Кои са/бяха най-големите ви страхове през деветте месеца?

  • 5 113
  • 133
# 45
Дали всичко ще е наред с бебето и как ще мине раждането.
Виж целия пост
# 46
Първия път нямах никакви страхове, втория път след всичките 3 и 4 измерни видеозона
стана ясно, че дребната е ужасно увита в пъпна връв, ей това ме стресна много.
Виж целия пост
# 47
дали бебето ще е живо,аномалии,раждането........
Виж целия пост
# 48
Започна се със страхът дали бременността ще продължи; след това - дали бебето ще бъде добре и без аномалии; ще се върна ли у дома с живо и здраво дете; ще го възпитам ли като добър човек; ще успея ли да го предпазя от всички гадости в живота.
Знам, че страхът, който изпитах, когато видях положителния тест няма да ме напусне цял живот! Но знам също, че това дете ще бъде най-голямото ми щастие Grinning!
Виж целия пост
# 49
1. да не направя спонтанен аборт
2. да няма аномалии при бебето
3. да не родя в 8 месец
 ... май е това, аз си мислех, че ще са повече Thinking
Виж целия пост
# 50
Най-много се страхувах да не изгубя бебето  Confused Страхувах се и да няма аномалии, страхувах се да не родя преждевременно. Страхувах се да не се случи нещо по време на раждането на бебчето или на мен...
Слава Богу, всичко страхове бяха напразни  Heart Eyes
Виж целия пост
# 51
Аз се страхувах от това, да не се случи нещо лошо при раждането и да загубя бебето (понеже имаме в рода такива случаи...). Слава Богу всичко беше ОК. Мисля, че с второ бебе ще ме е страх и от самото раждане, макар че моето беше сравнително леко, но... няма как...  Laughing
Виж целия пост
# 52
Първите месеци най-големия ми страх беше дали ще задържа бебето.Преди мен две колежки имаха аборти с първите си деца и все ме беше страх,че и на мен ще се случи.Отделно и чаканата с години бременност,та после започнах да чета за бебета оцелели 6,после 7,после 8-ми месец.През 9-тия се чудих пък дали ще устискам до секциото.
Виж целия пост
# 53
Не съм се страхувала oт нищо. Нито за бебето, нито за себе си, нито от раждането. Бях абсолютно спокойна и уверена, че всичко ще бъде наред. Така си и беше.
Виж целия пост
# 54
Първият път нямах особени страхове, защото ен знаех какво ме чака. Мислех си че ще родя лесно, даже по пъта. а то се оказа че имах доста трудно раждане.
Сега имам повече страхове, дали ще има пулс, дали всичко ще е наред с бебенцето, как ще родя пак,
пак ли ще кача толкоз кила, а като се роди, как ще се справя, каката как ще реагира, и подобни.
Виж целия пост
# 55
Колкото и странно да е през първата бременност не се страхувах за нищо. Бях млада и малко неща знаех и съответно не се страхувах.
През втората обаче ,когато взех да се ровя в разни страшни истории и форуми така се наплаших, от какво ли не.....от аномалии, от процеса на раждането,много ме бе страх от раждане с форцепс,, от моето състояние след това....
Виж целия пост
# 56
много страхове имам, дали всичко ще е наред и т.н. , но гледам да не мисля много много  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 57
Имам много страхове , но силно се надявам да си останат само такива и всичко да е наред ...  Praynig
Виж целия пост
# 58
От самото раждане.
Виж целия пост
# 59
През първата бременност не се страхувах от нищо. Дори от самото раждане. Е, то наистина не беше страшно.
През втората си бременност много се страхувах от аномалии на плода. А когато наближи и раждането, беше ме страх и от него.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия