За бедна или за богата къща сте? Или за компромисите в кухнята......

понякога ми се случва да правя компромис и с качеството, и с количеството. доста по-често обаче съжалявам, ако направеният компромис е бил с качеството  по-принцип се стремя да използвам закупените продукти оптимално - например когато купя 1/2 кг кайма от 6,5-7 лв. (в която съм сигурна, че е хубава) гледам да направя една супа топчета и едни пълнени чушки 
със сиренето не правя компромис никакъв - много ни спори и ми писна да изхвърлям боклуци, които и за баница не стават 

Не ми се налага да правя компросмиси. Ние не ядем много, двама сме, деца нямаме. Купувам и доста скъпи продукти, но и доста евтини. Ако знам, че е евтино и качествено--избирам евтиното (но качествено)--пример са едни колбаси, които се внасят от чужбина. За 4 лева луканков салам, доста по-вкусен от БГ такива които са по 20 лева. Вярно, изрезки са--капаци, които маяината не е поела да реже, но доста вкусни. Не са стари, не са с изтекъл срок. За 10 лева пастърма--пак така. Гледам да готвя всеки ден (вечерта след работа за следващия ден), за да ядем вкусно и качествено. То има и доста евтини ястия--боб, грах, зелен фасул, спагети (не БГ) и т.н, и т.н. Напоследък намерих кайма, която мелят пред мен за 5.50 лева килото--сравнена с масовата 8.50 в МЕТРО и Елемаг--с нищо тази не отстъпва на по-скъпата. Проблема е там, че не винаги имам време да обикалям и да сондирам цените.

Темата е много хубава и интересна, макар да прозира вече на къде ще тръгват нещата   Така или иначе се надявам да се запази идеята и да не се обърне на препирня кой богат, кой беден и кой с какво се "фука".

Сега в частност: Да, налагало ми се е да правя компромиси. Особено когато живеехме в чужбина. Изрязвах купончета, купувах от промоциите (който Бог да ги поживи, те имат много, за разлика от тук, ама ние тука всички сме богати де ), готвех с едно пиле 4 манджи   . Не мога да кажа, че никога не съм купувала най- евтиното, но винаги, когато съм можела да си позволя съм гледала да спестя от количеството, а не от качеството. Дори и когато сме били съвсем икономични съм се стремяла да сложа две шепи сурови ядки, а не кило печени и осолени до забрава. Луканки и прочие колбаси и сега не ползваме, и тогава не сме- евтини или скъпи те са си все ниско качество, поради всички боклуци в тях. И сега си правя сметка, кой не си я прави всъщност, но само спрямо нас. Спрямо детето- никога. Аз бих умряла от глад, но нея няма да лиша никога, докато зависи от мен.
Икономията от качество на храната е пряко свързана със здравето ни, колкото и да е тъжно това. Сега често виждам по магазините хора, които макар да е очевидно, че не са с някакви кой знае какви възможности и определено са избирали от най- евтинките неща, количките им са пълни с салати Кенар, боклучави бисквити и тн. Е това ми е доста странно, като много по- здравословно, а и по- евтино би им излязло да си купят продуктите (пък нека пак да не са от най- скъпите такива) и сами да си приготвят това, онова.

Иначе като отговор на въпроса- за богата къща ще да съм родена, даже за дъщеря на Рокфелер, както казваше едната ми баба, която имаше икономисването като самоцел в живота си. От майка ми съм го наследила, която е търпяла жестоки критики от прекомерно икономичните си (без такава нужда) свекри (едната от които е именно гореспоменатата баба), които я хокали, че много дебело мажела с масло филиите на собствения им син   Ето този вид икономии са тези, за който се казва, че си водят до честа мизерия. Едно е човек да е разумен, да се разполага според чергата си, но все пак да живее нормално, а друго е онази пословична българска "икономичност", която кара много хора да ядат примерно боклуци, а да си думат по последен модел мобилен телефон  

Когато бяхме само двамата със съпруга ми, не ми се е налаго да правя компромиси с каквото и да било. Обаче, както една съфорумка писа по-горе ... "Дупе знае 2 и 200"  сега сме с дете, свекърва и възрастен човек и "да" - понякога ми се налага да правя компромиси и с количеството и с качеството на храната, но никога с цената на вкусовите качества на ястията    Имам в предвид че днес мога да сготвя боб, а утре пържоли с някаква засукана гарнитура и десерт 

Не мисля, че готвенето на боб, картофи или други постни ястия е компромис.Това е в пъти по-вкусно от рани храни с неясен състав.

Вчера в Пикадили -Пловдив имаше пилешко филе охладено ,по 6 лв килограма.Имаше трима човека на опашката,а на тази за готова храна и пици,около 30 човека.
Понеже аз лично предпочитам да си приготвям храната сама,за да знам какво ям,се учудвам на хора,които предпочитат готовата храна,особено в неделя.И на мен ми се е случвало да купувам такава,но много-много рядко.
А иначе компромиси съм правила,не често,но се случва.Все пак предпочитам качество пред количество.Денди от Випбрадър беше казал веднъж "По-добре една красива ягода в майсенски порцелан,отколкото 10 смачкани и презрели." Не съм сигурна за точните думи на цитата,но смисъла беше този.

Откакто се роди дъщеря ни правя компромиси с много неща и "качествено", и "количествено".Дори и да искам не мога да си позволя да си купя месо и да го смелят пред мен,а мога да си позволя евтина кайма.Така е и с другите храни.Когато човек няма финанси никой не може да ме убеди,че е възможно да се купи качествена храна.Всеки разбира от хубавото,но не всеки има възможност да си го позволи.Ако ние го направим,цял месец трябва да стоим на тъмно,без телефон и т.н.При хората без големи финансови възможност едното предпочитание винаги е за сметка на друго равно на него.Просто подреждаш жизненоважните приоритети и се молиш и съдбата да е на твоя страна,за да се получат нещата както си ги планирал.
Значи аз съм за бедната къща
Честно казано като сме живи и здрави,не ме интересува за бедна или богата къща съм.

