Разбира се че има такива моменти.Сигурно всяка майка го е изпитала.
Виж целия пост
Налягат ли ви черни мисли?
- Публикувана: 19 фев. 2009, 10:50 ч.
- Последно мнение: 17 апр. 2009, 12:54 ч.
# 31
19 фев. 2009, 22:51 ч.
И мен ме навестяват черните мисли,но в паника рядко изпадам.Гледам да ги пропъждам с всяка усмивка на детето,с всеки негов топъл поглед търсещ мама,с всеки вик от радост за момента понеже е още далече от думичките 
Виж целия пост
# 32
19 фев. 2009, 22:52 ч.
Слава Богу, мъжете я имат тази способност! 
Моят като каже: "Ооооо, я стига си мислила глупости!" или "Ооооо, я стига си го чела този форум!" и веднага ми минава. 
Виж целия пост
Споделям с мъжа ми и той ме измъква от въпросното гадно състояние.
Моят като каже: "Ооооо, я стига си мислила глупости!" или "Ооооо, я стига си го чела този форум!" и веднага ми минава. 
# 33
20 фев. 2009, 15:18 ч.
Бях така по време на бременността. Някои сутрини си бяха типични панически атаки. Откакто се роди обаче, съм много спокойна. Просто го виждам, че е здрав и наддава и не се притеснявам.
Виж целия пост
# 34
20 фев. 2009, 16:19 ч.
Виж целия пост
И на мен ми се случва, но не до такава степен както ти го описваш.Хвана ли се, че почвам да мисля глупости, веднага насочвам вниманието си към нещо друго.
# 35
21 фев. 2009, 05:31 ч.
Да, много често. Постоянно се нъча да ги изгоня. Ужасно е, но както и други мами казват и моя мъж ме вкарва в правия път от време на време.
Виж целия пост
# 36
21 фев. 2009, 21:41 ч.
Доста често ме налягат притеснения и не се смейте,но още я проверявам дали диша.
Понякога съм на ръба на паниката,но засега я преборвам с помощта на таткото
или си пускям някоя комедийка и се разсейвам
Виж целия пост
Понякога съм на ръба на паниката,но засега я преборвам с помощта на таткото
или си пускям някоя комедийка и се разсейвам
# 37
21 фев. 2009, 21:43 ч.
Да, както при всеки нормален човек...но гледам да не им се отдавам 
Виж целия пост
# 38
21 фев. 2009, 21:48 ч.
Не съм такъв човек, изключително рядко ми се случва да се притесня за детето си. Веднъж ми се случи да изпадна и в паника, но като цяло не ми е присъщо. Но пък и не смятам, че има основателан причина да изпитвам непрекъснато притеснение и паника.
За жалост не мога да помогна със съвети за справяне. Аз убивам тези неща още преди да са се зародили с трезва мисъл така да се каже. Много съм хладнокръвна в критични ситуации. Но това си има и отрицателни страни понякога и мога да остана сляпа за реална опасност.
Виж целия пост
За жалост не мога да помогна със съвети за справяне. Аз убивам тези неща още преди да са се зародили с трезва мисъл така да се каже. Много съм хладнокръвна в критични ситуации. Но това си има и отрицателни страни понякога и мога да остана сляпа за реална опасност.
# 39
21 фев. 2009, 21:52 ч.
От втората бременност до ден днешен съм просто ужасна 
С баткото бях много самоуверена и много рядко изпадах в такива панически състояния, но сега... 
Хубавото поне е, че се случва само, ако стане някоя беля, не ежеминутно
Виж целия пост
С баткото бях много самоуверена и много рядко изпадах в такива панически състояния, но сега... Хубавото поне е, че се случва само, ако стане някоя беля, не ежеминутно 
# 40
21 фев. 2009, 22:02 ч.
Амал, честита принцеска! 
Боже, колко бързо минава времето Да ти е жива и здрава и много много усмихната! За черните мисли, радвам се че не съм единствената, все си представям разни ужасии, но гледам да се съсредоточа в нещо позитивно и весело. Наслаждавай се на бебочето!!! 
Виж целия пост
Боже, колко бързо минава времето Да ти е жива и здрава и много много усмихната! За черните мисли, радвам се че не съм единствената, все си представям разни ужасии, но гледам да се съсредоточа в нещо позитивно и весело. Наслаждавай се на бебочето!!! 
# 41
21 фев. 2009, 23:40 ч.
Минават ми и още как .Все още не съм се научила да "гоня " черните мисли от главата си.Но ти все пак си маминка за втори път и трябва да си свикнала и да си се научила
Виж целия пост
# 42
21 фев. 2009, 23:45 ч.
Вече започнах да си мисля че съм нещо сбъркана,щом не ми минават такива мисли.Поне не съм единствена.
Виж целия пост
Аз никога не си мисля за лоши неща, които могат да се случат с детенце. Имам си една приказка "да не дърпам дявола за опашката". Дори близки и роднини се чудят как съм толкова спокойна и не се притеснявам - е, притеснявам се, но в умерени граници. Изпадайки в паника не помагаш на детето. Между майката и детето връзката е много силна и мъничето усеща нервното напрежение. Когато те налегнат такива мисли се опитай да мислиш за някоя весела случка с децата, за последния път когато с баща им се смяхте от сърце, помечтай за деня когато децата ще са пораснали големи и уверени в себе си хора (благодарение на това, че ти си им вдъхвала смелост да откриват света и преследват мечтите си, а не си ги дърпала назад преследвана от своите страхове)
Вече започнах да си мисля че съм нещо сбъркана,щом не ми минават такива мисли.Поне не съм единствена. 
# 43
21 фев. 2009, 23:55 ч.
понякога ме нападат черни мисли, но гледам да ги изгоня на мига
Виж целия пост
Препоръчани теми