Ще насърчите ли детето си да емигрира?

Всяка провинция е със собствена образователна програма, като естествено всички са валидни /няма нищо обезпокоително, още по-малко унизително да се учи по учебната програма на дадена провинция/. Няма обща немска образователна система.
Под представителност имах предвид, че две паралелки в едно училище едва ли влияят на общата картинка на образованието в една държава. В Германия също има гимназии и училища, в които едва ли някой иска да учат децата му.
И за да не е извън темата, ще повторя - ще настоявам децата ми да получат добро висше образовние в чужбина, след това решението къде да работят ще бъде изцяло тяхно.

Знаете ли, разказах на съпруга ми за тази тема.Много са ми интересни мотивите на всеки отделно да пише тук изобщо и най-вече да се обоснове.Чета и се надявам някой с нещо да ме разубеди и да ми покаже, че тук след време ще се живее сравнително сносно.Друг е въпросът какво е сносно за мен.Ами - не се вживявам толкова в образованието, къде кои дипломи признават, къде е натоварено и къде по-лежерно.Децата са ми малки и погледа върху темата ми е съобразен именно с това.Както и преди казах за сега искам само да станат добри хора, нямам идея какви ще са интересите им и къде ще е по-добре да учат, за да се риализират възможно най-успешно.Мъжът ми е съгласен с мен.И за друго сме съгласни един с друг - когато бяхме малки, живеехме по-спокойно, по-чисто и по-сигурно (вярно е, че светът е вече друг, но все пак...) - нормално е да искам децата ми да получат не по-малко от това, което сме имали ние.Малкият ни син е на 3 год. и знае, че трябва да се пази от кал, коли и лайна по детските площадки,не на друго място...мъчно ми е.Има 5 зимни якета, защото след всяко излизане трябва да се пере.Искам да спестя това на техните деца (ако може да зависи от мен).Значи - от една страна искам за децата си повече или поне не-по малко от това, което аз съм имала като светоусещане, от друга - нещо не виждам шанс, каквито и хора да ни управляват - и най-добронамерените, България да може да живне в бъдещите поне 10 години (времето за което децата ми ще са се осъзнали горе-долу) и да има шанс за нормален и що-годе сигурен живот.Продължавам да казвам,че притеснението ми е, че тук всичко е на доизживяване и единственото ново, в което се инвестира  са сгради с модерни фасади.Вярно е, че пръкнаха някои модерни производства, ама като гледам как от алчност погубват производителите (имам в предвид млекопроизводителите, земеделците, животновъдите), не виждам как ще оцелеят след време - може би ще се внася всичко от вън, а качеството и цената на продукцията ще бъдат  Ужасявам се, че ще дойде времето, в което всичко създадено от държавата навремето и се раздаде, което още скърца и работи, ще се свърши, а не се е започнало нищо ново, не се строи нищо, не се обновяват болниците и апаратурата, не се правят пътища, а колите се увеличават, улиците в момента не могат да се изчистят от снега, защото са задръстени с коли...Не, че това е най-важното в живота, но е показателно и добре илюстрира какво имам в предвид.
Ако пред децата ми сега стоеше избора дали да устроят живота си навън и ме попитат, бих пожелала да останат тук, защото все още поддържаме някакво ниво и бихме могли да се справим криво ляво с проблем ако има нужда - независимо от какво естество.Но като гледам как всичко върви назад и никой не хае, как се краде и източва държавата и усилията на власт имащите са насочени не към спазване, а към заобикаляне на правилата, законите, циничното им отношение към хората...наистина ако така продължава и занапред, 100% ще си бутна децата навън, докато още ще могат да се адаптират и интегрират в чужда държава.Вече казах, че света е едно голямо село, разстоянията се преодоляват лесно и ще преживея(трудно естествено) някакси, че ще виждам на живо децата и внуците си по-рядко.Да доживеем до тогава.Амин!

Абсолютно съм съгласна с твоите разсъждение. За съжаление си права във всичко. Качествените хора не са нужни на България!

