За нас, за състоянието на планетата и какво можем да направим! - 3

fastuche, за това да обичаме, повечето от нас имаме още да учим! Добре е, че го осъзнаваме все пак! 

А ситуациите могат да бъдат различни, не само спор. Всичко, което би ви разгневило, би ви накарало да се почувствате зле, виновни, обидени, подтиснати...


Passiflora , и аз отдавна съм хванала тактиката на майка ми! И тя каквото и да прави не може да ми наруши енергийния баланс, настроението с други думи.
Аз също млъквам като теб, защото ако не мълча ще стане по-зле... Но и мълчанието ми се тълкува като начин за водене на борба, та и тогава някой не се спира. Въпросът за такъв тип хора е да насочват агресивност към теб независимо дали говориш, викаш срещу тях или мълчиш...

Та изходът е следния: Когато човек от някоя от четирите типа драми, посочени от dennis се опита по установения от него метод да черпи от нашата енергия, ние, като резултат от неговото действие, да не противодействаме, превръщайки се също в един от четирите типа драма... Ако човекът е тип взискателен и постоянно ни критикува, ние не трябва в резултат да възприемем примерно затворен тип. Обаче е трудно... Трудно е винаги да изпращаш любов и да не те засягат думите или отношението на хората наоколо! Нали егото ни си е живо /може би не на всички/


Passiflora, чудесно е, че гледаш сама да си взимаш решенията! Ако при това не позволяваш да те манипулират, обиждат, да те карат да се чувстваш виновна... 


dennis, не беше ми хрумнало това за подчиняването на нашата гледна точка! 

това го усетих най осезателно тук във форума... и знаеш ли кое ми направи най голямо впечатление, че коагто заговря за този факт -  всички стават слепи -  все едно не съм постнала нещо... ... но ако се включа , дори с някакво тъпо изказване, но разбира се крайно -  оооо тогава задължително се намират почитатели и ставаш видим
а Егото хич не ми е любомо.. ама много се набива на очи


в действителност не съм чела 10 откровение.. сега съ, си го поръчала от БГ и ще дойде към м.май  

успяла е да те разбере понеже ти е майка... с някой страничен опитва ла ли си? понеже аз -да...и пакне успяха

за подчертаното в синьо бих казала: трябва да изпадне в същото положение и да се осъзнае -  понеже пак имам случай, в който човек изпаднал в съшото положение ми говореше за сбе си , аз само вметнах - а ти знаеш, че аз бях в съшото положение+ допълнителни усложнение... а човека си продължи: ама АЗ  

та така -  както е казано от много отдаван: пази Боже сляпо да прогледа

  Видим и заслужаващ отговорче, звездичка!

А затова, че "човекът си продължи: ама Аз..." даааа, при Аз-а винаги е по-различно, по-трудно, по-непосилно... Нали собственият Аз е по-голям и важен от чуждия Аз...


Питах ви днес как се справяте с тия ситуации за съхраняването на енергията си, защото си помислих... Какво би станало, когато не допускаме някой човек или ситуация да ни понижават вибрациите....


Вчера прочетох следното:

Ако животът е сън, тогава какво са сънищата?

Любов и Светлина на всички! 

Момичета, имам няколко въпроса.
1. За писането на писмата до кармичното ръководство- само на 23 декември и през 6 месеца - /юни/ ли могат да се пишат или на 23 число всеки месец?
2. Четенето на розарии-  задължително ли трябва да се довърши розария докрай като го започнеш и ако прекъснеш четенето, пак отначало ли се започва.
3. Розариите и молитвите на глас ли трябва да се четат или може и наум, важно е вътрешното състояние?
4. Може ли да се четат молитви , от молитвеници например?
5. Може ли да посветиш всичките си молитви през целия ден - /например аз  си пея Богородице Дево и други молитви докато карам колата и пр./ може ли да ги посветиш на изчистването на енергетиката на земята и как  става това- например- като кажеш и решиш в себе си само ли?

благодаря ви предварително. 

