Ами нещо не се виждам. Честно казано съм много песимистично настроена, и възрастта 70 ми се струва недостижима с този стрес. До 50 дано Господ ми даде да поживея, поне заради децата. Иначе...знам ли...ще ходя по екскурзии, ще съм досадна за децата вече сигурно и ще се боря с критическата.
Виж целия пост
Вие на 50, 60, 70 години ???
- Публикувана: 16 фев. 2009, 22:24 ч.
- Последно мнение: 17 апр. 2009, 21:53 ч.
# 60
17 фев. 2009, 21:49 ч.
# 61
18 фев. 2009, 09:50 ч.
На 50 години очаквам да съм във вихъра на служебни и не само пътувания, токчетата ми да набиват кастанетен ритъм в офиса. С поотрасналите деца да се виждаме за разходки, театър или други събития. Да съм намалила висенето във форума. Да съм научила междувременно още един език 
На 60 години да продължавам да съм обкръжена от усмихнати приятели, които не позволяват на възрастта и болежките да им пречат.
На 70 години да продължавам да пиша, да отглеждам растения, правнуци и каквото Бог даде. И през цялото време най-любимият ми човек да е до мен.
Виж целия пост
На 60 години да продължавам да съм обкръжена от усмихнати приятели, които не позволяват на възрастта и болежките да им пречат.
На 70 години да продължавам да пиша, да отглеждам растения, правнуци и каквото Бог даде. И през цялото време най-любимият ми човек да е до мен.
# 62
18 фев. 2009, 10:55 ч.
Да бе, ще намалиш висенето във форума 
Аз като сам на 55
май почти през целия ден си вися 
Не, че си нямам друга работа, ама поглеждам.
Ще видим как ще съм, като стана на 60, но не очаквам кой знае какво промяна.
Промяната може да настъпи като навърша 80, но тази възраст не е посочена, така че няма да я коментирам.
Виж целия пост
Аз като сам на 55
май почти през целия ден си вися Не, че си нямам друга работа, ама поглеждам.
Ще видим как ще съм, като стана на 60, но не очаквам кой знае какво промяна.
Промяната може да настъпи като навърша 80, но тази възраст не е посочена, така че няма да я коментирам.
# 63
20 фев. 2009, 10:55 ч.
На 50 - ще спра да взимам малкия от училище, вече ще му е време..., ще се одумвам "снахите" на големия и ще започна някоя "моя" работа, надявам се...
На 60 - ще отида най-накрая, където винаги съм искала, на вилата, на село и ще забравя да се върна... в лудницата на града.
На 70 - все още ще нося дънки (ако влизам в тях) и ще се катеря по крушата, без страх да не ме видят децата и да се качат след мен...
Виж целия пост
На 60 - ще отида най-накрая, където винаги съм искала, на вилата, на село и ще забравя да се върна... в лудницата на града.
На 70 - все още ще нося дънки (ако влизам в тях) и ще се катеря по крушата, без страх да не ме видят децата и да се качат след мен...
# 65
20 фев. 2009, 22:25 ч.
Прибавям 4.
На 54 ще имам син студент. На мен ще ми омръзнат скучните бели немски панталонки за бабички и ще налуя удобен и чаровен туид, ще връча на мъжа си така копняната от мен шотландска поличка и ще се врътнем към новата ни малка къщичка на брега на морето в едно загубено село в Шотландия. Ще отглеждам две овчици, ще пия умерено и вечер ще се топлим до камината с книга в ръце и ще пиша много. Много ще пиша и след това - много секс.
На 64 ще получа някаква награда за мир, литература, откритие или нещо такова. С парите ще дадем старт на едно ново начало и маратон , уморени от дългата десет годишна почивка. Започва голямото обикалане на света. Ще разбера, че на 64 съм направила повече отколкото на 46 или 26.
