Дали детето ще е здраво и раждането.
Виж целия пост
Кои са/бяха най-големите ви страхове през деветте месеца?
- Публикувана: 9 фев. 2009, 17:01 ч.
- Последно мнение: 5 март 2009, 12:33 ч.
# 121
17 фев. 2009, 10:29 ч.
Никога и през ум не ми е минавало да се страхувам за качени килограми или за самото раждане. От първия ден, в който видях положителния тест, до момента в който му чих гласчето единственото ми притеснение и страх е дали ще родя здраво дете...
Родих го, но страховете ми не спряха. Продължавам всеки ден и час да се страхувам за него...
Виж целия пост
Родих го, но страховете ми не спряха. Продължавам всеки ден и час да се страхувам за него...
# 123
17 фев. 2009, 11:28 ч.
Ех, тези майчини тревоги. Във всеки етап на бременността си измислях нови неща за притеснение.
1) Дали въобще съм бременна (след инсеминацията)
2) Дали е вътрематочна бременността
3) Дали ще се появи сърдечна дейност
4) Дали няма да спре да бие сърчицето
5) Докато не започнах да я усещам да мърда, всеки ден се тревожех дали е добре и се бях превърнала в хипохондричка - ходех през седмица да я гледаме
6) Дали БХС ще е благоприятен (правих го 2 пъти, в 12 и в 16 седмица)
7) След това започнах да чакам прословутата 28 седмица да знам, че има шансове да оцелее
В клиника Щерев ми казаха, че там мога да раждам след 36 седмица, та сега новата ми грижа е бебка да се заседи вътре до тогава
9) Тревожех се дали трябва или не трябва да пия витамини и как ще се отрази на бебка
10) Тревожех се да не напълнея твърде много и да не си докарам диабет
11) Сега се тревожа и да не би бебка да е твърде мъничка
12) Притеснявам се и как ще се справя с кърменето
Въобще бременна жена да си....
Факт е обаче, че въпреки многото притеснения карам лека бременност без коя знае какви грижи и все пак успявам да се насладя на този толкова красив етап от живота ни.
Виж целия пост
1) Дали въобще съм бременна (след инсеминацията)
2) Дали е вътрематочна бременността
3) Дали ще се появи сърдечна дейност
4) Дали няма да спре да бие сърчицето
5) Докато не започнах да я усещам да мърда, всеки ден се тревожех дали е добре и се бях превърнала в хипохондричка - ходех през седмица да я гледаме
6) Дали БХС ще е благоприятен (правих го 2 пъти, в 12 и в 16 седмица)
7) След това започнах да чакам прословутата 28 седмица да знам, че има шансове да оцелее
В клиника Щерев ми казаха, че там мога да раждам след 36 седмица, та сега новата ми грижа е бебка да се заседи вътре до тогава9) Тревожех се дали трябва или не трябва да пия витамини и как ще се отрази на бебка
10) Тревожех се да не напълнея твърде много и да не си докарам диабет
11) Сега се тревожа и да не би бебка да е твърде мъничка
12) Притеснявам се и как ще се справя с кърменето
Въобще бременна жена да си....
Факт е обаче, че въпреки многото притеснения карам лека бременност без коя знае какви грижи и все пак успявам да се насладя на този толкова красив етап от живота ни.
# 124
3 март 2009, 23:03 ч.
И на мен това са ми най-големите страхове. И кошмари сънувам за това 
Виж целия пост
Най-много се страхувах от аномалии на плода.
# 125
3 март 2009, 23:26 ч.
Аз също от аномалии на детето,да не направя спонтанен аборт или да го загубя по някакв начин и от раждането.
Виж целия пост
# 126
3 март 2009, 23:33 ч.
Чувствах се много самотна, понеже бащата на Настя не беше никак съпричастен, затова ме беше страх как ще се справям сама с почти всичко. Другото, за което се страхувах, бе да износя нормално детето до края, не че съм имала причини да се съмнявам, но си имах фалшиви контракции през цялото време, особено при някакви физически натоварвания, а и ми беше внушено, че не съм в първа младост, така че да очаквам проблеми. 
Това е към съответните "внушители".
Виж целия пост
Това е към съответните "внушители". 
# 128
4 март 2009, 22:10 ч.
Единствения ми страх беше дали ще е здрава малката принцеска 
.
Сега като попрочетох тук установих, че аз нито за секундичка не съм се страхувала да не родя по-рано...
В смисъл, че със сигурност ЗНАЕХ, че ще е тогава, когато трябва
Виж целия пост
.Сега като попрочетох тук установих, че аз нито за секундичка не съм се страхувала да не родя по-рано...
В смисъл, че със сигурност ЗНАЕХ, че ще е тогава, когато трябва
# 129
4 март 2009, 23:45 ч.
Бях сигурна че ще пренося бебето по примера на майка ми, така и стана. Единственият ми страх беше да не се случи нещо вътре с бебето, а аз да не разбера. Последните седмици се ослушвах доста нервно за подритванията и се притеснявах ако не го усещах по-дълго време. Много ми се искаше да родя малко по-рано за да си отдъхна от тази огромна отговорност. За щастие чакахме само два дни след термина и предизвикаха раждането по медицински причини.
Виж целия пост
# 130
5 март 2009, 02:09 ч.
Аномалии при плода и да не се разболея нещо, дакато съм бременна.
Виж целия пост
# 131
5 март 2009, 06:22 ч.
Като цяло не съм имала страхове. Единствено в деветия месец се бях шашнала, защото докторката с която имах уговорка замина за седмица на почивка, а аз много държах да раждам при нея 
Е, устисках една седмица и даже родих в нейната смяна
Виж целия пост
Е, устисках една седмица и даже родих в нейната смяна
# 132
5 март 2009, 12:27 ч.
Страхувах се най-вече дали бебето е ОК и дали ще го износя докрай(нямах проблеми специални), като мина средата на бременността и ми бяха добре изследванията и ФМ, започнах да мисля за раждането...Големи страхове не съм имала, поради липса на големи проблеми 
Виж целия пост
# 133
5 март 2009, 12:33 ч.
Беше ме страх от спонтанен аборт и дали всичко ще е наред с детето по време на раждането и след това де
Виж целия пост
Препоръчани теми