На село този обичай е давал 100% резултат винаги и всички са виждали образа на починалия (дори най-големите неверници),но при баща ми го видяхме само трима човека и това ,което разказахме после един на друг съвпадна-т.е. не е плод на въображението ни.
Майка ми не успя да го види и премести шишето,тогава образа изчезна на мига.
Най-добрият приятел на баща ми го видя ,след това беше като потресен ,очите му бяха насълзени постоянно ,както се опитваше да се сдържи.
А съм сигурна и не си въобразявам ,че усетих мириса му ,парфюма ,всичко точно на Задушница в спалнята му,когато бях в майка ми и отидох да взема чисти кърпи.Споделих й след време ,мислейки ,че ще ме сметне за луда ,но тя каза ,че е усещала същото до 40-тия ден на смъртта му.
Знам ,че раздялата с баща ми е само физическа ,но предпочитам да контактувам с него по единственият безопасен начин според мен-чрез сънищата.За моя радост често го сънувам ,поне засега.