КЛУБ "РОДИТЕЛИ-ЧАСТНО ОБРАЗОВАНИЕ" 13

Както казах и за малките е въпрос на организация на деня. Вики е бил предучилищна в БГ при въпросната златна учителка, която все хваля и не му е писвало да пише и т.н. А тук имаше доста оплаквания от него, че не може да се съсредоточи, говори и т.н. И като поразпиташ се оказва, че пише, после четат приказка, после имат да лепят и изрязват нещо... Все супер статични дейности. Вчера ми се оплакаха, че много е мърдал и шумял в библиотеката. Питах какво са имали преди това - Социален свят. Ами... Казах му другия път да помоли учителката на път за библиотеката да направи една обиколка на двора. Затова казвам, че много зависи как са организирани, за да работи добре за всички деца. Включително "диванета" като моето.

A можеш ли разкажеш повече за самото обучение при вас? Какво и как точно се учи? И 2 паралела:

- бг образователна система, с която си запознат и сега - в ААУ
- разликата между АК и АУУ  - как виждаш нещата откъм образование, обучение, възможности, дори и сгради. За таксата е ясно.

Въобще каквото се сетиш да разкажеш за ААУ ще ни бъде интересно.

Благодаря!

Миленка, а как се формират тези рейтинги на у-щата? От постижения, възможности после.
Аз за това с 43 мин. час и започване в 7,34 ч., например, не го схващам. Малко странна работа.
Да не говорим за екранния патриотизъм. Божееееееее! 

Да, това с промиването на мозъци изобщо не исках да го коментирам. Както и започването в 7:34

А за рейтинга написах в поста си, по тестовете.

нещо любопитно за Франция, френската обр. система и не само:

Как се влиза във френския елит


Въпреки всички прекрасни и пълни с популизъм речи за равенство и братство френското общество си остава най-елитарното в целия свят. Естествено, родителите си задават въпроса какви усилия трябва да положи детето им, за да може възможно най-рано да стъпи на "кралската пътека" и да се влее в елита на обществото, без да отстъпи нито крачка от поставената цел.
Истината е, че всичко се свежда до избора на добър лицей и до отлична подготовка за влизане в правилното висше училище, което в крайна сметка води до работа в престижна международна корпорация. С тези трамплини всеки може да достигне върховете в кариерата.
На пръв поглед рецептата за успех изглежда лесна за изпълняване. От 800 000 младежи, завършващи френски лицеи, около 500 000 се явяват на матура. От тях 360 000 веднага се записват в подготвителните класове на един от десетте престижни университета в страната. Само 4000 обаче успяват да спечелят място в тях. Това са по-малко от 0.5% от всички френски средношколци.
За това колко трудно е всъщност човек да попадне в елитарно висше училище "от улицата" косвено говори фактът, че една четвърт от студентите във Висшето училище за търговия, една трета от тези в Paris IX (университетът в Дофин), 40% от Висшето инженерно училище и половината от тези във Висшето национално агротехническо училище са деца на преподаватели във вузовете. В национален мащаб те са едва 5% от активното население.
За разлика от англосаксонския свят, където випускниците от различни университети правят блестяща кариера независимо къде са завършили, във Франция се е запазила традицията на избирателността.
Ако университетът не е в първата десятка, по правило дипломантите му трудно си намират работа в големи международни компании.
Макар че заниманията във френското начално училище започват от 6-годишна възраст, реалната подготовка за влизане в него започва две години по-рано. По-загрижените родители обучават децата си у дома и при влизането си в училище те вече могат да четат и да пишат, а някои от тях имат и обща компютърна култура. Също в ранна възраст те започват да учат втори език - английски или немски.
Изследвания, проведени от френски педагози и психолози, сочат, че учениците, започнали да учат чужд език от първи клас, обикновено по-добре се справят и по другите предмети и, естествено, завършват училище с най-добрите академични показатели.
Когато децата навлязат в пубертета, родителите отделят повече внимание на тяхната извънучилищна подготовка - посещение на театри, музеи и изложби. За развиване на лидерски качества подрастващите се изпращат на скаутски лагери. За изучаване на езици и разширяване на светогледа - на обменни програми. С една дума, бъдещият възход в кариерата се подготвя отрано и съзнателните родители се отнасят към това абсолютно сериозно.
И така нелекият път на училищното обучение е изминат. 500 000 випускници от френски лицеи получават дългоочаквания бак - (диплома за завършено средно образование). Какво следва? В елита на елитите, или в първата тройка на френските висши училища, ще попаднат не повече от 1000 души. 400 - във Висшето политехническо училище, 350 - във Висшето училище за търговия, и 60 - във фамозната ENA - Висшето училище за държавна администрация. Завършилите в тези вузове ще заемат висшите постове в повечето френски национални и транснационални корпорации и в правителствените учреждения и дипломатическите служби. Според статистика от миналата година 59 от най-добрите студенти на Политехниката са получили работа в държавната служба по енергетика и регионалните промишлени управления, а 15 от отличниците на ENA са назначени във финансови инспекции, държавни съвети и в Сметната палата. Сред знаменитите випускници на последната са Валери Жискар дЕстен, Жак Ширак, Едуар Баладюр и Лионел Жоспен.
Вече постъпилите в престижните училища студенти продължават да се борят с конкуренцията на съкурсниците. Има за какво - средната годишна заплата на випускник от Висшето училище за търговия е 36 893 евро на фона на 33 080 евро за випускник на провинциалното Висше търговско училище, дипломант на Central Paris или Paris X (университета в Нантер) получава 36 280 евро, а завършилите второразредни инженерни училища - 33 230 евро. Статистиката сочи, че сред инженерите с 16-годишен стаж една трета от бившите студенти на Политехниката, на Висшето минно училище и университета "Дофин" заемат ръководни постове, докато останалите випускници са 20%.
В спора между висшите училища и университетите за качеството на образованието традиционно печелят първите. Университетското образование е преди всичко теоретично, а висшите училища са тясно свързани с практиката, а и повечето преподаватели там поддържат контакт с предприятията и имат ясна представа за ситуацията в която и да е професионална сфера.
Разбира се, това не значи, че 230-те хиляди студенти в университетите си губят времето. Много средношколци се насочват към престижна специалност като медицина, независимо дали ще я учат в парижките факултети "Некер" и "Салпетриер" или в провинциалните университети на Лион, Монпелие и Марсилия. Същото се отнася и до правото - столичната "Сорбона", Аса и Нантер не се отличават съществено от Монпелие, Лион и Страсбург.
По отношение на търговията, икономиката и администрацията обаче висшите училища са без конкуренция. Те много внимателно подбират студентите си, макар че на теория това е забранено. В университета за управление "Дофин" например за влизане се подават средно 5000 заявления, от които се одобряват само хиляда. Напоследък висшите училища и особено тези по управление и администрация разширяват приема си на студенти след преминаването на специален двегодишен цикъл на подготовка или завършен университет. Наличието на второ висше образование е трайна тенденция във Франция през последните 3 години. Обикновено инженерите се стараят да получат и диплома за мениджъри, юристите се сдобиват с финансово образование, а специалистите в точните и естествените науки учат маркетинг.
Ролята на образованието за бъдещата кариера е безспорна. Същото се отнася и до стажовете по време на обучението. В повечето висши учебни заведения във Франция стажовете влизат в курса на обучение. Много студенти предпочитат да посветят ваканциите си на допълнителен стаж в големи компании. Не е без значение и ако студентът е практикувал в чужбина. При всички положения практиката се заплаща. Освен на стажа работодателите обръщат внимание и на личните интереси на випускника. Повечето от тях смятат, че хората с хоби са по-способни да организират личното си време, да се концентрират и да бъдат креативни. От друга страна, посещението на определени клубове е прекрасна възможност студентът да се запознае с бъдещия си ръководител.
При всички положения успехът е резултат от добре премерени и планирани крачки. Единственото изискване е човек да има воля за победа, а това е императивът на всички кариеристи по света.

КАПИТАЛ http://journey.bg/news/?&ntype=1&year=2002&news=555

За определянето на рейтинга във Великобритания знам, че не зависи само от тестовете в края на годината, а има набор от показатели. Инспекторите влизат в училището и стоят там 1-2 седмици. Проверяват абсолютно всичко, говорят с деца, родители, учители... И накрая публикуват доклад. Тези доклади се обобщават и публикуват в интернет, където всеки може да ги разгледа и да си направи преценка. Едните ни приятели са в Лондон, в училище с много висок рейтинг, който според тях е напълно оправдан, и не спират да хвалят училището, отношението към децата и родителите и т.н. Другите ни приятели са в Уелс. Те не успяха да "пробият" в училище с висок рейтинг и много се оплакват от тяхното. Детето цяла година е оставено на самотек, макар че не знае езика, липсва каквато и да е връзка с учителите, макар че родителите молят за това непрекъснато. Едва сега малко са се поразмърдали от училището, и то защото щели да им идват на проверка. Изглежда във Великобритания рейтингът е по-показателен. А иначе това, което споделя Милена, си мисля, че ще се получи и при нас, ако разчитат само на резултатите от външното тестово оценяване в края на годината - много порочно ми се вижда.

Май, благодаря ти за статията от в. Капитал. Прочетох всичко на един дъх, тъй като това може би ще ни засяга лично  .