Качествени хора са нужни на Б-я, естествено, но почти никой не им предлага конкурентни условия тук.Това за хората, които непременно искат професионална реализация и кариера.Не на всеки целта в живота трябва да е кариера, от която да изкарва големи пари.Трябва да има качествен живот и за артистичните хора, за романтичните, за не дотам амбициозните.Да не говорим за инвалидите - в нашата държава те са хората-фантоми.Не се извинявам на никого за думите си - само изпитвам срам.
В крайна сметка човек работи, за да живее, вече е пожелателно дали ще живееш, за да работиш и това трябва да е твой избор, а не изнудване.
Нашата държава претендира да е развита и да е на нивото на европейските и изискванията и към гражданите са правопропорционални на претенциите.Обаче само на хартия се грижи за гражданите си и в главите на няколко болни мозъка...реалността е съвсем различна, отношението на държавата към народа и е като към бавноразвиващи се хора, като към роби(буквално) и сякаш сме с нещо задължени до живот на тези хора.Не бия тази камбана от собствената си камбанария, защото не мога да се оплача от живота си в момента, но масово хората живеят бедно и безнадеждно - те са гладни, изнудвани и болни.Нищо не ми гарантира, че живота няма да ми поднесе изненада и няма да се докарам до тяхното дередже.Лошото е, че не мога да разчитам и на държавата, защото тук оцеляваме на принципа на джунглата и ако съдбата ме изненада неприятно, държавата ще ме закопае допълнително, вместо да ми помогне.И понеже непрекъснато болните мозъци ми обясняват, че всъщност заслужавам добър живот и мога да се ползвам от добрите постижения във всички области, мисля ако така продължава - да се възползвам, щом имам такъв достъп, но това няма да се случи тук.Надлъгването е безсмислено.

А той какво общо има с училищата  .Такива изроди,има навсякъде.

Да,наистина е така.Много съм доволна.Плащаме по 200 евро на година.Дипломата(недай си боже,ако се наложи да се приберем),важи и в БГ.Учат по същите учебници,по които учат и децата в България.
Ще изчакам,няма къде да ходя  .Но въпреки това, не съм съгласна да се поставят всички училища под един знаменател.Училището на дъщеря ми е до 4 ти клас.После мисля,че няма да продължи в държавно училище.
В крайна сметка всеки родител решава кое е най добро за детето му.Както аз не бих убедила някой,така и никой не може да убеди мен,че за детето ми не е по добре да учи и да завърши тук.Имаме тази възможност и не бихме я пропиляли.За мен положението в БГ,в момента е трагично  .Не знам,дали някой е гледал предаването на Мартин Карбовски  в събота за емигрантите,но определено се казаха само истини.Тази събота ще е в Австрия.Това(което рекламираха от следващото предаване) в БГ,просто няма как да се случи.

Още от сега говорим с големия, че трябва да завърши висшето си образование в друга държава, а не да отиде  да мие чинии някъде на запад .Онзи ден гледах по НТВ за един учен, дето открил съкровище тук преди години, а сега влиза в септични ями в Испания. Не искам такава съдба за децата ми. Не искам децата ми да живеят в България. Отвратена от всичко случващо се в нея.

А!Ти сама го каза.Като че само в България има тежки новини и събития.Може би един друг Фрицъл дебне пред някое австрийско училище.Може би едно възпитано австрийче,носи пистолет в европейската си раничка.Глупаво е да си спокойна,само защото не си в България.Няма нито една спокойна точка на тази планета.Надежда всяка тука оставете.

Абсолютно съм съгласна ! И още нещо - годините минават много бързо, днес детето ти е на 3 , няма да усетиш кога ще е станало  първи клас и ще се видиш в чудо къде да го запишеш, после 7 кл. и т.н. Имам голяма дъщеря, родена е в "зората на демокрацията". И какво ? Минаха почти 20 години - управия няма, дори по -зле става. Тя е решала да продължава образованието си във Великобритания.  Не я спирам. Имам син на 6 г. , трябва да мисля за училище и за него. Свят ми се завива - частните не предлагат нещо по-добро,  държавните са още по-голяма скръб, от трън та на глог /като частните детски градини/. Да не коментирам, че се отклонявам от темата. Който не е пътувал по света или не е общувал с хора живееши в нормални държави би ме нападнал, но истината е че у нас нищо не е нормално, всичко е изкривено през една призма - тази на парите и безугледното първоначално натрупване на капитал, уви твърде дълго го трупаме този капитал, вече 20 години....

Много сме разговаряли със съпруга ми по тоя въпрос - ние и двамата останахме в България и тук създадохме децата си, постигнахме своите успехи, тук са приятелите и близките ни. Но бих искала синовете ми да учат в чужбина, а къде ще живеят - вече е въпрос на личен избор. Поне ученето обаче много бих искала да е в престижен универститет някъде из Западна Европа. Това зависи и от техните цели и стремежи, но бих ги насърчила определено да учат някъде навън, за да видят друг свят и да разширят кръгозора си.

Иначе относно живота в България или чужбина - светът сега наистина е едно голямо село и човек може да пътува и да сменя държавите както преди сменяхме градовете. Така че какво да ги насърчавам - надали ще се задържат на едно място. България не е лоша държава, има хубава природа и свежи хора, но има и много по-хубави места. Ние лично, ако можем да си го позволим, не бихме се пенсионирали в България някой ден. По-скоро бихме щъкнали някъде из островите. Или най-малкото бихме пътували поне половината година. )) Не е лоша идея, нали )) 

Да, и в др. държави ги има същите проблеми с цапането. Ако видиш как изглеждат яките на якетата на децата, ще ти стане още по-мъчно. Такова спартанско отглеждане не съм виждала на друго място. А да не ти описвам как кучета лаят срещу деца и ти нищо не можеш да направиш, защото кучето е свещено , а детето виновно защото има пръчка в ръка или скача и предизвиква кучето.

За образованието, моите уважения към всички на които им харесва чуждото, а бг не-- съжалявам че го казвам, но като ниво на преподаване не могат да стъпят на малкия пръст на началната педагогика в Бг, говоря за малките класове, където основата е най-важна. Моето дете ходи и в българско училище, и в немско. Бг го посещава 1 път в седмицата за 2 часа, ами пише по-красиво, изпипва нещата, вижда се че педагог се занимава с него, обучават го. В немското е пълна скръб, занимават ги, начална педагогика липсва. Аз му преподавам в къщи, защото се ядосвам че не може така. Един учител преподава история, география и физическо, друг музика, рисуване и трудово. За мен това е неприемливо. И в БГ както навсякъде по света има добри и лоши училища.

За всичко друго написано за държавата съм съгласна, жалко е че стана така. И аз мисля че 10 год. няма да са достатъчни да се променят нещата.

  Съгласна съм на 200% тук. Преживявам го с дъщеря ми в момента. Всеки божи ден, след написването на домашните по американската и програма (и то какви домашни  ) се залавяме с българските учебници. Изморена съм да учителствам вечер, но последно това лято имах пресни примери на завършили гимназия тийнове тук, които не можаха да запишат университет в Германия, защото им искаха да доучват. Аз даже се учудвам, че им искаха само година, имайки предвид натрупаното изоставане, което виждам досега (2ри клас), което е вече огромно.

Иначе съм съгласна и с това:


..., но пък и от друга страна -- това лято ми беше първото в България, след 8 години. Истина е че претърпяхме доста силен културен шок. Но и сега, след месеци като се позамисля, много от нещата, които ме впечатлиха неприятно и които сега "изплуват" в съзнанието ми, са неща, които зависят от самият човек (единица) като цяло.
Например детските площадки - да, видях че са много занемарени, но и бяха много мръсни. Дъщеря ми първа започна да събира боклуците оттам, аз започнах да и помагам и никой друг не се включи. (въпроса е и изобщо защо тези боклуци са там?!)

Примери други - много. Винаги, обаче ме гледаха много странно, насмешливо, все едно съм някакво хахо. И когато правех забележки по магазини, ресторанти, когато ме лъжеха открито или когато в такситата казвах на шофьорите, че не искат да пушат, докато сме пътници...и тук примери много.
Но, това което се опитвам да кажа е, че за всичките тези години не видях да е изградена никаква гражданска съвест (мисля, че иначе тези неща нямаше да ги има), а това е много движеща сила за тукашното общество. Чувствах се като "И сам воинът е воин" 

Има неща, които не зависят само от горе, някой неща може да променим и ние самите.

