The Unnecesarean - нужно ли беше секциото? Да поговорим.

  • 4 433
  • 115
# 90
zozima , имам един въпрос  и той не е заяждане.
Ти искаш ли да се отървеш от тази вина или не? Дори и да е безсмислена за нас, това няма значение.
Човек и да е сгрешил реално, пак в един момент трябва сам да прости на себе си.
Защо продължаваш да се измъчваш, че и пускайки подобна тема да вменяваш вина на други жени с по слаба психика, които евентуално ще преживеят нещо подобно?
Виж целия пост
# 91
Последното нещо което може да се каже за мен е, че съм дребнава. Но виж, това, че откривам не здрава логическа мисъл в твоето изказване и че не намираш съмишленици - и това те обижда?!
Злоба? Не, думата е наивност - от моя страна.

п.п. Исках да напиша и нещо положително. Но съм достатъчно помъдряла, за да знам прекрасно, че някои хора не търпят аргументи.
Виж целия пост
# 92
Ами, аз лично съм дооволна, че родих със секцио. Не съм изпитала почти никаква болка и се възстанових ужасно бързо. Вчера измих цялата къща. Mr. Green
Моите причини бяха строго медицински, така че нямаше мърдане. Да ви кажа, не ми липсва нормалното раждане... Да, имам чувството, че е минало неестествено лесно, но светът върви към улесняване на всичко, така че...

Знам, че сигурно отговорът ми не е това, което искаш да чуеш...
Виж целия пост
# 93
И въобще, не мога да разбера жени, родили здрави и нормални деца защо създават драми от това как точно са родили? А какво щеше да е, ако  децата ви имаха проблеми като нашите (на никого не пожелавам...)

С риск да бъда груба и арогантна, ще ти отговоря:

- защото се приемат твърде сериозно
- защото не са преживели някакъв сериозен проблем, който да ги отрезви
- защото хормонално са обременени
- защото четат много "сектантска" литература за естественото раждане и как да бъдем перфектни родители
- защото са неблагодарни на Господ и съдбата си
- защото са слепи да видят, че проблемът не е в другите, а в самите тях

Да продължавам ли?
И това не е злобно? Оттук нататък всяко нещо ще звучи по този начин и надали си толкова наивна да не го осъзнаваш.
pasinet, не вменявам вина никому, просто искам да споделим ресурси, така че да има по-малко хора, които да се чувстват като мен. А на миналите по този път да кажа: следващото раждане ще успеем!
Виж целия пост
# 94
Не е зле бъдещите майки да знаят, че има опция да откажат ненужни и опасни интервенции, когато не се налага....
Какво имаш впредвид под опасни?Според теб едно нормално раждане не крие ли опасности?Да не би човек да е застрахован щом ражда нормално,никога,ама НИКОГА не можеш да кажеш как ще протече едно раждане,както секциото така и нормалното раждане си крие своите рискове.

Колкото и да го мислех, все ми се струваше, че секциото е по-безопасният метод. В моментите, в които решавах, че все пак ще бъде нормално раждане, се появяваха хиляда притеснения: ами микробиологията, ами размерът, ами акушерските изкривявания, ами пъпната връв, ами седалищното положение, ами ако не е в подходяща позиция, ами разкъсванията, ами хемороидите, ами епизиотомията, ами епидуралната упойка...и така нататък, и така нататък... Просто вътрешно ми се струваше, че секциото е по-безопасно. Много по-малко АКО-та и АМИ-та има. По-малко неизвестности.
Виж целия пост
# 95
autumnsphere  Hug явно за теб това е бил начинът и не виждам нищо лошо в това. При толкова много въпроси и страхове, сигурно нещо е щяло да се обърка. Добре е, че не си пристъпила към раждането със страх, а с увереността, че правиш най-добото за теб и детето.
Макар и чисто статистически секциото да не е най-безопасният начин на раждане. Казвам го най-добронамерено и по-скоро информативно
Виж целия пост
# 96
zozima,
аз искрено ти съчувствам.  HugНикога не съм възприемала мисълта детето ми да бъде извадено от мен без аз да участвам активно в този процес. Това беше най-големия ми страх - да не се "наложи" операция.
Разбирам единствено ако е застрашен живота на бебето или моя.
Слава Богу успях и второто да родя нормално и то възможно най-естествено и без външна намеса.
И точно това е идеята - всеки да роди така както иска!
Това, което аз считам за най-добро, за много други може да е неприемливо.
Виж целия пост
# 97
Zozima, Frost,
мислисих си какво всъщност се е случило при вас и ми "просветна" - не е секциото, а пречупената ви воля - в смисъл, че е ако е имало медицински показания за секциото, със сигурност щяхте да се радвате, че всичко е минало добре, но проблемът е именно, че някой друг ви е наложил волята си, когато не стемогли да бъдете съвсем адекватни и това е проблемът. Казано по друг начин в момента имате пробив в трета чакра. Има начини да се балансира. Като начало можете да започнете да изявявате волята си, а не да отстъпвате, дори да иде реч за реда на опашката в супермаркета. Просто търсете внякакви начини да правите нещата, както вие ги виждате. Ще помогне постепенно Simple Smile
Да ви кажа и моята воля беше на косъм от пречупване точно от лекар, който реши че края на юли му е баш време за отпуски и няма да се занимава с някокво си естествено раждане. Добре че имах до себи си човек, който да ме подкрепи и да ми напомни, че само аз решавам и определям как да изглежда живота ми. Точно този човек ми каза "ти можеш" и отиде на море, като се уговорихме да му се обаждам периодично и най-вече когато раждането започне. Обадих му се вечерта, когато нещата започнаха да звучат сериозно. Обадих му се и кагото контракциите се разредиха и той ми предложи най-разумното "ами иди да спиш". Обадих ми се и след като бебето се роди, а плацентата вече 2 часа не излизаше и след като разбра, че аз се чувствам супер и нямам никакви притеснения, ми каза "ами чакай я, ще излезе". Не се наложи да се обаждам пак и да му развалям плажа Simple Smile После ми разказа как вечерта всички пили за наше здраве Simple Smile
Пиша го това само за да подчертая, колко е важно понякога и най-вече по време на бременността и раждането, да имаме до себе си хора, които ни подкрепят и вярват в нас, а не хора с притеснения, готови да потъпчат волята ни само от страх. Ако в България имаше дули и вие имахте по една с вас.... Ех, мечти...
Знам, че сте наплавили най-доброто до момента, до който не са ви пречупили волята, как и защо, това сега няма значение. Важното е че 1) можете да си оправите недостига в трета чакра със собствени действия и малко помощ отвън; 2) знаете какво да правите следващия път  Hug
Виж целия пост
# 98
Добре си го казала, Meg.
Zozima и Frost, станало е вече - най-разумното ще е да гледате напред, да се опитате да простите на тези, които са ви го причинили, съзнателно или несъзнателно. Вече сте по-силни, с повече опит и с желание нещата оттук нататък  да стават както се надявате. Аз родих нормално (както и желаех), но почти две години се обвинявах как допуснах да ми направят не особено нужна епизиотомия. Едва наскоро започнах да го преодолявам, така че мога да кажа, че ви разбирам. Нещата няма как да се върнат назад обаче и ни остава единствено да ги приемем, като си извлечем и съответната поука.
Пожелавам и на двете ви прекрасни нормални раждания в бъдеще!
Виж целия пост
# 99
Meg! страхотен пост  Hug Напълни ми сърцето  Peace