Ще променя света, той мен не. Ще ме запомнят. Аз малко ще забравям, но само малко тъй като ще си упражнявам мозъка с Мандарин. Ще си направя нови зъби. О, ще бъда ослепителна!
На 74 нещо става. Изкуствените ми зъби падат и почват да ми растат нови и мои. Вече не пия. Създала съм най продаваното вино в света. Влюбена съм. В мъжа си. Той все още помни коя съм. Пази си шотландската поличка за танците...
Подкрепям го. Вече и двамата знаем мандарин. Имаме 7 внука и 170 осиновени деца. Живеем в Китай. Мъжа ми си изкарва като в Рая - обожава ориз. Аз имам малка фабрика за шоколад. Тайно от внуците се тъпча, на тях давам банани. Мъжа ми е най - богатия човек в Азия. Казах ли ви че съм влюбена? 46 години преди да заспим блаженно прегърнати ние сме постигнали мечтите си. Той е министър председател, а аз втора дама в Китай. Убили сме комунизма. Влизам в форума да проверя колко от вас са живи и здрави и с учудване разбирам, че всички сте си налице. Тогава ви каня на чайна церемония с тайно похапване на шоколадов бивш диктатор. Спя блажен сън . Да, в рая съм.
Виж целия пост
На 54 ще имам син студент. На мен ще ми омръзнат скучните бели немски панталонки за бабички и ще налуя удобен и чаровен туид, ще връча на мъжа си така копняната от мен шотландска поличка и ще се врътнем към новата ни малка къщичка на брега на морето в едно загубено село в Шотландия. Ще отглеждам две овчици, ще пия умерено и вечер ще се топлим до камината с книга в ръце и ще пиша много. Много ще пиша и след това - много секс.
На 64 ще получа някаква награда за мир, литература, откритие или нещо такова. С парите ще дадем старт на едно ново начало и маратон , уморени от дългата десет годишна почивка. Започва голямото обикалане на света. Ще разбера, че на 64 съм направила повече отколкото на 46 или 26.
Ще променя света, той мен не. Ще ме запомнят. Аз малко ще забравям, но само малко тъй като ще си упражнявам мозъка с Мандарин. Ще си направя нови зъби. О, ще бъда ослепителна!
На 74 нещо става. Изкуствените ми зъби падат и почват да ми растат нови и мои. Вече не пия. Създала съм най продаваното вино в света. Влюбена съм. В мъжа си. Той все още помни коя съм. Пази си шотландската поличка за танците...
Подкрепям го. Вече и двамата знаем мандарин. Имаме 7 внука и 170 осиновени деца. Живеем в Китай. Мъжа ми си изкарва като в Рая - обожава ориз. Аз имам малка фабрика за шоколад. Тайно от внуците се тъпча, на тях давам банани. Мъжа ми е най - богатия човек в Азия. Казах ли ви че съм влюбена? 46 години преди да заспим блаженно прегърнати ние сме постигнали мечтите си. Той е министър председател, а аз втора дама в Китай. Убили сме комунизма. Влизам в форума да проверя колко от вас са живи и здрави и с учудване разбирам, че всички сте си налице. Тогава ви каня на чайна церемония с тайно похапване на шоколадов бивш диктатор. Спя блажен сън . Да, в рая съм. 
# 66
20 фев. 2009, 22:34 ч.
Благодаря ти за настроението, което ми създаде с това
Виж целия пост
На 74 нещо става. Изкуствените ми зъби падат и почват да ми растат нови и мои. Вече не пия. Създала съм най продаваното вино в света. Влюбена съм. В мъжа си. Той все още помни коя съм. Пази си шотландската поличка за танците... Подкрепям го. Вече и двамата знаем мандарин. Имаме 7 внука и 170 осиновени деца. Живеем в Китай. Мъжа ми си изкарва като в Рая - обожава ориз. Аз имам малка фабрика за шоколад. Тайно от внуците се тъпча, на тях давам банани. Мъжа ми е най - богатия човек в Азия. Казах ли ви че съм влюбена? 46 години преди да заспим блаженно прегърнати ние сме постигнали мечтите си. Той е министър председател, а аз втора дама в Китай. Убили сме комунизма. Влизам в форума да проверя колко от вас са живи и здрави и с учудване разбирам, че всички сте си налице. Тогава ви каня на чайна церемония с тайно похапване на шоколадов бивш диктатор. Спя блажен сън . Да, в рая съм.