И ми стана малко тъжно, каква невероятна конкуренция цари в Европа, определено нашите дечица ги чакат сериозни предизвикателства - дано да издържат на напрежението

Рила, мен доста неща също ми харесаха. Ето това ми направи впечатление:

Много любопитно! На мен също са ми много интересни различните рейтинги и класации, но ми прави впечатление, че много често не са много обективни. Но ето пък във Великобритания е проработил този модел.

Здравейте, отдавна не съм писала тук. Включвам се, защото случайно прочетох, мнението от първа ръка, на ученик в САЩ и ми си стори много интересен този паралел между българската и  американската образователна система. Като цяло изложените факти са много точни, макар и по-емоционално представени. Но все пак държа да отбележа, че в разказа се прави сравнение за обучението в по-горните класове. В България, децата в началните класове получават много повече знания, в сравнение с връстниците си от САЩ, независимо от училищата, в които учат - елитни или не толкова. Именно, поради тази причина болшинството българи имат по-широка обща култура, а американците не. Смятам обаче, че американската образователна система за учениците от горните класове, а така също и за студентите, е наистина, в пъти по-добра от българската. В моя подкрепа ще дам пример с Американският колеж и Американският университет - не случайно са мечта за много български ученици и техните родители. Но тук и аз ще уточня, че се застъпвам само за добрите и елитни училища в градовете. Онези, които са в гетата или в малките селца, слагам в друга категория, която не отговаря нашите разбирания за училище. Това е така, поради ред причини, като липса на добри учители, пълна липса на мотивация в учениците, ниска култура и т.н.

Пропуснах да изкажа мнението си относно промиването на мозъци още от ученическа възраст - ами да странно е, но смятам, че именно това е причината, поради която държавата им е със светлинни години пред нас. Всеки американец е убеден, че от него зависи бъдещето на страната му и че с общи усилия американският народ може да се справи с всичко. Не мисля, че това е минус, дори напротив. Чудесно е, че хората се гордеят, от това че са американци, чудесно е, че имат толкова доброволци, които да помагат за всякакви добри каузи, в името на страната. Не би ли било страхотно и тук да е така?! А по наше време не беше ли?! Вместо това ценностите, които се насаждат сега в нашите деца са силно изкривени и не ми се мисли какви ще бъдат резултатите. Може и да ви се струва странно, това, че учениците пеят химна преди започването на учебните занятия, но за мен не е, защото разбрах колко положително въздействие може да има това върху децата. Тази година имахме възможност да присъстваме с нашата първокласничка на Новогодишен концерт в голяма концертна зала в Щатите и ни направи впечатление, как малко преди да се разотидат хората, за да празнуват Нова година, оркестърът даде тон и всички запяха химна със сълзи в очите и с ръка на сърцето, чак тръпки ни побиха. Разбрах колко е важно хората да са единни и да обичат родината си. Не разбирам как нашата държава, която има хилядолетна история, не може да възпита българите, да се гордеят с произхода си, а държава, която е сбор от различни нации и култури има сплотен и горд народ, макар и с толкова кратка история. Смятам, че българския химн трябва да присъства по-често в нашите училища, така както беше преди години, за да имат днешните ученици повече вяра в бъдещето на Родината ни.

touchstone, благодаря ти, че сподели! Беше ми много интересно и определено смятам, че един такъв рейтинг е много по-реален!

мама Веси, Изи и Крис , радвам се да те видя И аз съм го мислила същото като теб, също им завиждам за патриотизма. Само не харесвам начина, по който им се налага. Това си е чисто промиване на мозъци и при все добрия ефект, който има, човек малко или много става клиширан и част от стадото. Това ми е личното мнение за насаждането на каквото и да е, в частност патриотизъм. Иначе им завиждам наистина за химна с ръка на сърцето, но сина ми няма 8, от 7-8 месеца сме в Канада и въпреки това има голямо уважение към българския химн, става прав, когато го пее или го слушаме, преди месец се притесни, че покрай Канадския е забравил няколко думи в Българския и го пяхме, за да е сигурен, че го помни... Нищо особено не сме правили във възпитанието освен, че ние самите сме родолюбци (основния ни проблем с идването тук беше именно поради това), а и в училище имаха добра учителка по пеене. Освен това мисля, че покрай уважението към канадския химн, в което го учат тук от само себе си идва и уважението към българския. Даже един ден слушахме най-различни химни и си говорихме за различния заряд, който носят.
Отплеснах се, извинявам се. Но тази тема определено ми е важна.

Сашо, нищо не пишеш за съучениците ти, имаш ли приятели, събирате ли се, какви са им интересите. Това че е много модерно училище го знаем.