И аз най-много се страхувам от аномалии на бебето и от резултата от самото раждане
Виж целия пост
Кои са/бяха най-големите ви страхове през деветте месеца?
- Публикувана: 9 фев. 2009, 17:01 ч.
- Последно мнение: 5 март 2009, 12:33 ч.
# 75
10 фев. 2009, 15:14 ч.
# 76
10 фев. 2009, 15:16 ч.
Моля се само бебето да е живо и здраво 
Първото раждане мина с усложнения, но дори пак да има такиваа, аз някак разчитам на добрите специалисти и все пак вярвам в добрия край на бременността
Виж целия пост
Първото раждане мина с усложнения, но дори пак да има такиваа, аз някак разчитам на добрите специалисти и все пак вярвам в добрия край на бременността
# 77
10 фев. 2009, 19:16 ч.
И през двете ми бременности имах страх от преждевременно раждане.
Виж целия пост
# 78
10 фев. 2009, 19:38 ч.
Първият път най-много ме беше страх от раждането (затова избрах секцио). А също имах известен проблем със задържането и естествено ужасно ме беше страх да не загубя бебето.
Сега втория път, най-много ме е страх от аномалии (може би защото вече съм чела прекалено много литература).
Виж целия пост
Сега втория път, най-много ме е страх от аномалии (може би защото вече съм чела прекалено много литература).
# 79
10 фев. 2009, 19:49 ч.
Единствения ми страх е да не го загубя, по един или друг начин 
Виж целия пост
# 80
10 фев. 2009, 20:24 ч.
Моята бременност започна с кървене и до началото на третия месец не се знаеше дали бебчо ще се задържи или не....затова от тогава до края, най-големия ми страх беше дали с бебчо всичко ще е наред и да не го загубя 
От раждането също някъде дълбоко в мен ме беше малко страх, но си казвах, че ако бебчо е жив и здрав, ще издържа и раждане, и болка, и какво и да се наложи....
Виж целия пост
От раждането също някъде дълбоко в мен ме беше малко страх, но си казвах, че ако бебчо е жив и здрав, ще издържа и раждане, и болка, и какво и да се наложи....
# 81
10 фев. 2009, 21:07 ч.
Единствения ми страх е да не го загубя, по един или друг начин или аномалии Да не дава Господ!
Виж целия пост
Да не дава Господ!
# 82
10 фев. 2009, 22:59 ч.
След третия месец - дали ще го износя, защото възникнаха проблеми с плацентата. Всяка сутрин се събуждах с благодарност, че бебето си е на мястото. От нищо друго не ме е било страх.
Виж целия пост
# 83
10 фев. 2009, 23:05 ч.
От аномалии и незадържане не ме беше страх. Страх ме беше от раждането и за съдбата на детето, дали ще живее хубав и дълъг живот.
Виж целия пост
# 84
10 фев. 2009, 23:06 ч.
От преждевременно раждане.
От проблем с плацентата или пъпната връв.
Виж целия пост
От проблем с плацентата или пъпната връв.
# 85
10 фев. 2009, 23:08 ч.
1. Аномалии на плода;
2. Загуба на бебето поради мои здравословни проблеми;
3. Страхувах се заради често 'ниските ' тонове на бебето;
4.Страх от преждевременно раждане;
Това беше, но ми беше достатъчно.
Виж целия пост
2. Загуба на бебето поради мои здравословни проблеми;
3. Страхувах се заради често 'ниските ' тонове на бебето;
4.Страх от преждевременно раждане;
Това беше, но ми беше достатъчно.
# 86
10 фев. 2009, 23:09 ч.
От аномалии и преждевременно раждане. Понякога ме обземаха такива черни мисли, но като цяло се стараех да мисля позитивно.
Виж целия пост
# 87
10 фев. 2009, 23:13 ч.
От много неща ме беше страх,в началните месеци едно,после друго...,но най-вече в 7 месец,когато бях контактна с дете,болно от Варицела,а не знаех дали съм я карала 
Тогава и лекарят ми допълнително ме стресира с разни ужасии 
и докато минат поне 21 дни инкубационен период(докато се убедя,че всичко е наред)не бях на себе си.
Страхът от раждането го подтисках и гледах да не мисля за това.А самото то протече толкова бързо и по-раничко от очакваното,че даже не разбрах какво стана
Виж целия пост
Тогава и лекарят ми допълнително ме стресира с разни ужасии и докато минат поне 21 дни инкубационен период(докато се убедя,че всичко е наред)не бях на себе си.Страхът от раждането го подтисках и гледах да не мисля за това.А самото то протече толкова бързо и по-раничко от очакваното,че даже не разбрах какво стана
# 88
11 фев. 2009, 06:52 ч.
В началото бременността ми започна с едно кафеникафо зацапване,след ходене на лекар ми изкараха акъла,че нищо не се знаело и естествения подбор ще се каже думата и аз се пъбърквах от притеснение да не го загубя,един месец бях в болнични и за няколко дена влязох в болница,след това слава богу всичко завърши добре
Виж целия пост
# 89
11 фев. 2009, 07:18 ч.
Бебо да е жив и здрав.За самото раждане не ме беше страх толкова много.
Виж целия пост
Препоръчани теми