на 50 ще имам син, готов да поеме своя път и съответно аз ще е редно да помръдна встрани 
и така е добре - да си отида вкъщи, при слънцето, което е невъзможно ярко и цветовете са болезнено наситени. от източната страна на планината, на юг от последните хълмове, на "Пътя на виното", но зад няколко реда кипариси, сплетени в неразрешим пъзел. там, на каменната тераса, под кестена, ще слушам цикадите и щурците, ще опитвам виното, ще празнувам младото божоле, докато още имам желание да намокря глезени в сока, ще обхождам лозята, когато мъзгата им се стича в гънките на земята и ще нося голяма сламена капела. привечер ще бера лавандулата за ароматните ми торбички, ще си прибирам колосаното пране от селото, ще гледам старците как играят на топки, ще вдишам натежалия от аромати въздух, ще се взирам в пролетно зеленото на пастис-а в чашите, ще бъбря за какво ли не и още някои маловажни неща, ще се прибирам бавно, изморена от нега.
и на 60, и на 70 - все ще съм там, само дамаските ми ще са по-избелели и портретите покрити с патина. снимките над камината ще се множат, спомените ще избледняват. което е изглеждало важно и е било болезнено, ще остане сладка тръпка от младостта или признак за незрялост. виното ще става все по-добро, осанката ми все по-приведена, но до Лазурния бряг са само някакви си 30 километра и присъствието ми на любимия плаж, покрит със ситни камъчета ще е все така постоянно. слънчевите очила ще са по-големи, очите по-широко затворени за останалия свят. само морето и аз.
и в някои вечери, когато по каменната пътека се чуе шум от автомобил, само тогава ще съм пак на 32 - синът ми ще се е върнал. поне за малко, поне за днес
и така е добре - да си отида вкъщи, при слънцето, което е невъзможно ярко и цветовете са болезнено наситени. от източната страна на планината, на юг от последните хълмове, на "Пътя на виното", но зад няколко реда кипариси, сплетени в неразрешим пъзел. там, на каменната тераса, под кестена, ще слушам цикадите и щурците, ще опитвам виното, ще празнувам младото божоле, докато още имам желание да намокря глезени в сока, ще обхождам лозята, когато мъзгата им се стича в гънките на земята и ще нося голяма сламена капела. привечер ще бера лавандулата за ароматните ми торбички, ще си прибирам колосаното пране от селото, ще гледам старците как играят на топки, ще вдишам натежалия от аромати въздух, ще се взирам в пролетно зеленото на пастис-а в чашите, ще бъбря за какво ли не и още някои маловажни неща, ще се прибирам бавно, изморена от нега. и на 60, и на 70 - все ще съм там, само дамаските ми ще са по-избелели и портретите покрити с патина. снимките над камината ще се множат, спомените ще избледняват. което е изглеждало важно и е било болезнено, ще остане сладка тръпка от младостта или признак за незрялост. виното ще става все по-добро, осанката ми все по-приведена, но до Лазурния бряг са само някакви си 30 километра и присъствието ми на любимия плаж, покрит със ситни камъчета ще е все така постоянно. слънчевите очила ще са по-големи, очите по-широко затворени за останалия свят. само морето и аз.
и в някои вечери, когато по каменната пътека се чуе шум от автомобил, само тогава ще съм пак на 32 - синът ми ще се е върнал. поне за малко, поне за днес
simplyaven, страхотна си! Така вълнуващо, така силно си го написала... А на последното изречение вече ми се бяха насълзили очите... Имаш талант, може би и пишеш?
Вучков 
ще ходя на сватбите на внуците си и ще гледам правнучета ....и ...ако не е умрял Вучков.....ще му се радвам пак 
така си мисля де...ако не....лелеее отидоха ми старините.... 
Не смятам да остарявам. 