Честно казано, откакто прочетох темата на zozima, нещо ме човърка и не ме оставя на мира. И явно е тъкмо туй чувство, което и мен ме преследваше преди, по време и след секциото - усещането, че някак си нещата се изплъзват от контрола ми, не зависят от мен / ух, тук пак някой ще каже, че и мен ме води аз-ът  Mr. Green, ама аз съм далече от философските теории и хич не се впечатлявам / ... Е, точно в момента, в който нещата покрай раждането би трябвало да зависят от мен, аз да съм активната страна, то в действителността стана точно противоположното - аз лежах вързана, неподвижна, неспособна да мръдна и пръст, на една тясна операционна маса и лекарите действаха. Сякаш аз не присъствах и не участвах. А болките, честно казано не ми бяха спестени. Особено добре си спомням второто секцио, защото почти веднага след операцията ме метнаха сама в една стая в интензивно и като, че забравиха за мен. В мозъка ми са се отпечатали едни ярки луминесцентни лампи, които не ми дадоха даже да поспя като хората. Тия спомени ги бях изтласкала някъде далече в съзнанието си. Даже до сега не съм ги споделяла, но явно не съм забравила ... Знам, че разумно беше да родя със секцио и все пак ...
Виж целия пост
# 100
 ooooh! Какво значение има как си родила? Нали детето ти е живо и здраво.
Виж целия пост
# 101
Защо аджеба някой трябва да убеждава родилие със секцио, че са сгрешили. Искате да им покажете колко са прости, ограничени и неуки ли?

Съжалявам, но не се бъркайте в живота на другите, оставете хората да си избират сами, нямам нужда да се обяснявам на сульо и пульо как и защо съм родила секцио. Тялото си е мое и аз решавам какво да правя с него. Не мога да разбера нуждата ви да се опитвате да си пробутвате тъпите теории за щяло и нещяло.
Виж целия пост
# 102
Защо аджеба някой трябва да убеждава родилие със секцио, че са сгрешили. Искате да им покажете колко са прости, ограничени и неуки ли?

Съжалявам, но не се бъркайте в живота на другите, оставете хората да си избират сами, нямам нужда да се обяснявам на сульо и пульо как и защо съм родила секцио. Тялото си е мое и аз решавам какво да правя с него. Не мога да разбера нуждата ви да се опитвате да си пробутвате тъпите теории за щяло и нещяло.

Е добре де, авторката на темата е написала в прав текст, че тези, които темата не ги интересува не е нужно да четат, камо ли да пишат. Живеем в свободна страна, за Бога  Crossing Arms
Виж целия пост
# 103
Да, много е лесно да си напишеш глупостите и после отдолу с малки букви - моля да спазваме добрия тон, моля да не се караме, моля темата да не се превръща в за и против... бла-бла

 Само, че живеем в демократична държава и след като имам право на мнение ще се възползвам от него. Темата ме интересува дотолкова, че влияете на много жени, които не са достатъчно уверени в себе си като мен и им вменявате някакви чувства за вина, от които просто няма нужда. Излишно е човек да съжалява за нещо, което е минало и не може да промени. И се почват едни агитации, едни чудесии, едни разкази. Този интернет ви побърка, бе хора!
Виж целия пост
# 104
Лилия. Н тук не става въпрос за вменяване на вина - къде го видя това, честно  Thinking Тази тема, поне както аз я схващам, е за болката на един конкретем човек - авторката й, за нейната неудовлетвореност. Тя не убеждава никой да ражда вагинално или секцио. Единственото, към което може да подтикне някого е да се замисли. Всяка жена има глава на раменете си и сама може да претегли своите "за" и "против", да ги обсъди с медицинско / или няколко / лице и да знае за какво иде реч. Много жени са в безвъздушно пространство, нямат информация и са уязвими заради неосведомеността си. Затова не мисля, че трябва да проклинаме Интернет, напротив - аз го приветствам, защото едно да направиш наистина информиран избор, друго е - някой да реши за тебе просто така, защото си по някаква причина в ръцете му, зависиш от него.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия