как се подготвяте за раждане в 9 месец

  • 4 783
  • 30
Здравейте тръпнещи в очакване мами Simple Smile Какво предприемате на финалната права - как се подготвяте за Големия ден физически и психически?Колко често посещавате гинеколога си?
Виж целия пост
# 1
физически-много ходене,изкачване на стълби,секс
психически-никак,радвах се на корема си
Виж целия пост
# 2
През цялата бременност се стараех да се храня здравословно и да се щадя от лоши хора и техните мисли.Не съм спирала да работя до последния ден ,защото така се чувствах много добре.Работа ми го позволяваше.
Виж целия пост
# 3
Аз не съм тръпнеща в очакване мама, но си спомням последния ден преди да родя - физически - наспах се едно хубаво и до последно оправях стаята на детето. Психически - ми ..... честно казано подготвях се за това, което ме чака и се настройвах, че всичко ще е както го искам. Така и стана.
Успешна финална права.
Виж целия пост
# 4
По препоръка на моя лекар всяка седмица посещавах ЖК. Друго не съм правила, просто си живеех като нормален човек.

През цялата бременност се стараех да се храня здравословно и да се щадя от лоши хора и техните мисли.

Ъъъ, а как точно познаваше кой е лош и коя мисъл е лоша? И дали изобщо има лоши мисли за теб този лош човек? И как точно се щадеше?
Виж целия пост
# 5
Запълвах си времето с пазаруване на последните дреболии за бебето
и се молех вече да излиза, че не можех да дишам вече  ooooh!
На лекар ходех веднъж седмично. За самото раждане гледах да не мисля
много, но не ме беше страх, защото не знаех какво е. Laughing
Виж целия пост
# 6
Еми как  Laughing
1.Осмия месец-приключихме покупките за беба.Донакупихме останалата по-голяма част от  дрешките,които щяха да ни трябват първоначално.Взехме кошарката.Изпрах и изгладих всичко и прилежно подредих в гардеробчето.Оправих и кошарата с чаршафи и обиколници.Взехме шишета и всякакви аксесоари.
2.Деветия месец- приготвих прословутата чанта с багажа за болницата.
Общо взето през този последен месец не съм правила нищо подготвително.Само помня,че всяка вечер гледахме филми на компа и ядяхме близалки с мъжа ми.Аз бях чисто гола,увита в чаршаф и все си казвах.Ето сега...тази вечер ще е.Да,ама не беше.Преносих с 8 дена  Laughing
3.На първата консултация в 9-тия месец, док ми даде папката с документи и изследвания като каза,че почне ли раждането тръгвам за болницата с тази папка.Без нея не можело.След това ми назначи последни изследвания (кръв,урина),ходих и още веднъж на консултация.И уточнихме,че ако до термина не съм започнала да раждам да идем на термина.И така всеки ден след термина ходихме да слуша тоновете,прати ни и на запис в болницата.Някъде на 3-тия ден от преносването ми направи гинекологичен преглед ,да види има ли ракритие,ала бала,но нямаше нищо.Вечерта преди да родя беше последната консултация  Peace
Виж целия пост
# 7
На лекар ходих веднъж на две седмици.
Физически-много разходки. 
Психически-не спирах да мисля какво ме очаква и дали всичко ще мине добре.
Виж целия пост
# 8
физически - гледах да се движа възможно повече, въпреки че ми беше тежко.
А за психическата ми подготовка, природата се погрижи - толкова ми беше писнало да ми тежи корема, да не мога да дишам, толкова исках да си видя бебето, че за мен раждането беше радостно събитие, което очаквах с нетърпение. Simple Smile
Виж целия пост
# 9
Физически- никак. Навън беше студено, гадно, на мен ми стискаха ботушите и въобще не ми беше до разходки. Повече си лежах .
Психически също не се подготвях. Не ме беше страх от раждането.

По лекари ходех доста. Направих си уговорка с лекар за раждането и ходех всяка седмица да ме преглежда. Лекарката, която ми водеше консултациите, също ме караше да ходя всяка седмица, за да слуша тоновете на бебето. Това ходене по болници ми беше досадно, но поне бях сигурна, че всичко с бебето е наред.
Виж целия пост
# 10
Физически- никак. Навън беше студено, гадно, на мен ми стискаха ботушите и въобще не ми беше до разходки. Повече си лежах .
Психически също не се подготвях. Не ме беше страх от раждането.

По лекари ходех доста. Направих си уговорка с лекар за раждането и ходех всяка седмица да ме преглежда. Лекарката, която ми водеше консултациите, също ме караше да ходя всяка седмица, за да слуша тоновете на бебето. Това ходене по болници ми беше досадно, но поне бях сигурна, че всичко с бебето е наред.

Все едно аз съм го писала  Laughing
Виж целия пост
# 11
Физически при мен подготовката за раждането се състоеше най-вече в дълги разходки и подходящи упражнения.
Психически се настройвах за нормално раждане без упойка.
Виж целия пост
# 12
Физически се подготвях от самото начало- много ходене пеша, изкачване на стълбите да 8 етаж ежедневно. А психически се настройвах за еднонормално раждане. Беше ме шубе ако трябва да си призная, че като тръгна да раждам няма да има кой да ме закара, но нацелих мъжо у нас в деня на събитието.
Виж целия пост
# 13
Физически с много разходки,а и корема не ми тежеше и времето беше много хубаво и непрекъснато бях на вън. Психически се настройвах за нормално раждане.
Виж целия пост
# 14
Физически-не мога да се подготвям много,защото кръста ме боли убийствено,но гледам всеки ден да изкачвам стълбите от 1 до 8 етаж(и нагоре и надолу).
А психически не се настройвам ,защото съм си настроена още от когато забременях,че като тръгне бебето да излиза връщане назад няма и честно казано нямам никакви страхове.
Смела съм може би защото не знам какво ме чака,но каквато и да е болката ще е нищо в сравнение с радостта след това.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия