Ще насърчите ли детето си да емигрира?

Нагласата е водеща, темперамент, характер, звезди, очила също.
Човек може да се чувства щастлив навсякъде, както и нещастен и недоволен също.
В Париж има повече кучешки фъшкии от навсякъде, и пак ми е скъп. В Лондон няма, но там ми е студено все... София ми е втора кожа, защото тук съм родена, както и прадядовците ми...но и това може да се промени, ако животът ми стане безинтересен. Или труден. Чувствам се гражданин на света и се ръководя единствено от моите усещания за слънце. Или дъжд.

А лошото- ако има да се случва, то ще се случи и в пансион за девици в швейцарските Алпи. Може да дойде отвсякъде, не само отвътре. И България в своята безинтересност  да бъде най- безопасното място в Европа, знае ли човек?

Само да уточня, че кучетата, от които ме е страх не са домашни, а огромни като магарета улични помияри, подивели от глад...якето на детенце не е мръсно на врата, а е нацапано с кал и опръскано с пръски от локвите, по които играе.Ние сами си чистим площадката или събираме стотинки и даваме на някоя изпаднала жена да почисти, но няма игрушки и пързалки - играе с играчки от вкъщи и става на прасе, защото площадката се използва и за паркинг, а колите за да стигнат до нея, минават през калта(бивша тревна площ).Не можем да отделим толкова пари, че да накупим съоръжения за игра на площадката.Исках само да уточня  Не е болка за умиране, но е неприятно и ако беше само това - да затвориш очи...
За това какви сме като хора - възпитание и пр. - ще кажа само, че съм съгласна с думите на Бойко Борисов за това кои останаха в държавата...всички знаем за "скандала".

Бойко Борисов не е прав. Затова стана скандал.

Tedi, хората плащат много пари на държавата и тя има служби да чистят. Тук е ключа от палатката.
Мъсотията в Бг си я правим ние, не може да се мята ей така по пода без се мисли. Промяна се постига с глоби.
За детските площадки, ами такава мърсотия която се прави от майки и деца не съм виждала другаде. И сме с идеята че някой на нас ние  длъжен в собствената държава, а като отидем в чужбина, можем да се съобразяваме, интересно защо е така?


Точно за това става въпрос. Все пак не може да се гледа на нещата в негативен аспект.

В нашата градинка мръсотията я правят не майките с памперсите и мокрите кърпи, а младежи вечерно време и пияниците.Тези буклуци ние сутрин си ги събираме.Обаче не мога да засадя тревата, натъпкана от колите, не мога да сменя изпочупените плочки, нито да изстържа калта, оставена от гумите им.Зад блока на паркинга е имало и бой за място...

За другата мръсотия опираме до възпитание.А при децата и в крайна сметка до обръщане на внимание, защото те имат нужда от внимание и ги избива на алкохол по градинките,малко хора стават алкохолици от скука, а в нашия квартал масово опитват да забравят нещо и пият по пейките, трошат и пеят до сред нощ...болни души.Болен народ.Не искам това и за децата си.

Още една редакция.В София става невъзможно да спазваш правилата - града е претоварен, ще се пръсне вече - няма място за нищо, завземат се площадките, по по-големите тревни площи се строии сграда за живеене, но гаражи или паркинги за всички няма.Всичко живо ползва автомобил, защото с ГТ излиза по-скъпо и ужасно некомфортно.В този смисъл в края на деня човек е склонен да паркира и на детската площадка, просто защото трябва да остави някъде колата си...няма места на платения паркитг,зад блока също, на улицата също...какво да правиш тогава...Казвам ви - чувствам се като в джунгалата!

За момента си мисля, че не бих го насърчила в никакъв случай да емигрира.
Когато беше бебе и по-малък си мечтаех как ще го пратим да учи в чужбина още средно образование. Е, сега това време дойде. Изобщо не си представям, че може да се случи.
Дори и за университет като се сетя и ми става притеснително.
Естествено няма да го спра ако поиска (а и едва ли ще мога), но да го насърчавам в никакъв случай.

Мисля,че темата може да се обърне на "Ще насърчите ли детето си да емигрири от София"

Тя темата се обръща леко в отдушник, но не мисля, че проблема на БГ е София - ако само тук е толкова гадно, защо всички идват и никой не се връща по родните си места.Мисля, че пътят на емиграцията за българите може да се опише като преселение в търсене на работа от селото в областия град, от там в по-голям град, после - в София и накрая отчаянието те води зад граница.А напоследък като гледам пътят е доста съкратен - направо идват в София или решават хората кардинално проблемите си и отиват навън.
Много често през деня си мисля за всички тук (в темата) и изобщо за това какво ни чака и ми става още по-безнадеждно от преди.
Кажете ми как да ми е хубаво - нова пречка - детето ми го приеха в детска градина в Суходол - това е на 7 км от нас и се стига само с кола,по пътя са се отворили ями и всеки момент ще станат катастрофи, защото е невъзможно да се минава през тях и почти всички карат в насрещното почти през цялото време - т.е. там, където е останал някакъв асфалт.Сега обмисляме нов маршрут през Люлин и ставане с 1 час по-рано.Пфууу, аман вече!
Плащаме много висок пътен данък, защото караме нова кола (тук нали всичко е на опаки), плащаме си винетка, а онзи ден мъжът ми се наложи да смени нова зимна гума за 300лв., защото в някоя дупка е обърсал ръба и и е станал балон!
А, исках да спомена и още една причина да не съм сигурна за живота си  тук и за това какво ни очаква - ще ви напомня за ЧЕЗ, които отказват да изпълнят решение на българския съд( ).Така решили хората, бе! И като гледам - никой с нищо не ги притеснява - да им се ненарадваш - и на тях и на правосъдните и правораздавателни  органи.

Голяма част от хората идват в София за да търсят по високоплатена работа.Аз също знам,че за моята професия ще получавам много повече пари ако съм  в София,но дали си заслужават нервите , които ще скъсам ако дойда в този град-не не си заслужава.
В по малкия град се живее много по спокойно.Естествено има плюсове и минуси,но определено разликата е огромна.
Ние живеем добре,децата ни живеят добре,приятелите ни и техните деца също живеят добре и никой не иска да емигрира ,а да се мести в София пък абсурд

ani69,изобщо не ти трябва и на разходка да идваш до тук, мила.Искам да ти кажа, че вие живеете в наистина европейски град.За Русе, управата на града, архитектурата и т.н. съм гледала и чувала много!Да сте живи и здрави  !
В реда на твоите мисли - в главата ми е да се преместим в по-малък град(мечтая за Несебър), но мъж ми не смее да зареже всичко тук и да започваме отначало...предполагам, че има нерви като корабни въжета и ще видим до къде ще му стигне търпението!
Оспамих темата, извинявам се.
И да си кажа - още не съм убедена, че няма да пратя децата си навън, независимо в кой оазис на БГ живеем.

ОООО аз от Русе се местя на село /вярно на 12 км/но чисто ,спокойно, природа,голяма къща с голям двор,басейн.Какво му трябва на човек

На всеки човек му трябват различни неща  Да се затворя в голяма къща с двор и басейн, мен не биха ме привлекли. Предпочитам спокоен, уреден живот, където хората имат респект от законите и не ги нарушават показно. Както и като ми щукне, да си нарамя багажа и да се кача на първия самолет за някъде, без преди това да съм висяла в някое посолство и платила прилична сума, за да получа разрешение да стъпя на тяхна земя  Аз тези свободи ценя повече от битовите придобивки.
Колкото хора, толкова мнения и вкусове 

Merry, принципно съм съгласна с теб, но какво ще да значи това:

Не помня да съм висяла пред някое посолство.  Нещо конкретно ли имаш предвид? Откак българия е част от ЕС даже и паспорт не ти трябва...

Аз съм на същото мнение,като Merry.Живеем в спокойна и уредена държава,в която хората наистина имат респект към законите!Тук сме чужденци,но се чувстваме по сигурни и уважавани отколкото в БГ.Не живеем в голяма къща с двор и басейн,защото за момента можем да си позволим тази екстра,ако се забием на село,а и на двамата не ни се иска все още  .Може би на старини...Въпреки това живеем в страхотна кооперация,в приличните 100 кв.м.апартамент,а държавата ни поема половината от наема.Въобще не искам да споменавам колко са детските и майчинството,няма смисъл,в БГ никога няма да се случи да ти дават пари отвсякъде.Току що приеха и закона,сега от септември месец детските градини да са безплатни.Живееш ли си мирно и спокойно,спазваш ли законите,плащаш ли си данъците...Всичко е 6!Не бих се върнала в БГ,колкото и да ми е мъчно.А ако някога се прибера (всичко се случва),искам да живеем,ако не във Варна,то някъде около нея  .

На какво основание държавата ви плаща половината от наема, можеш ли да кажеш? Социална политика за всички хора ли е, или има някакви условия?