Не искам да се караме и не искам темата да се превърне в препирня както казва *MILADY* ....

Нана, тук в този форум, вече всички момичета чувствам някак си близки......С някои може и да съм по-близка, дори и да си позволя майтап с тях,но знам,че те ще ме разберат правилно и няма да има недоразумения. Та...уважавам те.....Но на мен не ми загорча от изказването на Пина. Усеща се винаги, когато нещо не е сготвено така както ти е свикнало небцето. У нашата къща никога не се е готвело с мас и когато дойдох тук - в друг край, друг манталитет, друга кухня и където използването на свинска мас е нещо нормално - винаги различавах кое е със свинска мас и кое не е. Никога, е най-много 2-3 пъти, не съм използвала извара в баници и сега децата ми разбират коя баница е с извара,и коя със сирене.

Не използвам субпродукти, извара, колбаси, свинско не консумираме, главно телешко и пилешко и сезонно агнешко и вкуса ми разпознава, когато има в яденето нещо от това, което не ядем. Сега съм обявила бойкот на каймата, докато не събера пари за робот с месомелачка, така че да си меля аз месото.

Аз също съм установила,че цената и качеството не винаги вървят ръка за ръка, и на приницпа опит-грешка съм установила вкуса на семейството ни, така че да хвърлям минимални количества храна.

Но независимо от всичко правя компромиси - с качеството, с цената, с количеството......На теория знам нещата перфектно, както и вярвам голяма част от момичетата тук, но когато опре всичко до практиката, джоба и пр. нещата стават по-различни. Едно е да искам, друго е да мога да го предложа на семейството си. Но не се комплексирам от това, гледам да бъда над това. Защото животът не е само ядене, самочувствие се създава от ред други неща.....Понякога невидими за очите.

Не се дразня от хора, които не правят никакви компромиси. Напротив - радвам се,че има и такива семейства, защото компромиса не е свързан с това дали си богат или беден. Познавам богати хора, които обаче нямат никакъв вкус и сигурно се хранят по-зле от мен....

За съжаление май българите сме научени,че напр. хубав хляб означава - бял, топъл и пухкав. И точно по тази причина не мога да накарам баща ми да изяде и филия от мой типов хляб. Казва,че не е прасе,че да яде черен хляб и сме приключили до тук по въпроса.....но..когато се разболя и му предписаха диета, сега яде по-малко бял хляб, но вече поглежда и към типовите хлебчета.....

Не е много по темата, но все пак много ми е любима тази мисъл на един доктор - "Съсредоточете се върху здравето си, а не върху теглото си! Хранете се, за да живеете, а не, за да отслабвате!"

Маме далеч съм от мисълта да се карам с когото и да било, камо ли пък в готварския  Аз също не се дразня от хората, които не правят компромиси, може би просто взех думите й не буквално, както ти - а в преносния смисъл. Както и да е. Съжалявам, че вгорчих темата, няма да се повтори   



Защото животът не е само ядене, самочувствие се създава от ред други неща.....Понякога невидими за очите.

    

Да,правя компромиси,откакто се роди детето.Има много по-важни неща вече,от това какво  ще ядем.
Има периоди,в който,нямаш друг избор,освен компромиса.Но за сметка на това,готвя с много любов,на близките си.

Правя компромиси с количество, ако липсват достатъчно средства. Но рядко ми се налага. Пък повечето от нещата не са скъпи, дори когато са био, но зависи по принцип с какво се храним и какви количества изяждаме. Предпочитам малко и качествено.

Интересна тема! Правя компромиси, но като че ли не са големи. Иска ми се да изхвърля олиото от дома си и вместо него да ползвам само зехтин, но за сега го слагам само на салатите. Ще ми се да готвя пиле "Филаделфия" или Чийзкейк със истинско сирене "Филаделфия", а не с негов по-евтин аналог, но не винаги се получава... Обожавам мариновата Аншуа, но често ми се налага да си взимам Херинга, заради цената... Или в почти всяка салата да слагам сушени доматчета и каперси, но уви- става само на заплата или като ни раздадат ваучерите...

Иначе никога не съм се замисляла с какви яйца или кисело мляко правя заливката....

Значи, от масовите продукти не пестя- купувам само най-добрите, но от глезотии като сушени домати например- пестя, направо се лишавам...позволявам си ги само в "добрите" дни... 

Правя компромиси и  от към качество и количество  и гледам да готвя по-простички манджи, които хем са вкусни, хем излизат евтино. За разлика от мен милото, който се изживява като кулинар все прави някакви засукани ястия по рецепти на Звездев, които изискват доста скъпи и понякога екзотични продукти и са само за едно ядене, но той си е такъв и обича да си угажда. За празници обаче икономии не правя и особено по коледните празници гледам масата да прелива от вкусни блюда, пък после следпразнично може и на боб и леща да караме ако се наложи 

А иначе съм за богата къща--обичам засуканите манджи с много продукти. Уви, от липса на време през седмицата ядем доста прости и бързи ястия, но винаги приготвени у дома. Залагам на готова храна един път в месеца--примерно на бонус или заплата.

а аз май съм за бедна къща,т.като съм си израснала на село при баба повечето време,и обожавах постни и прости манджички,все си домашна храна,със собствено производство продукти.Ноооо,моят мъж не е свикнал така,хапва си тежки манджи и без месо неможе.