Бис-кара, повече се "закачих" за теб, с моите писания  Нищо лично, както и не е към никой тук. Просто ми се струва, че понякога незаслужено се негативизира България, а се идеализира живота навън, а той не е съвсем такъв.

distant -Много правилно си го написала.
Всичката тази мръсотия по улицата си я правим ние.Хартии,фасове,буклуци.Това вече е до манталитета на човека.Колко пъти съм свирила след някой простак, който си кара колата ,отваря си прозореца и си хвърля закуската.Ще кажете -да , като няма закони  така ще е.Но преди всичко няма съзнание.
Вместо да насърчаваме децата да емигрират , можем да ги научим на тези елементарни порядки, да им показваме всекидневно, кое е хубаво и кое недопустимо.
Спомням си когато за първи път видях "цивилизования"свят през 1989г/ преди това бях ходила във всички бивши соц. държави ,но с тях разликата не беше толкова фрапираща/
Бяхме трупа артисти,студенти заминаващи на двумесечно турне в Италия,Франция и Испания.Всичко беше като в приказка докато не останахме без пари./отменени ангажименти/Ходиш по улиците,гледаш по витрините,завиждаш , ядосваш се.Предпочиташ да се прибереш в хотела и да стоиш там вместо да разглеждаш прекрасния Рим.На 40 ден всички мечтаехме да се приберем в БГ. На 50тия  ни разбиха скромния автобус/на паркинг в Гр Каляри Италия/ и ни взеха малкото което имахме+цялата апаратура и осветление.Така, че кражби и престъпления има навсякъде.

Ще кажите-да ама на нас няма да ни се случи.То детето ми ще учи в престижен университет и после навсякъде ще го вземат на високоплатена престижна работа.Да ама не.
Ще го вземат ако може,а ако може ще го вземат и тук и никой няма да му гледа дипломата.Не се заблуждавайте.

Далеч съм от тази мисъл,че само в България се случват такива неща.Друг е въпросът,какво прави самата държава за да се намали престъпността.В БГ напоследък,най лесният начин да разрешиш спора с някого е да му теглиш куршума.
Не съм напълно спокойна,но пък съм по спокойна,че живея тук.И имам в предвид,точно държавата в,която живея аз и моето семейство.Австрия,по принцип е полицейска държава.Още в началото,като дойдох,това ми направи най силно впечатление.Да не говорим пък за чистотата,Виена е една от най-чистите столици.И това не е,защото хората тук пазят чистота,напротив.Просто държавата плаща много пари,и навсякъде се чисти постоянно.Не искам да споря с никого,нито да се заяждам,но аз не виждам в България как скоро ще стане,като в Австрия,например.
Тук училищата,както и детските градини,сутрин след,като стане определеният час се заключват.Родителите не се допускат вътре,чакат си децата пред училището.Има звънци,ако някой иска нещо.В някой училища има и камери на входа.Не знам,може и в БГ да е така...
Тъжно ми е за България.И на мен ми липсват роднините и приятелите,но след време тази болка се притъпява  .Никой не ни насърчава да се прибираме,а даже точно обратното.

[/quote] Виена е една от най-чистите столици.И това не е,защото хората тук пазят чистота,напротив.Просто държавата плаща много пари,и навсякъде се чисти постоянно.
[/quote]

Наистина по отношение на чистотата и много други страни от  живота в България - няма изградено гражданско общество. Това е факт, съгласна съм, но в една Германия, Франция или Великобритания пъстротата от националности е толкова голяма и в повечето случаи те също нямат изградена съвест /араби, индийци, негри, турци, китайци и какви ли не/ да пазят, чистят и т.н. Така, че аз също смятам, че там е чисто ЗАЩОТО ЧИСТЯТ НОН СТОП ! Държавата взема мерки, а индивида се съобразява с въведения ред.

Аз,въпреки,че живея в България,съм спокойна за децата си точно толкова,колкото и всяка майка на планетата.Също така съм неспокойна,както всяка друга майка на планетата.Не са ми по вкуса изказвания,подобни на твоето,за новините,които се излъчват за България.Във всяка точка на света се случват ужасяващи събития.Но има едно стихотворение Стефан Цанев,в което казва,че когато ти е тъжно,трябва да отидеш на театър.И там,като погледаш страшните човешки съдби,си казваш:не съм чак толкова зле.Все си мисля,че ако човек е способен и ако има щастливо подредени звезди,ще се чувства комфортно навсякъде по света.Дори,представете си,в България.