човек? Кой е общоприетият и нормален такъв?

имам си девер , който много се грижи за нас. мнгого готин човек е и го обичам като брат . въпреки всичко правя всичко възможно да няма напрежение между братятата . само се надявам един ден и съпругата му да мисли като мен .

Моята зълва не дойде на сватбата,щото беше на екскурзия
Беше по-важна Румъния от сватбата на брат и.

Какво точно правиш? Отношенията между братята са си техен проблем.
И аз имам девер, поддържаме нормални отношения - гости веднъж месечно и 5 пъти годишно засичане у свеки, ама и през ум няма да ми мине да се тревожа как се разбира мъжът ми с брат си.

ние живеем заедно , слава богу в доста голямо жилище . естествено е понякога да има някакви дребни конфликти - чисто битови . например , когато се прибирам вечер с децата гледам набързо да прибера останали" поразии "от някоя инцидетна сраща на девер ми с някоя мадама  - чаши , пепелници . или много често ми се налага да обясня на мъжлето ми , че младите ергени имат желанието да си правят купони тип "домашни " и , че ние като добри батко и кака трябва да си хванем парцалките на някъде и да отстъпим "терена " . за такива неща става въпрос , но характера на мъжлето е малко странен и трябва да му говоря постоянно , че и ние сме били свободни и без ангажименти . иначе девера ми е голям сладур , ние сме на един акъл и като си наумим нещо ставаме коалиция - винаги се подкрепяме и се надявам да сме така и за в бъдеще .

Аз съм сестра. С брат ми сме израстнали и живяли много дълго време неразделни. Не бих казала, че се меся в живота му, но това момче е част от мен и никога няма да ми бъде безразлично какъв е животът му. Сега съм омъжена, имаме детенце, но брат ми не е отишъл на заден план. С приятелката му се разбираме прекрасно, излизаме заедно, обожават дъщеря ми и имаме една здрава, истинска връзка. Май стана ясно, че семейството и роднините са винаги на първо място за мен. Когато аз или брат ми имаме проблем, дтугият веднага е насреща, безпрекословно.

Аз съм от добрите зълви. Друг е въпросът какво може да мисли снаха ми за мен, но поне досега не е показала по никакъв начин, че не ме харесва, мрази или нещо такова. Никога не съм се месила в семейния им живот, нито в живота им преди това. А може пък именно това да се окаже, че не й харесва. То става малко като темите за свекървите - ту се намесвала много в живота на сина си, ту пък изобщо не се намесвала.
Обичам брат си и когато знам, че е щастлив, аз се чувствам добре. По същата логика обичам и снаха си.

И зълва и снаха съм. За съжаление с моята снаха не се спогодихме. Не само аз цялото ни семейство и обкръжение. За едната година от запознанството ни до пълното ни приключване на всякакви контакти сме се виждали много малко пъти а в пътите в които се виждахме винаги беше сърдита. Не даваше да виждаме племенника ми дори на изписването им от родилния дом родителите и казали на майка ми че не могат да дойдат да я вземат защото колата била дезинфекцирана  За капак каза че достатъчно ни е търпяла една година (през тази година живееха самостоятелно с брат ми в апартамента на родителите ми и тя се хвалеше че има свой собствен и когато реши тогава ще си заживеят там) изнесоха се от апартамента и оставиха след себе си всички подаръци дрешки и играчки които сме подарявали на тях и на детето счупени и нарязани на парченца. Коритото за къпане дори беше счупила... Брат ми беше безучастен каза че така е преценила. Това са само част от нещата които са се случили в тази година. Искам да кажа че не обвинявам снахата за всичко случило се. Виновния е брат ми че позволи всичко това. В резултат от всичко вече 2 години не сме се виждали и чували. А с брат ми бяхме в ужасно близки отношения...
За зълва ми ще кажа че се познаваме откакто познавам мъжа ми. Много близки приятелки сме споделяме си и се разбираме. Това с което ме разочарова и което не очаквах е че тя беше първия човек с който споделих че съм бременна. Чувала съм че не се казва в първите 3 месеца на приятели и познати. Бях я помолила да не казва на никой ( в една компания сме с общи познати и приятели) Е за съжаление беше обявила на всеослушание новината. Приятелки ми звъняха да ме питат има ли нещо ново покрай мен а аз отричах. И аз и мъжа ми мислехме че криеме до момента в който един от приятелите не ни каза че всички знаят. Говоря за жена на почти 40 години с две деца и семейство. Резултата беше че с мъжа ми се изпокарахме по случая тя на мен каза едно на него друго и се получи страхотна интрига. Продължаваме да поддържаме отношения като преди просто вече се въздържам от толкова лични споделяния. Но въпреки всичко и каквото и да стане няма да отделя мъжа ми от семейството му.

