Обмислям раздяла

Много ми е трудно да пиша, в момента се чувствам много объркана.
В момента съм в чужбина при приятеля ми, мислехме да се ожениме.
Аз живея по принцип в България. Заедно сме от три години, виждаме се на всеки три месеца, аз ходя при него,
защото той има много работа и не може.
Вчера пристигнах при него, той живее на около 10 мин. от автогарата , където аз пристигам. Много пъти сме ходили от автогарата до тях и би трябвало аз да знам пътя, но аз никога не внимавам и откъде да знам как се стига до тях.
Обаждам му се да дойде да ме вземе и той ми заяви, да дойда пеша до тях, нямам багаж, само едно куфарче на колелца, но то не тежи, той ми каза да дойда пеша , защото много го боли корема и е взел хапче обезболяващо и не може да кара кола.
Аз много се ядосах , че незнам пътя, но въпреки това той ме насочваше през цялото време и най накрая стигнах до тях.
Малко по късно започнахме да се караме, и той ми каза че една улица не мога да намеря, а как искам да дойда да живея завинаги при него, че той за нищо не може да разчита на мен, че вече сме били заедно три години, а аз един курс по немски не съм направила и една дума не съм знаела, коеот си е вярно де, ама във бг не ми се занимаваше, винаги си мислех като отида при него и ще го науча езика. И той ми каза, че го е било страх да се ожени за мен, първо искал аз да си намеря работа,
и аз му се развиках, защото все пак бяхме се разбрали първо да имаме бебчета и аз да ги гледам, това и аз да работя, не е ставало на въпрос досега, все пак той е мъжа, а и аз идвам в непозната страна как така ще започна да си търся работа,
на мен винаги ми се е искало да имам деца и да се отдам изцяло на тях.
Сега мисля да си тръгна обратно и да се разделяме, добре ли ще направя. А толкова много го обичам