Прощавайте, че не пиша по въпросите, които разисквате. То е защото нямам кой знае какво ценно да кажа. Старая да ви изчитам поне. Много полезни и хубави неща има. Благодаря на всички.   

Тони мисля,че точно това е което трябва да избягваме.Да влизаме в роля.Било то същата или противоположната.Идеята според мен е да назовем случващото се като страничен наблюдател,за да спре да съществува скритата драма.Да я извадим на светло.

Ако животът е сън, тогава какво са сънищата? Това е страшно интерестна тема върху която да си говорим,но ми трябва малко време...и ще се включа 

Точно това имах предвид и аз.Обаче сега докато пиша ми идва на ум,че това го забелязваме защото имаме очаквания.Да ни обърнат внимание,да ни разберат....Ето го пак нашият любимец 

darena   нямам отговори,ще ми е интерестно да прочета някой който знае.

Бих искала да продължа темата за Драмите - нали всичко тръгва от детството. Как да избегнем да насадим някой от тези у децата ни? Нали уж вече сме малко или много събудени и осъзнати?
За децата - нали идеята всъщност е че колкото повече внимание и обич получават като деца, толкова по свободни и самостоятелни ще се чувстват като зрели хора. Значи излиза че любовта , под формата на внимание която получаваме от родителите  и която даваме като родители всъщност не е верния тип любов, а всъщност програмираме у детето един от типовете Властни Драми. 
И още, как мислите - има ли хора, които по подразбиране се чувстват извън тези модели т.е. не попадат в никоя от изброените категории когато са в 'ситуация'. Без да трябва да работят върху себе си. Ако да, какъв тип са били родителите им според вас? 
Извинявам се ако въпросите ми звучат не на място, не съм запозната с пророчествата .. все още.

darena, за кармичното ръководство ВЕЧЕ може да се прави всеки месец.
За розариите и молитвите - направи го от сърце и както усетиш! Ако някой те прекъсне докато четеш розариите, спри, а после си прецени сама, усети дали да започнеш отначало или от там, където си спряла! Опитай се да не следваш някакви рамки! Молитвите и енергиите са достатъчно силни, когато е от сърце!
Разбира се, че могат да се четат молитви от молитвеници! А е най-добре сама да си измислиш молитвичка
Можеш да посветиш молитвата, когато си кажеш или помислиш, че тази молитва е за изчистването на енергията на земята. Можеш и да призовеш ангелите да ти помогнат в това начинание /с молитвата/.

Бог е вътре в теб и ти си част от Него! Всичко, което идва от сърцето ти, а не от ума, е правилно, защото сърцето ти е пътя към Бог! Ако ти решиш точно по какъв начин трябва да се четат молитви, розарии, да се произнасят думите.... това решение е решение на ума. А той е далеч от Бог. Слушай сърцето си, интуицията си и не се притеснявай, че в различни дни по различен начин ще усещаш какво и как да четеш, нормално е. Молитвата е уединяване с Бог. И по време на нея е чудесно да кажеш точно това, което имаш да Му кажеш! Разбира се можеш да добавиш молитва, но кажи и нещо от сърцето си. А ако един ден сърцето ти е мълчаливо, можеш просто да кажеш "Благодаря". Няма нужда винаги от слова, а от чувства

Това мисля аз


dennis, и аз така мисля - да не влизаме в роля, по този начин хем реагираме на насоченото към нас като променяме себе си, хем отреагирваме като огледален образ, като в принципа на махалото.
Ще чакам за живота и съня!

Права си, че когато правим нещо с очакване, резултат не се получава! Но ако посочения от звездичка пример е с цел да помогнем, само помощ, без да си мислим дали тази наша помощ ще има резултат?...





fastuche, би трябвало, когато ние осъзнаем нашата лична драма, да излезем от нея. А излизайки от нея, няма вече да я предаваме на децата. В смисъл, ако ние се върнем в детството, осъзнаем кой тип драма сме приели, чрез осъзнаването ще прекъснем тази нишка, ще спрем да се вживяваме в тази роля. По този начин децата ни няма да приемат в отговор своя драма, няма да влязат в принципа на махалото - да отвръщат на нашето отношение със свое.

