Имах много страхове,но най-вече дали ще е здраво детето и дали всичко с раждането ще мине нормално.Мисълта за секцио ме ужасяваше.
Виж целия пост
Кои са/бяха най-големите ви страхове през деветте месеца?
- Публикувана: 9 фев. 2009, 17:01 ч.
- Последно мнение: 5 март 2009, 12:33 ч.
# 16
9 фев. 2009, 18:05 ч.
Най много се страхувах от това да не загубя бебето, от аномалии, от това дали ще мога да да родя нормално.
Виж целия пост
# 17
9 фев. 2009, 18:34 ч.
Безпокоях се, дали ще бъде здраво бебенцето, да не му навредя със силните емоции, които често изпитвах, как ще живеем с бебе, ще издържим ли психически на многото промени в живота ни с дете и други сигурно е имало. Сега се безпокоя малко за раждането и пак за здравето на бебчо.
Виж целия пост
# 18
9 фев. 2009, 18:34 ч.
Дали момиченцето ми ще е здраво и нормално развито.
Дали като спре да мърда в корема за известно време, не и е станало нещо лошо.
Дали ще успея да и осигуря добър стандарт на живот.
Виж целия пост
Дали като спре да мърда в корема за известно време, не и е станало нещо лошо.
Дали ще успея да и осигуря добър стандарт на живот.
# 19
9 фев. 2009, 18:35 ч.
Че бебето може да има някакво увреждане.
Че ще родя по пътя за болницата.
Че нещо ще се усложни по време на раждането.
Виж целия пост
Че ще родя по пътя за болницата.
Че нещо ще се усложни по време на раждането.
# 20
9 фев. 2009, 18:37 ч.
За аномалии не се страхувах, тъй като и двата пъти направих амниоцентеза за евентуални генетични увреждания. Не се страхувах и от самите раждания. По-скоро се притеснявах (отвреме-навреме ми минаваха и такива мисли, не постоянно) да не се случи нещо непредвидено с децата по време на самите бременности. Иначе при първата си бременност най-много от всичко се притеснявах дали баща ми, който беше на смъртно легло, ще доживее да види първата си внучка. Но това е нещо съвсем друго. На никого не пожелавам да преживее този страх. 
Виж целия пост
# 21
9 фев. 2009, 19:23 ч.
Най-големият ми страх беше от евентуални аномалии. Въпреки че бях направила всички изследвания, за които ми казаха, все пак до края се притеснявах.
Освен това четях много във форума, а тук освен многото полезна информация има и разкази за доста тежки, проблемни случаи, трагични понякога, и това ме натоварваше много.
Спасяваше ме многото работа, която имах през цялото време.
Като цяло ако не бяха страховете и притесненията, бременността ми сигурно щеше да бъде един от най-щастливите периоди в живота ми.
Виж целия пост
Освен това четях много във форума, а тук освен многото полезна информация има и разкази за доста тежки, проблемни случаи, трагични понякога, и това ме натоварваше много.
Спасяваше ме многото работа, която имах през цялото време.
Като цяло ако не бяха страховете и притесненията, бременността ми сигурно щеше да бъде един от най-щастливите периоди в живота ми.
# 22
9 фев. 2009, 19:37 ч.
И аз имах същите и съм много щаслива че сега си гушкам най-сладкото човече.Което желая на всички бъдещи мами
Виж целия пост
Че те са много- отначало дали ще задържа бебето, после дали няма да има някакви аномалии (то това и до сега продължава), накрая дали всичко ще е наред при раждането.............явно тия притеснения ни подготвят за майчинството.
# 23
9 фев. 2009, 19:38 ч.
Страховете за бебето ми отпаднаха, щом посетих 3Д. Останаха само страховете от раждането - дали ще оцелеем - и аз, и детето ми. За щастие докторът ми не беше склонен да рискува и реши, че щом няма естествена родова дейност почти 24 часа след изтичането на водите, няма какво да се колебае и да насилва нещата и ме сряза. В момента, в който разбрах, че ще раждам със секцио, отпаднаха и последните ми притеснения.
Виж целия пост
# 24
9 фев. 2009, 19:42 ч.
Да не направя спонтанен аборт.
Да не разбера, че раждам и да си родя вкъщи.
Виж целия пост
Да не разбера, че раждам и да си родя вкъщи.
# 25
9 фев. 2009, 20:13 ч.
Моят най-голям страх беше да не му се случи това което се случи с първото ми детенце.
Виж целия пост
# 26
9 фев. 2009, 20:15 ч.
И аз също 
Виж целия пост
но най-вече дали ще е здраво детето и дали всичко с раждането ще мине нормално.
# 27
9 фев. 2009, 20:30 ч.
Притеснявах се дали всичко ще е наред с бебето ми. Но най-голям ужас изживях една неделя вечер, някъде 8 месец бях и тя се скъса да рита в корема. Зарових се във форума и бях убедена, че се е увила около пъпната връв и страда. 
В понеделник сутринта бях оърва пред кабинета на доктора. Всичко, разбира се, беше плод на бременния ми мозък. 
Виж целия пост
В понеделник сутринта бях оърва пред кабинета на доктора. Всичко, разбира се, беше плод на бременния ми мозък. 
# 28
9 фев. 2009, 20:43 ч.
Изпитвах не страх, а направо ужас да не загубя отново бебето. Щом влязох в деветия месец направо камък ми падна от сърцето. За самото раждане не съм се притеснявала изобщо, имах до себе си прекрасен лекар. Даже отидох ухилена да раждам.
Виж целия пост
# 29
9 фев. 2009, 21:08 ч.
Първият път най-много ме беше страх от раждането,не съм се замисляла дълбоко за други неща 
Сега страховете ми са повече,най-големите:
Второто секцио ме плаши повече от първото
Виж целия пост
Сега страховете ми са повече,най-големите:
Че бебето може да има някакво увреждане.
Че нещо ще се усложни по време на раждането.
Че нещо ще се усложни по време на раждането.
Препоръчани теми