Аз съм фризьорка, а приятеля ми е немец, запознахме се на морето,
той е много добре финансово, инженер е, работи в голяма фирма, живее в къща.
Не виждам смисъл да работя и аз, аз разучих какви са заплатите там, повече от 1000 евро едва ли ще взимам.
Винаги съм си мечтала за голямо семейство, много деца. Искам аз се грижа за тях, не искам да ходят по градини,
искам всеки ден да се наслаждавам на времето с тях.
Така и си говорихме със него, и той беше съгласен и изведнъж се уплаши, не мога да си обясня защо, надявам се да е временно състояние.
Ние двамата си говориме на английски, аз съм завършила английска гимназия, а и във България не бях мотовирана да уча друг език,
все пак най лестно се учи език в държавата.
Преди той винаги ми плащаше самолетния билет да идвам при него, а сега ми плати само автобуса, страх ме е че не ме обича толкова колкото преди, той се оправда със това, че му е скъпо на всеки три месеца да плаща самолетен билет
Ясна е работата. Не искала да работи милата, защото повече от 1000 евро на месец нямало да докарва. Че ти ако докарваш толкова, няма да е лошо, да не мислиш, че повечето тук докарват 10 пъти повече? Още повече, ти си фризьорка, естествено, че няма да печелиш колкото лекар или архитект... Ами да беше станала и ти инженер, примерно... Егати оправданието да не работиш изобщо После се чудим защо на запад се носи такава слава на жените ни. Ами че тя донякъде си е оправдана, с такива индивиди като теб, които се лепват за някоя морска свалка и искат после цял живот да смучат като пиявици.
Направо не ми побира главата евтиното ти оправдание "Аз съм фризьорка и не си заслужава да работя за толкова малко пари". Ами образовай се, бе. Почни да учиш висше, за да взимаш по 3000 евро. Ама друго си е да лежиш на нечий гръб, защото някой някога си е дал зор да постигне това, което има в момента... Как не ми е хрумнало и на мен да стана фризьорка и да си намеря някой немец с парички да ме издържа. Ами се напъвам да уча, та белким някой ден мога да си позволя и аз да живея в собствена къща...
Много се съмнявам този човек изобщо да те обича. Досега просто си му била, как да го кажа, че да не е толкова обидно... Излизала си му по-евтино с всичките билети и тинтири-минтири, отколкото да си наеме проститутка за няколко дни... Единственият проблем, който аз поне виждам, е че не сте си установили реалните отношения в самото начало. Ти си се приемаш като проститутка, но ти е обидно да си го признаеш, той също те приема така, но вижда, че предпочиташ да си говорите глупости за принца на белия кон и подобни... И всички са доволни, до едно време, когато нещата почнат да си идват на мястото...
И един последен съвет от мен - изобщо не се хаби да учиш немски, ти българския език не владееш, както трябва.