Какво говорите на бебетата си?

Аз в общи линии му говоря глупости (разказвам му като стане голям какво ще правим и др.), даже мъжа ми ми се присмива какви безумици приказвам или му разказвам приказки (които не помня много добре) и пак ми се присмива

Аз повече говоря на котката си сега,отколкото на бебето.Но все пак съм само в 5 месец  а после ще му говоря квото се сетя, само да е миличко и да усеща любовта ми 
Не се притеснявай да му говориш 

Не мисля,че е необходимо нон-стоп говорене при толкова малко бебче.
Иначе общо взето аз повтарям едни и същи неща,обяснявам в подробности какво правя или какво ще правим.

пея песни,обяснявам как готвя,гладя....Но аз започнах на 4м. защото ми се стори глупаво да говоря на бебе на няколко дни

Ами, аз не говоря на бебето конкретно - просто си "мелям". Не обичам на децата да се говори по "бебшки", нито пък да им се опростяват темите. Говоря им като на възрастни. Разказвам за деня си, бабткото какво прави, какво съм прочела във вестника, с какво ме е ядосал мъжо или някой друг  , какво правя в момента. Изобщо каквото ми хрумне. Баткото нямаше годинка, а мъжа ми му обясняваше устройството на разни уреди - ТВ, компютър, бормашина... Резултата е, че той сега знае устройството на колата по-добре от мен, а на година и половина не можеше да казва "вода", но произнасяше много добре "бормашина"  

Говори каквото ти падне - важното е да чуват реч, да свикват с думите и да им се развива мозъчето и да им се обогатява речника. Думите обаче произнасяй правилно, защото после детето трудно ще разбере, че "бу" е вода. Ако му е трудно да произнесе някоя дума, то само ще си я "смачка" както може.

Когато беше новороден, не му говорех постоянно. По принцип не съм приказлива. Обаче често го взимах при мен на спалнята и му четях на глас книга, която на мен ми е интересна. Баща му му говореше повече- най-вече за футбол. Колкото повече пораства, толкова по-естествено ми идват на ум теми, по които да му говоря.

Kогато беше новородена-нищо особено общо взето каквото ми дойде на акъла,а сега и обяснявам всичко каквото правя.

Каквото ми дойде на акъла.То не са песни,четене на приказки,обясняване какво правя в момента.Често заставаме пред огледалото с нея и й показвам къде са очичките,нослето и т.н.Понякога,като се преуморя от говорене,я слагам на шезлонга и й пускам музика .Говоря й от първия момент,още от родилното...

Имам куче и още преди да се роди бебето си говорих на него, така че не ми е било проблем да говоря на бебето какво ли не. Не е вярно, че е глупаво да се говори на малко бебе, за него е приятно и полезно да чува гласа на майка си.

нямам спомен какво съм му говорила когато е бил толкова малък

Мисля, че най-важното в момента е да го гушкаш, за да те усеща.
Говоренето може за мааалко по-натам...

Да.
В общи линии и аз така,обяснявах какво правя в момента,назовавах разни предмети от околния свят и за какво ги използваме и така...

Чак пък нон стоп да говориш на бебето едва ли е нужно на този етап 
Джуличка е дала добър съвет:

Говорих има колко много ги обичам, това най вече, колко са ми мили, колко са сладки.
Когато ги обличах, обяснявах какво правя - слагам ръквачето, обувам панталончето. Ей такива неща.
Никога не съм говорила "бебешки" и забранявам и на близките ми да го правят.

Говорене на две седмично бебе и то нон стоп, изобщо не е необходимо.

А, иначе няма  да нужда да му рецитираш Шекспир, просто си дрънкаш и това е  ... -  какво правиш в момента, как казва кучето, котето и т.н. каквото се сетиш ... 
Май не ти помогнах, особено, ама...

На толкова малко бебе не е нужно постоянно да се говори.За сега е по важно да се гушка за да усеща топлината на мама Като стане малко по голямо тогава ще му е интересно като приказваш независимо какво 

Говорех постоянно и каквото ми дойдеше на акъла

Говорех му като малък, а и сега, какво правя, какво става навън - докато съм го успокоявала от колики на ръце първите 3 месеца, какво ще правим в бъдеще, какво си мисля. Аз обичам да споделям, да говоря, направо не мога да си представя да ми тежи И по книжки от съвсем малък съм му говорила.
Учудват се колко добре говори малкия Но имам познати, които съвсем на са им говорили, не им идвало отвътре - те са си прави, както го чувства майката.

Никога не съм се насилвала да му говоря,заради самото говорене.Още повече,че в началото исках само да го гушкам и целувам.
Но скоро след това започнах коликите ,така че заедно с гушкането,говоренето и пеенето бяха основният му лек.

Като беше бебе общо взето нищо не и говорех,просто си знаех,че не ме разбира и се чувствах глупаво да обяснявам нещо на някой ,който не разбира  След като стана мааалко по-голяма и вече имаше контакт помежду ни и обяснявах всичко,което правя,защо го правя и дрън-дрън.И сега е така,само че сега ме разбира почти напълно.Даже я командвам да ми носи разни неща,да включва тв-то,климатика...да ми носи управлението..абе ей такива неща,действам си я 

Говоря и докато я обличам,събличам,сменям памперс.
Нищо особено,измислям си разни монолози?
В будните часове се правя на певица   

Най-лесно е да обясняваш какво правиш в момента.Така винаги ще има какво да му кажеш,без да си напрягаш мозъка 

Аз много и пеех на тази възраст. Почти всичко, което и приказвах го изпявах всъщност.

Не обичам много да говоря, но пък му пея много.
Трябва да ти идва отвътре иначе няма да се получи.
Не се насилвай само!!!

И аз така.

Като правим нещо заедно обяснявам какво ще направя сега, и т.н. Много често й пея, даже повече отколкото й говоря.
Друг път например я питам защо не искя да яде, иска ли резен банан и т.н.
Понякога се случва и да мълчя, когато съм доста изморена, тогава само се гушкаме.

Ми при положение, че сме по цял ден само двамата и няма с кой друг да си говоря.....за всичко си говоря сама

Чак пък нон-стоп
Можеш да му пееш, да му четеш, да му обясняваш кога какво правиш, какви са ви плановете за деня, да го запознаваш с къщата с предметите, с гледката през прозореца и разни такива битовизми....
Може да пускаш записани приказки..
но и минутки мълчание няма да са фатални....все пак не си латерна.....

Приказвах постоянно на бебето- какво правя , как го правя, защо го правя... Исках просто да чува гласа ми, когато нямах възможност физически да съм залепена за нея.

В повечето случаи му пея някакви песнички. И аз не мога да измислям много неща.

Аз му говоря какво правя и какво ще правя и колко много го обичам. Не му говоря нон стоп, то няма какво да му говоря толкова.

Докато бяха малки и не разбираха - обикновени лиготии. "На мама муцунката, дай това краче да го гризна, малко бебе такова" - ей такива работи.
После започнах да разговарям с тях, да обяснявам, да разказвам приказки, да давам съвети.

Говоря и доста - ти си слънчице прекрасно на мама. Хубава си като кака си - когато каката е при нас, очичките на мама прекрасни, звездичката ми... Пея песни, на Ваня Костова, много ги харесва

В първите месеци и се гушкахме много. 

Не съм говорила нищо особено, моята дъщеря спеше почти през цялото време.
Глезотии в повечето случаи 

Говоря непрекъснато ,за всичко което става и ще става,за всичко което  ми идва наум.

Говоря и като на възрастен. Както някой по-горе спомена непрекъснато "меля" нещо. Резултатът от това е, че проговори много бързо и много правилно. Изобщо няма "измислени" думи, нито ми трябва преводач.
 
п.с.И с другите деца говоря така и те много обичат да си приказваме.

Чак пък непрекъснато... аз съм си направо от мълчаливите
Сега с малкия се усещам, че повече говоря. Пея песнички, когато правим гимнастика, когато го обличам и къпя му посочвам крачета, ръчички... Опитвам се да го оставям обаче и сам да се заиграва и тогава все едно мен ме няма.
На голямата не съм говорила толкова много, но тя си проговори доста рано и си говореше и за двете 
Бебешки думи не съм ползвала с нея, не смятам да ползвам и сега.

autumnsphere, честито бебче!   

За говоренето - аз на сина ми не съм говорила кой знае колко на тази възраст. По-късно започнах с песните, а още по-късно и с четенето. Сега не мога да му затворя устата.

Сега на дъщерята от време на време пея, когато имам желание й говоря. Но най-много я целувам, галя и й се възхищавам...

Когато,няма какво да кажеш,гушкането е достатъчно.Аз лични й четох приказки,все пак е зимно бебе и доста скучни месеци изкарахме.

Пея и, радвам и се, показвам и играчки, имитирам звуци на животни...

Описвам всяко едно действие, което извършвам в момента. Когато бях разстроена за нещо, му разказвах - какво ми е, защо се чувствам така, кой ми го е причинил и т.н.

И аз така.

Всичко си говорех с нея все едно си говоря с възрастен. По цял ден бяхме самички и аз си споделях и някой неща дори. Никога не съм и говорила на бебешки. За протокола проговори много малка и правилно при това, без да използва бебешки думи.

Щото е мъничък още, и перцептивните му способности са ограничени, затова не знаеш какво да кажеш

И аз бях така, а трябва да се има предвид, че моята дъщеря почти не спи денем от момента на раждането си. Предимно песни ще да са били, често с измислени текстове.

Като добие свяст, и "диалогът" ще стане по-смислен. Това при нас се случи на около 2.5-3 месеца. И да ти кажа - съм с усещането, че почти всичко разбира и реагира адекватно.

Аз освен глезотийките,които се казват на бебчетата честичко му казвах и едно стихче,бебешко такова за лече-буболече.Доста е дългичко,и малкия сега вече си го познава-още като чуе началото,и се радва .Но твоето още е много малко,можеш да поотложиш говоренето,и да си наваксвате само с гушкане

Ами,каквото ми дойде на ум  Обяснявах и какво върша в момента,споделях си мъките,даже и се оплаквах  Общо взето си бръщолевех всичко,което ми дойде на ум 

Когато бяхме сами по цял ден му споделях мислите си на глас.
Мисля,че беше идеален слушател/за разлика от сега /.

Много обичах да го гушкам и да му говоря нежно,наричайки го с най-различни лигавички имена.

Мисля, че не чак толкова важно какво казваш, а с каква интонация. Аз говоря на моето бебче абсолютни щуротии, но с нежен глас и тя се забавлява много.

Аз не съм против говоренето на новородени, но съм много против говоренето на бебешки, лигаво е. Мисля, че и аз ще му говоря на моето. Какво ти мислене - аз още от сега си говоря - като ненормална , като ме ритне и все си питам нещо от сорта на "какво протестираш?'" или както си стоя в офиса  ( аз работя сама ) и не съм го усетила целия ден, облягам се хубаво на стола и го подканвам ( с думи ) да усетя ритниче или някакво движение. , сега ми е смешно и на мен самата, но сигурно като се появи на бял свят устата ми ще е като ярмомелка.(Тя и сега си ми е така)

 

А бременните мами говорят ли вече на неродените си деца. Аз знам, че моето вече започва да чува и се чудя трябва ли да му говоря специално?

Глупости. Нямаш такива задължения - да говориш нон-стоп.
Нито пък си представям, че ще му е приятно - да го побъркаш ли искаш?

Говориш, когато е будно бебето и се занимаваш с него - общо взето, каквото би искала да му кажеш. Примерно какво го правиш (къпеш, обръщаш, мажеш..), какво очакваш от него (изпий си млякото и излизаме... виж играчката...), колко много го обичаш... и каквото друго ти хрумне - не в смисъл да "изобретяваш" изречения, само и само да издаваш звуци, а каквото ти иде да кажеш. Ако изпитваш желание да му кажеш нещо, а не можеш да "образуваш изречения" - струва ти се тъпо да разказваш Война и мир, а да издаваш идиотски звуци от тип "гу-гу-гууууууу" изобщо не е в твоя стил - пей му. Ако не умееш или не знаеш песни или не изпитваш желание да си пееш сама - пусни тихичко диск с детски (или харесвани от теб) песни и пригласяй.

Честно да си призная говорех им от самото начало за готвене,чистене,гладене,какво ще правим,как ще ме ядосват като пораснат и общо взето каквото ми дойде на ум,често им пеех песнички и разказвах приказки.Сигурно затова сега големият ми син е същински професор.
Аз също съм против лигавото говорене-говорех им и сега продължавам така все едно са възрастни хора.Всичко разбират и усещат.

Глупости му говоря до ден днешен... И се лигавя яко... Ама какво да правя, като ми идва отвътре...

На такова малко бебе не е необходимо да говориш постоянно.По-добре му пей 

Най-често обяснявам какво правя, как се нарича предмета, който държа /понякога й давам да подържи някой безопасен предмет, за да го опознае/.
Сега ми е малко по-лесно, защото казва безразборно срички. Аз си правя от тях думи и така "завързваме разговор".
А когато всички варианти се изчерпат - пея.

В общи линии му говоря само глупости. Правя се на маймуна,за да му е смешно. Говоря му за чистене,какво ще правим,как ще ме ядосва като порасне, как с тати ще ритат топка и общо взето каквото се сетя. Но в никакъв случай на бебешки.

Оооо,  Развесели ме с това описание на нещата...

Ами аз й говорех всичко. Като се изчерпваха идеите за разказ, започвах така:

Хайде се да измием дупенцето, ето това са чорапките, дай мама да цунка едно краченце, къде е пупката.
Ето сега една ръчичка - муш, ето другата муш

и т.н. и т.н.
 

На тази възраст гушках,пеех песнички, говорила съм и различни неща но не и нон-стоп.

Аз говорех на дъщеря си като на голям човек още от момента, в който я гушнах за първи път.
Т.е. казвах й всичко, което ме вълнува в момента, това което правя.....Е, водех монолози, но определено имаше смисъл от тях.
П.П. Сега се чудя защо не си затваря и за момент устата.

Постоянно съм им говорела. Почти всичко, което правя съм го "споделяла" с бебето като с голям човек.
Но то отвътре така ми идва. Радвам им се, много песнички, разни бебешки игрички.
С две думи -говоря за всичко. Горките ми деца, наслушали са са на всичко.
Незнам дали е от това, но в резултат  рано проговориха.

Това което си мисля го казвам на глас. Понякога му пея.

galina, я го дай това стихотворение!


Моето говорене май най-вече с това се изчерпва...

Ето го.
Там в гората,там далече
расло лече-буболече
галенко,с корава дрешка,
аленко,като черешка.
С две оченца, да си гледка.
С шест краченца,да си шетка.
С гладко гръбче и муцунка,
сладко мама да го цунка.
На шишарка си седяло,
от роса попарка яло
Под бодливата къпинка,
вечер лягало да спинка.
Нежно мама го люляла,
тихо песничка му пяла:
"На възглавничка от лайка,
спи ми чеденце на майка.
Чичо Слънчо се затули,
нани-нани,люли-люли!
Под юрганче от тревица,
спи ми,мамина дущица.
Слънчо вече се затули,
нани-нани,люли-люли.
Чудно лече-буболече
там в гората,там далече!
Без да пита,с тихи стъпки,
тръгнало веднъж за гъбки.
Леви,десни!Леви десни!
Ех ,че срещи интересни!
Под листо от дива круша
спряло,коса да послуша.
Спряло се до кукуряче,
да му каже"боц" с мустаче.
Спряло се до росна капка,
да поцапка като жабка.
Спряло да послуша чинка,
поиграло с песъчинка.
После взело да се люшка,
на листец от теменужка.
И съгледало черупка-
орех с провъртяна дупка.
Мушнало се до средата
и настъпила бедата:
охка,ахка,врънка,мънка
ни навътре,ни навънка!
-Ей,немирниче проклето,
де си пъхаш ти нослето?
някой с весел глас попитал,
и го щипнал и посритал.
(палав паяк бил изглежда,
в тъмното мотаел прежда)
А горкичкото юначе,
почнало на глас да плаче
-Там в гората,там далече,
аз съм лече-буболече
галенко,с корава дрешка,
аленко,като черешка.
С две оченца -да си гледкам,
с шест краченца-да си шеткам.
С гладко гръбче и муцунка,
сладко мама да ме цунка.
Ах ти ,лече буболече
там в гората,там далече
чула мама буболечка,
от върха на суха млечка.
Спуснала се с цяла сила,
и юначето спасила.
Поизбърсала с листенце,
хубавото му носленце,
дала му зелена сламка
да си гризка,да си амка.
И завела го да спинка,
под бодливата къпинка.
На възглавничка от лайка,
сложила го мила майка
да расте и хубавее,
като слънчице да грее.
Под мустаче се засмяло,
аленото буболече,
и заспало,засияло
там в гората,там далече!

Това стихче е много хубаво, нищо че е дълго.
Аз пък му пея песнички и му чета приказки.Понякога когато правя нещо му обяснявам какво правя и защо го правя и той седи и ме гледа и се смее.Има си и любими песнички  и понякога много обича да крещи или пък почва да мрънка все едно пее като ги чуе.

На мен също ми беше много старнно какво да и говоря.Много я гушках и гледах как спинка непрекъснато.Пеех и песнички и по-нататък (т.е.след време)я галех по бузките да се усмихва.

Аз му говоря почти постоянно, но той едва ли ме разбира, обаче определено реагира,когато му пея песнички 

galina_743 ,страхотно стихче.Много ме изкефи.
Разпечатвам си го  ,за да  го вкарам в действие

Хубаво е да се говори на бебетата, но със сигурност не през цялото време, поне аз така мисля. А да им се пускат записи май няма смисъл, защото е много безлично за тях. А пък да ги сложиш пред телевизора с идеята, че ще се образоват така - абсурд. За мен лично филмчета като Телетъбис и Бейби Айнщайн са абсурдно нещо, но това си е мое мнение. Хубаво е да виждат кой им говори, да реагират и много важно ти да реагираш на това което те казват или правят. Аз лично й говоря много - какво правя в момента, показвам й книжки и й разказвам по тях, с играчките си говорим и й измислям приказки.  Аз смятам, че "бебешкия говор" не бива да се използва прекалено, за да може да се научи детето да говори правилно в крайна сметка. Но мисля, че не е хубаво да им се говорят много сложни неща - простички, непосредствени, назоваване на предмети, неща които виждат и усещат.

На моя хубостник му говоря от първия ден - какво правя или ще правим,колко го обичкам.А сега не спирам защото когато говоря той се залива от смях и е много сладък.Успокоява се от гласът ми повече отколкото ако го гушкам - и аз не мога да си го обясня

И аз така  постъпвам с Никол

Говоря на дъщеря ми както на възрастен човек.

!Но едва ли ще го науча,по-скоро ще му го чета 
Иначе и аз говоря като на възрастен,но като беше мъничък не съм се престаравала.

Говоря му от мига в който ми го дадоха в родилното, той вече ми отвръща със същото.

Аз говоря на дъщеря ми като на голям човек , а тя все още ми отговаря с агу 

О, galina_743, благодаря ти за стихчето! Чудесно е! Току що го прочетох на баткото и двамата изпаднахме в умиление! Ще го чета с удоволствие и на малката! 

Аз на моята и говоря всичко, каквото се сетя. Освен, че й обяснявам какво правя, я наричам с всевъзможни мили определения. Но не правя това непрекъснато, особено нощем съм много мълчалива.
Галина, чудесно стихче. 

                                                        Аз говоря на моето бебе всякакви неща.Казвам и 4е е най хубавото бебе на света.
                                                        Най сладката принцеса и всякъкви от то род.Обяснявам и какво правя,казвам и като излезем
                                                        къде ще я водя и какво искам да и купя.И много други,а тя ме гледа и сигурно си вика тая моя майка не е в 4ас

Говорех му и преди и след раждането. Наричах го с мили думи, галех го. Пеех му песнички, обяснявах и показвах различни предмети и неща и ги назовавах. И все още, но вече има и обратна връзка с въпроса ЗАЩО  на всяко нещо.

На нашето ангелче й говоря от вътреутробния й живот - да се говори на детенцето е страшно важно. Аз съм психолог и много съм изследвала тази тема - чрез речта се развива емоционална връзка, спомага се развиването на мозъка, социалните умения. Аз от самото забременяване й говоря, чета й приказки, пея й. След като се роди започнах много усилено да й чета приказки, да й разказвам. Много е важен бебешкия език - той развива много емоционалността на бебенцата, има изследвания, които доказват, че ебенцата, на които с еговори с "бебешки език" се развиват по-бързо, развиват повече емоционална компетентност. Важно е да се говори за всичко и по всякакъв начин. Юрез речта и отношеноието бебнцето развива отношение към света и з атова действията и речта трябва да са в синхрон.

От новороден си му говоря каквото ми дойде наум, разбира се нормални неща. Не съм се напълвала да си измислям истории, просто става спонтанно, обяснявах му какво правя, разказвах му приказки, пеех му, въобще той беше свикнал непрекъснато да чува нещо от мен.

Разни милички неща и глупави също и още от началото много и говоря и тя започва да бърборка вече малко като на песенчица ги докарва нейните словосъчетания  .

Ами не е нужно да ти е цветущо въображението. Като новородено му говорех какво правя с него - че го обличам, сменям му памперса, почиствам му ушите и прочие. Когато аз правех нещо също му го обяснявам. И разни такива. Разнасях го из къщи и му показвах и описвах разни неща. Когато си бърборкаше нещо и си гукаше му отговарях - "Да, точно така" и разни такива. Пеех му.

Кой го казва?  Няма такова нещо, разбира се  Я, стига тъпотии и робувания. Прави каквото чувстваш от сърцето си не мисли за глупости. Детето ти иска храна, ласки и подсушено дупе, а не приказки 

О,аз постоянно му говорех,докато беше мъничък и много му пеех.Аз също не давам на близките ми да му говорят по бебешки.

И аз мисля че е мъничко още,не се насилвай сега,като  не ти идва отвътре.После ще му говориш,ще стане от само себе си аз му се радвам предимно,и му пея песнички

Не съм се насилвала да й говоря, просто забелязах, че й е интересно и неусетно започнах все повече да й "споделям". Говорех й нормални неща, каквото ми дойде на ум, помня, че по едно време я разнасях и й показвах къде стоят чиниите, какво има в кухнята,.... Освен това й пусках много детски песнички

Представи си моето пък и приказки искаше!