А относно вниманието и обичта към децата... Ох, много хора прекрачват границата и го превръщат в гевезелък или привикване с прекалено много внимание. Така детето се научава винаги да е център и ще иска цял живот да е така навсякъде и с всички хора. Разбира се, че трябва да се дава много обич и внимание, но и да се учат на всичко. А понякога ученето става, когато го оставиш да се изгори на печката...

За властната драма... тя не се предава чрез любовта. Драмата се предава чрез грешно отношение. Прочети отново написаните от dennis. Например взискателния тип е отговор на пренебрегване от страна на родителите. Ако имаш нужда ще пишем повече за тия драми



Поне в Селестинското пророчество пише, че всички хора принадлежат дори на няколко драми, но една от тях е водеща, доминираща. Много хора отричат за себе си този факт, но той е истина. Те просто не успяват да видят себе си и поведението си в драма.

Звездичка, не знам как да ти го обясня точно. Защото при мен е малко странно, това което се получава. Говоря за моментите когато съм в сравнително добро настроение и се опитвам да разбера събеседника си. (Когато съм в лошо писах вече как действам.) Когато виждам, че не мога да разбера човека насреща ми, изведнъж главата ми става празна, без мисли, без чувства, в следващия момент започвам да долавям чувствата на човека с когото говоря. Започвам да разбирам (не мога да кажа, че чувствам) как се чувства той, какво изпитва, защо се гневи и точно в този момент от само себе си в главата ми идва решението какво трябва да му кажа и как да постъпя. Доста често ми е струвало огромно търпение. Но се получава и аз не знам как, но се получава.
Много е странно, но когато свърши разговорът ни, често се е случвало дори да ми се извиняват (без да съм го искала) и ми се отговаря нещо такова: "Извинявай, бях много изнервен/а." или "Имах тежък ден и на теб си го изкарах." и т.н. И е имало случаи когато буквално са ме изненадвали с такава реакция.

darena, за съжаление на нито един от въпросите ти не мога с нещо конкретно да отговоря. Когато аз се чудя кое е правилно или не е, просто слушам вътрешния си глас. Не се моля ако не чувствам вътрешна необходимост, не се насилвам да правя нещо пак ако не изпитвам истинско желание за това. Просто избягвам принудата, защото съм на мнение, че всичко трябва да става с чисто сърце и душа. Но всеки човек е различен.

fastuche, родителите полагат само основите, след това на едно дете се влияе по милиони начини. Мисля, че е по-важно да се изгради някаква ценностна система в детето, да му се покаже начин да разтоварва от ежедневието (примерно спорт, разходка сред природата, хоби...), а след години когато порасне то само ще намери начин да излезе от личната си драма.

Преди време пък аз прочетох, че "всеки сън е една малка смърт". 
 

Passiflora
 на мен не ми се е случвало да ми се извинят, понеже никога не съм искала.. и аз съм човек и на мен може да ми се случи...
 знаеш ли какво се получава при мен?... става ми прекалено ясна гледната точка и аз я казвам директно -  например казвам" искаш ли да сменим темата, понеже си умората си казва думата".. искаш ли друг път да продължим, понеже сега не е момента" и тн и тн


за децата
 много е трудно...

 за мен няма прекалена любов или внимание ... има не усещане на ситуацията...спрямо детето си, всичко правя по усет, дори не искам да чета книги или да знам повече от природния си инстикт ( вече)

Направо копирам думи на самият автор,който можем да си коментираме 

Да намерим най-простите думи, с които да споделим своите мечти и духовни преживявания.Детето може да разбере всичко това, стига ние да имаме куража само да опитаме.Децата трябва да се приемат като нова степен в еволюцията, която ни води напред. Но за своето развитие, те се нуждаят от нашата енергия постоянно и безусловно. Най-лошото нещо по отношение на децата е да им отнемаме постоянно енергия като се опитваме да ги коригираме. Това, както знаете вече, поражда у тях властна драма. Това манипулативно отношение обаче може да се избегне, ако възрастните им дават цялата енергия, която им е необходима, независимо от ситуацията.Затова те трябва винаги да бъдат включвани в разговорите, особено когато се отнасят до тях самите.
ЗАЩО СА НИ ИЗБРАЛИ НАШИТЕ ДЕЦА?                                               
Защо са ни избрали нашите деца? Ако в някакъв висш духовен смисъл ние сме избрали собствените си родители и опитът ни с тях ни е послужил за подготовка, помогнала да се пробудим за истината, която сме дошли да кажем на света, то трябва да знаем, че същото е и с нашите деца. Като изявяваме самите себе си такива, каквито сме, ние им даваме подготовката, която те са дошли при нас да получат.
Трябва обаче много да внимаваме, когато се опит¬ваме да разберем какво им е потребно в тяхната подготовка или каква е тяхната истина, защото никой не може да даде определение на този опит, освен самите тях в бъдеще. Голяма грешка е според мен ние като родители да си мислим, че знаем какво са дошли да извършат на¬шите деца в живота си и какви трябва да бъдат. Такива предварителни предпоставки само могат да ограничат възможностите на тези души, които са ни поверени, ед¬на грешка, която може да доведе до десетилетия на вза¬имно недоверие.
Това не означава, че ни липсва интуиция относно смисъла на живота на нашите деца. Аз мисля, че ни е дадена такава интуиция. Кой родител не се е озовавал в по¬ложение да мечтае за бъдещето на своето дете и тъкмо в такъв момент безпогрешно да почувства, че предста¬вите и мечтите му са съвсем реална възможност? Родителите имат особено проникновение и проницателност не само що се отнася до образованието и бъдещата професия, но също така и по отношение психологическите предизвикателства, с които трябва да се справят техните деца, за да осъществят своето предопределение.
Трябва само да имаме предвид, че въпреки интуи¬цията си по повод бъдещето на децата ни не трябва в ни¬какъв случай да правим прибързани заключения, нито да предначертаваме нещата така, както ни се иска на нас. Ако правим това, ние отнемаме правото на децата си самида определят своето бъдеще, което винаги е по-широкообхватно и изпълнено с повече явления със синхронен характер, отколкото може да допусне нашата интуиция. Всичко, което можем да направим, е да споделим своите чувства, като в същото време преодолеем из¬кушението постоянно да им надничаме през рамото или да ги напътстваме при всеки неуспех. Грешките, които правят, често са безценни уроци за тях, които ще се ока¬жат много важни за бъдещия им живот.