Моята зълва и мъжа и са прекрасни хора и много се разбираме и уважаваме, а децата им ме обожават.Никога сме нямали дразги помежду си,а тя винаги търси моето мнение ,защото съм по- голяма от нея с 3 год.,а с толкова е и по- голям от нея и мъжа ми.Всъщност никога не съм я подвеждала за нещо и си имаме пълно доверие.Винаги ми е приятно, когато ме потърси или дойде на гости,защото живеят в груг град.

Здравейте и от мен   
Имам двама братя, по-големи от мен съответно със 7 и 8 години. И както се казва - аз съм двойна зълва 
Досега не съм имала проблеми със съпругите на братята ми. Една е в България, редовно се чуваме по скайп или по телефона, обсъждаме различни неща, когато се видим излизаме само двете по магазини, кафета и т.н. Разбира се, всеки си има трески за дялане, но трябва да се правят компромиси.
Другата снаха е американка, живеят в Америка, рядко се чуваме и е абсурдно да имаме някакви дрязги.
Не знам те какво биха написали тук, но мога да кажа, че винаги съм се старала да бъда коректна. Нито братята ми са ги пренебрегвали заради мен, дори напротив.
А относно имотите - от малък град съм, от 5 години не живея там и не мисля да се връщам там. Няма смисъл да предявявам претенции, за нещо което не искам.

Бившият ми мъж има сестра, 5 години по-голяма от него. От както се помня, винаги се е правила на много загрижена за мен, а когато сме оставали сами, пък и не само, се е опитвала да ме засегне или унижи. Понеже нямаше много за какво да се хване(липса на въображение ли, що ли:)) един ден реши, че ще се заяжда с външния ми вид. Прави го много тънко, така че да не прави впечатление на другите, но да ми бърка в душичката. Абсолютно всеки път, в който сме се виждали съм чувала израза:" Леле мила, гледам те и се чудя- и майка ти, и татко ти имат хубави коси, а твойта защо е такава рядка?" или "Аууу, малкия(сина ми) все по-хубав става! Гледай каква коса има- като на татко си!" и въобще всякакви от този род, и все за косата ми! Смешното е, че моята коса е дълга, лъскава и подържана, въпреки всички проблеми, които съм имала с нея! Даже много хора(фризьорки вкл.) са ми правили комплименти за косата! Сигурно, защото не смее за се хване за нещо друго- аз си запазих фигурата и след сина ми, а тя качила 40кг и не ги свалила, а след тях даже и още; аз съм образована, имам хубава работа, а пък тя- просто работи, колкото без хич да не е. Не че се хваля-пределно ми е ясно, че не съм идеална(ооо, и колко добре го знам само!!!), но просто не мога да си обясня отде тая злоба! Никога не съм и отвръщала, защото не желая да падам на това ниво-иначе и аз, ако реша, мога да съм гадна!
Може и да ви е смешно, че хората си имат къде къде по-големи проблеми със родата, но при мен е това. От както сме разделени като че ли поразреди коментарите за косата ми, но определено не е спряла.

"СЕСТРАТА НА МЪЖА ВИ!!!"-не я познавам.Женени сме от около година и половина,познаваме се от 3г.,но нея не съм я виждала,не я познавам.Нито нея,нито брат му-с една дума -типично английско семейство...
  А имаче и аз съм зълва,ама снаха ми пък американка Много си обичам и брат ми,и нея,и децата,имам си я като сестрата,която винаги съм искала! Дай,Боже, и занапред да е така!

stella106,ами обърни го на майтап и като каже нещо за косата на мъжа ти-ти кажи 'да бе,добре че не е наследил тази на леля си'

Ха ха, аз почти спрях да и обръщам внимание, даже по-скоро откакто казах на бившия кви ги върши сестра му, всеки път като ми спомене "рядката косица" с него се заливаме от смях:)))

Съпругът ми има сестра, с която се разбираме много добре. Ходим си на гости. Тя има дъщеричка с една година по-голяма от нашата. Чуваме се по телефона, обсъждаме радости и проблеми. Понеже и те и ние сме вярващи, когато има нужда се подкрепяме в молитва. Много съм й благодарна, че е отгледала такъв прекрасен брат и той сега ми е съпруг.
И аз имам брат, по-малък от мен и ще съм щастлива един ден да се разбирам добре със съпругата му.