Подкрепям го. Вече и двамата знаем мандарин. Имаме 7 внука и 170 осиновени деца. Живеем в Китай. Мъжа ми си изкарва като в Рая - обожава ориз. Аз имам малка фабрика за шоколад. Тайно от внуците се тъпча, на тях давам банани. Мъжа ми е най - богатия човек в Азия. Казах ли ви че съм влюбена? 46 години преди да заспим блаженно прегърнати ние сме постигнали мечтите си. Той е министър председател, а аз втора дама в Китай. Убили сме комунизма. Влизам в форума да проверя колко от вас са живи и здрави и с учудване разбирам, че всички сте си налице. Тогава ви каня на чайна церемония с тайно похапване на шоколадов бивш диктатор. Спя блажен сън . Да, в рая съм.Благодаря ти за настроението, което ми създаде с това
# 67
20 фев. 2009, 22:47 ч.
Не се виждам.
Честно, нямам идея. Аз имам мечти и планове, фул програм, който ЩЕ изпълня следващите най-много 15 години, ама на макс. Т.е. виждам се най-много след 42, след това не знам какво ще правя. Освен да се радвам на успеха на предишните 15 години.
И все пак, ако се напъна:
- На 50, утвърден специалист в жанра, университетски предодавател вероятно професор;
- на 60, пиша мемоари, живея на екзотично места и на студентите им е труфно да ме хванат, за да им подпиша протокола;
- на 70 - крейзи мацка, пия бяло вино по яхти, пиша мейли на внуците и по цял ден разказвам как съм участвала на младини в "Споделете", най-култувата хай рубрика за полу-псевдо-интелектуалски-трепети-от ежедневието, тогава вече набримчила здраво висините на медийното пространство.
Виж целия пост
Честно, нямам идея. Аз имам мечти и планове, фул програм, който ЩЕ изпълня следващите най-много 15 години, ама на макс. Т.е. виждам се най-много след 42, след това не знам какво ще правя. Освен да се радвам на успеха на предишните 15 години.
И все пак, ако се напъна:
- На 50, утвърден специалист в жанра, университетски предодавател вероятно професор;
- на 60, пиша мемоари, живея на екзотично места и на студентите им е труфно да ме хванат, за да им подпиша протокола;
- на 70 - крейзи мацка, пия бяло вино по яхти, пиша мейли на внуците и по цял ден разказвам как съм участвала на младини в "Споделете", най-култувата хай рубрика за полу-псевдо-интелектуалски-трепети-от ежедневието, тогава вече набримчила здраво висините на медийното пространство.
# 68
20 фев. 2009, 23:26 ч.
Благодаря ти за настроението, което ми създаде с това
Така е като съм в драматично драматургично настроение....Ех очаква ме Божествена комедия. Аз ти благодаря. Но не казвам за какво бг поете.
Виж целия пост
На 74 нещо става. Изкуствените ми зъби падат и почват да ми растат нови и мои. Вече не пия. Създала съм най продаваното вино в света. Влюбена съм. В мъжа си. Той все още помни коя съм. Пази си шотландската поличка за танците... Подкрепям го. Вече и двамата знаем мандарин. Имаме 7 внука и 170 осиновени деца. Живеем в Китай. Мъжа ми си изкарва като в Рая - обожава ориз. Аз имам малка фабрика за шоколад. Тайно от внуците се тъпча, на тях давам банани. Мъжа ми е най - богатия човек в Азия. Казах ли ви че съм влюбена? 46 години преди да заспим блаженно прегърнати ние сме постигнали мечтите си. Той е министър председател, а аз втора дама в Китай. Убили сме комунизма. Влизам в форума да проверя колко от вас са живи и здрави и с учудване разбирам, че всички сте си налице. Тогава ви каня на чайна церемония с тайно похапване на шоколадов бивш диктатор. Спя блажен сън . Да, в рая съм.