РОДИТЕЛСТВОТО В ПО-ШИРОКА ПЕРСПЕКТИВА
Мисля, че за да разберем духовния смисъл на това да бъдеш родител, трябва да видим тази сфера от живота във възможно най-широка перспектива. Децата ни са тук при нас, защото желаят да усвоят нашия подход към живота, включително духовните ни убеждения. Нека да повторим, няма нищо по-важно от това да споделяме нашия живот открито с децата си. Разбира се, трябва да се съобразяваме с възрастта им, когато обсъждаме някои теми, но най-важното е да бъдем искрени. Можем да намерим начин да споделим с тях онова, което преживяваме, онова, което сме открили в духовно отношение за това как да живеем пълноценно, така че нашите деца да могат да ни изслушат и да ни разберат.
Друг проблем възниква в някои семейства тогава, когато майката или бащата започва да живее само заради децата си. Нямам предвид случаите, в които майката или бащата остават вкъщи и посвещават цялото си вре¬ме на възпитанието и отглеждането на децата си, като едновременно с това продължават да се развиват личностно и да израстват. Имам предвид онези родители, Които престават да имат свой живот и насочват цялото си внимание върху децата и започват да живеят само посредством преживяванията на своите деца, къде успешно, къде неуспешно.
Още по-тежък е случаят на онези родители, които възлагат надеждите си на детето - то да определя тяхната самооценка и социален статус, както се забелязва у ро¬дители, които прекалено много залагат на успеха на дете¬то си в спортния отбор или на конкурсите за най-красиво дете. От особено голямо значение е да продължим своето личностно развитие и да реализираме своята истина сами. Нашите деца са били родени от нас, за да станат свидетели на живота ни такъв, какъвто самите ние го живеем, така че да научат нещо от собственото ни развитие и да продължат да градят на тази основа своето.
И накрая, разбира се, трябва да имаме предвид, че това е взаимен процес. Децата ни също ни помагат да си изясним смисъла на своя живот и да постигнем развитие в плана на синхроничността. Ако ние сме тези, които първоначално трябва да им отдават енергия, много ско¬ро децата ни започват да ни дават обратно много същес¬твени познания от синхронен характер. Те подражават на нашето поведение и по този начин ни дават възможност да се видим по-ясно. И това се отнася не само до езика и начина на изразяване. По-късно включва и отношенията ни, и творческите ни подходи.
Ако не сме се справили с някои свои схеми на поведение и негативни реакции, те ще се върнат обратно към нас, отразени в поведението на нашите деца. Ако не друго, то поне това би трябвало да бъде достатъчно основание за нас да се освободим от властните си драми и да се свържем с божествената енергия в нас самите, за да се развиваме съзнателно.

fastuche,Тони ти е отговорила супер 
Тони,за пореден път се убеждавам че можеш с малко да обясниш много 
"Права си, че когато правим нещо с очакване, резултат не се получава! Но ако посочения от звездичка пример е с цел да помогнем, само помощ, без да си мислим дали тази наша помощ ще има резултат?... " Тук нещо ми обягна.....   понякога логиката и мисълта като ми се завържат и става сложно после разплитането  Вече незнам какво съм искала да кажа 

Това е най-точният принцип май 

Passiflora значи точно това успяваш да направиш да се отърсиш от ситуацията и да усетиш другия  така му прекасваш и хайде пак да кажа властната драма и той се осъзнава и извинява 

Не е за това, извинява ми се, защото разбира, че не е постъпил/а правилно. В смисъл нахвърля ми се без повод. Това е в резултат на изнервеното ежедневие, а аз се славя със "слонските" си нерви и общо взето в тези моменти се опитвам да успокоя събеседникът си и тогава когато види, че не му се нахвърлям и аз, някак си осъзнава, че това за което ме е нападнал/а е безсмислено.
Усещам как хората се успокояват, дори е имало случаи когато отида при майка ми на работното й място тя е изключително изнервена, почва нещо да ми крещи вместо спокойно да ми каже каквото трябва и аз спокойно я питам "Добре, защо ми крещиш?" И тя ми отговаря "Добре, че дойде, да ме успокоиш." Нищо не правя, просто се държа добре и не позволявам да ме въвличат в конфликта, но усещам как хората се успокояват. Става дори и с непознати хора.
Мъча се да се държа изключително спокойно и добре, да не наранявам личността на никого. Знам, че звучи странно, но се поставям на мястото на другия. Просто така съм възпитавана от малка. Когато не знаех как да постъпя, кое е добро и кое е лошо, майка ми казваше: "Ами замисли се, ако на теб ти направят това, ти как ще се почувстваш и ще разбереш кое е доброто в случая."
Признавам си, че след 18 г. до около 25 г. в този период бях много наранявана, в резултат на което и аз наранявах. Но усетих, че дори когато си го "върна" не се чувствам по-добре, напротив още по-гадно се чувствам и постепенно оставих този начин на действие.

Passiflora  за едно и също говорим 
Понякога този тип на общуване с писане малко " ощететява"
Обаче както често обичам да се шегувам с моите роднини който живеят къде ли не по Света,като овладеем телепортацията и телепатията и този въпрос ще се реши 

и аз...но някой поставя ли се на твоето място?