Подкрепям го. Вече и двамата знаем мандарин. Имаме 7 внука и 170 осиновени деца. Живеем в Китай. Мъжа ми си изкарва като в Рая - обожава ориз. Аз имам малка фабрика за шоколад. Тайно от внуците се тъпча, на тях давам банани. Мъжа ми е най - богатия човек в Азия. Казах ли ви че съм влюбена? 46 години преди да заспим блаженно прегърнати ние сме постигнали мечтите си. Той е министър председател, а аз втора дама в Китай. Убили сме комунизма. Влизам в форума да проверя колко от вас са живи и здрави и с учудване разбирам, че всички сте си налице. Тогава ви каня на чайна церемония с тайно похапване на шоколадов бивш диктатор. Спя блажен сън . Да, в рая съм.Благодаря ти за настроението, което ми създаде с това
Така е като съм в драматично драматургично настроение....Ех очаква ме Божествена комедия. Аз ти благодаря. Но не казвам за какво бг поете.
# 69
20 фев. 2009, 23:42 ч.
БЛАГОДАРЯ е любимата ми българска дума.
За каквото и да ми благодариш - благодарности
Имам само една молба - рядко срещам хора, с такъв невероятен
изказ и с още по-невероятно чуство за хумор. Такива хора, така
ме зареждат, че ако ги чета рано сутрин, осмислят целия ми ден,
та за молбата - ако писането е твоя професия или хоби, моля
за заглавия
Виж целия пост
Така е като съм в драматично драматургично настроение....Ех очаква ме Божествена комедия. Аз ти благодаря. Но не казвам за какво бг поете.
БЛАГОДАРЯ е любимата ми българска дума.
За каквото и да ми благодариш - благодарности
Имам само една молба - рядко срещам хора, с такъв невероятен
изказ и с още по-невероятно чуство за хумор. Такива хора, така
ме зареждат, че ако ги чета рано сутрин, осмислят целия ми ден,
та за молбата - ако писането е твоя професия или хоби, моля
за заглавия
# 70
21 фев. 2009, 00:28 ч.
Мед от Хризантеми, псевдоним Валентина Щайн, в момента пиеси. Оспамихме темата. Ако искаш в лични.
Виж целия пост
# 71
21 фев. 2009, 04:47 ч.
на 50 ще имам син, готов да поеме своя път и съответно аз ще е редно да помръдна встрани 
и така е добре - да си отида вкъщи, при слънцето, което е невъзможно ярко и цветовете са болезнено наситени. от източната страна на планината, на юг от последните хълмове, на "Пътя на виното", но зад няколко реда кипариси, сплетени в неразрешим пъзел. там, на каменната тераса, под кестена, ще слушам цикадите и щурците, ще опитвам виното, ще празнувам младото божоле, докато още имам желание да намокря глезени в сока, ще обхождам лозята, когато мъзгата им се стича в гънките на земята и ще нося голяма сламена капела. привечер ще бера лавандулата за ароматните ми торбички, ще си прибирам колосаното пране от селото, ще гледам старците как играят на топки, ще вдишам натежалия от аромати въздух, ще се взирам в пролетно зеленото на пастис-а в чашите, ще бъбря за какво ли не и още някои маловажни неща, ще се прибирам бавно, изморена от нега.
и на 60, и на 70 - все ще съм там, само дамаските ми ще са по-избелели и портретите покрити с патина. снимките над камината ще се множат, спомените ще избледняват. което е изглеждало важно и е било болезнено, ще остане сладка тръпка от младостта или признак за незрялост. виното ще става все по-добро, осанката ми все по-приведена, но до Лазурния бряг са само някакви си 30 километра и присъствието ми на любимия плаж, покрит със ситни камъчета ще е все така постоянно. слънчевите очила ще са по-големи, очите по-широко затворени за останалия свят. само морето и аз.
и в някои вечери, когато по каменната пътека се чуе шум от автомобил, само тогава ще съм пак на 32 - синът ми ще се е върнал. поне за малко, поне за днес
Виж целия пост
и така е добре - да си отида вкъщи, при слънцето, което е невъзможно ярко и цветовете са болезнено наситени. от източната страна на планината, на юг от последните хълмове, на "Пътя на виното", но зад няколко реда кипариси, сплетени в неразрешим пъзел. там, на каменната тераса, под кестена, ще слушам цикадите и щурците, ще опитвам виното, ще празнувам младото божоле, докато още имам желание да намокря глезени в сока, ще обхождам лозята, когато мъзгата им се стича в гънките на земята и ще нося голяма сламена капела. привечер ще бера лавандулата за ароматните ми торбички, ще си прибирам колосаното пране от селото, ще гледам старците как играят на топки, ще вдишам натежалия от аромати въздух, ще се взирам в пролетно зеленото на пастис-а в чашите, ще бъбря за какво ли не и още някои маловажни неща, ще се прибирам бавно, изморена от нега. и на 60, и на 70 - все ще съм там, само дамаските ми ще са по-избелели и портретите покрити с патина. снимките над камината ще се множат, спомените ще избледняват. което е изглеждало важно и е било болезнено, ще остане сладка тръпка от младостта или признак за незрялост. виното ще става все по-добро, осанката ми все по-приведена, но до Лазурния бряг са само някакви си 30 километра и присъствието ми на любимия плаж, покрит със ситни камъчета ще е все така постоянно. слънчевите очила ще са по-големи, очите по-широко затворени за останалия свят. само морето и аз.
и в някои вечери, когато по каменната пътека се чуе шум от автомобил, само тогава ще съм пак на 32 - синът ми ще се е върнал. поне за малко, поне за днес
# 72
21 фев. 2009, 13:58 ч.
На 50 няма да съм се променила кой знае колко.
На 60 няма да съм поумняла кой знае колко.
На 70 дано не си обърквам ченетата с мама.
Виж целия пост
На 60 няма да съм поумняла кой знае колко.
На 70 дано не си обърквам ченетата с мама.
# 73
22 фев. 2009, 22:13 ч.
Аз 50 да доживея ,а за по нататък ще видим живота ще покаже. 
Виж целия пост
# 74
15 апр. 2009, 09:51 ч.
Аз съм от не-скучните "проекто-баби" 
Всички вдигащи адреналина неща са останали за преклонната ми възраст - като бях на 16 си бях осигурила възможност да скачам с парашут на Божурище. Тогава майка ми каза, че не ме е родила, та да се убия, скачайки от високо... После, на около 25, пак се бях залетяла да скачам - тогава пък мъжлето не даде - кой щял да гледа децата...
Вече съм казала на мъжа ми (мама почина преди 10 години... ) - като остарея да не сте посмели да ми се бъркате - ще скачам с парашут, с бънджи, ще летя с парапланер, ще се спускам каяк по бурните реки!!!
Виж целия пост
Всички вдигащи адреналина неща са останали за преклонната ми възраст - като бях на 16 си бях осигурила възможност да скачам с парашут на Божурище. Тогава майка ми каза, че не ме е родила, та да се убия, скачайки от високо... После, на около 25, пак се бях залетяла да скачам - тогава пък мъжлето не даде - кой щял да гледа децата...Вече съм казала на мъжа ми (мама почина преди 10 години... ) - като остарея да не сте посмели да ми се бъркате - ще скачам с парашут, с бънджи, ще летя с парапланер, ще се спускам каяк по бурните реки!!!
Препоръчани теми